Решение № 899 от 14.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100512872 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Б. Б. А. срещу разпореждане за разноски от 14.06.2024г. по и.д. № 20248560400427 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 при КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 28948/10.06.2024г. за намаляване на разноските по изпълнителното дело.

Жалбоподателят излага, че начислените разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размер на 150 лева били прекомерни. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следвало да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27 НЗПП в размер от 50 лева. Единственото процесуално действие, извършено от юрисконсулта било подаването на молба за образуване на и.д., производството не се отличавало с фактическа и правна сложност. Изложил съдържанието на норми от закона, че таксите за изпълнението се събирали за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид бил определен в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането им ЧСИ следвало да изготви сметка, която да връчи на задълженото лице, в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси се събирали за действия, изрично посочени в Тарифата – чл. 82 ЗЧСИ, а пропорционалните – в процент съобразно материалния интерес – чл. 83 ЗЧСИ. Иска отмяна на разпореждането за разноски от 14.06.2024г., като размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение бъде намален до сумата 50 лева. Претендира сторените в производството по обжалване разноски.

С молба-уточнение вх. № 43255/29.08.2024г. поддържа, че след като с разпореждането от 14.06.2024г. било отказано намаляването на разноските по и.д. длъжникът депозирал частна жалба и заплатил държавна такса от 25 лева, както и 1 адвокатско възнаграждение. Макар и искането му за намаляване на юрисконсултското възнаграждение впоследствие да било удовлетворено претендира за администриране на частната му жалба до СГС в случай, че ЧСИ не възстанови така направените от длъжника разноски. Иска администриране на жалбата и изпращането й на СГС без внасяне на такса за изпращане на преписи. Позовава се на съдебна практика относно ангажиране на дисциплинарна отговорност на ЧСИ за неадминистриране на жалби.

Взискателят по изпълнителното дело „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор, в който излага становище за недопустимост на жалбата, поради отпаднал интерес. С разпореждане на ЧСИ по и.д. от 10.07.2024г. разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение били намалени до сумата 50 лева, като взискателят не депозирал възражение.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Б.Б.. Излага, че за длъжника не съществувал годен правен интерес от обжалване, тъй като искането му било удовлетворено с разпореждане от 10.07.2024г. излага подробни съображения за начина на формиране на начислените такси. , постановила обжалваното разпореждане. Същата намира частната жалба за неоснователна по подробно изложени съображения.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

По същество намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20248560400427 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба от 03.04.2024г. на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на издаден по изпълнителен лист от 28.02.2024г. по гр.д. № 12279/2022г. по описа на СРС, 173-и състав, с който Б. Б. А. бил осъден да заплати на взискателя сумата 109.45 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2016г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.12.2019г. до окончателното плащане, 4.49 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017г. до 11.12.2019г. С молбата са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение. Поискано е извършване на справки и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, трудово възнаграждение, опис и оценка на движими вещи.

Поискани са разноските за изпълнението, в т.ч. 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена му на 31.05.2024г. е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми, същият е поканен да заплати такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 300.64 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева по изпълнителното дело.

В срока за доброволно изпълнение, на същата дата – 31.05.2024г. длъжникът поискал сметката му в Банка „ДСК“ ЕАД да бъде освободена от наложения запор, като се задължил до 30.07.2024г. да изплати претендираните суми.

В срока за доброволно изпълнение, на 10.06.2024г. длъжникът Б. Б. А., чрез адв.

Б., депозирал възражение с вх. № 28948/10.06.2024г. Релевирал общо възражение, че начислените такси и разноски по изпълнителното дело били неправилно определени и поискал намаляването им. Представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие с характер на разписка за заплатено на адв. Б. възнаграждение в размер на сумата 200 лева.

С разпореждане от 14.06.2024г. по и.д. № 20248560400427 ЧСИ Б. постановила отказ по постъпилото възражение с вх. № 28948/10.06.2024г. Изложила, че всички начислени такси по ТТРЗЧСИ били законосъобразни с оглед разпоредбата на чл. 73а ГПК, били реално поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия, подробно посочени в разпореждането такси по Тарифата, по т.

2

1, 2, 5, 31, 9, 26, 4 със съответстващото на всяка начислена такса основание за начисляването й. В обжалваното разпореждане не е коментиран размерът на юрисконсултското възнаграждение на взискателя и не е налице произнасяне по същото (а и възражението на длъжника от 10.06.2024г. е лишено от конкретика по този въпрос).

На 26.06.2024г. със съобщение изх. № 17913/14.06.2024г. на длъжника било съобщено отказаното намаляване на таксите и разноските по изпълнението. Към съобщението било приложено и обжалваното разпореждане.

На 08.07.2024г. длъжникът депозирал процесната пред настоящия съдебен състав жалба, чрез адв. С., с изложени съображения срещу размера на юрисконсултското възнаграждение и гореупоменатите норми от ЗЧСИ досежно таксите по изпълнението. Заявеното с жалбата искане към съда е за намаляване на размера на юрисконсултското възнаграждение на взискателя до сумата 50 лева. Поискани са разноски – представен е документ за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на сумата 25 лева, представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. С., като е поискано въззивният съд да определи възнаграждение на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се и разноските за заплатено на адв. Б. възнаграждение в размер на сумата 200 лева.

С разпореждане от 10.07.2024г. по и.д. № 20248560400427 ЧСИ Б. постановила намаляване на приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело до сумата 50 лева, както и редуциране на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер.

Видно от удостоверяването, разпореждането от 10.07.2024г. било получено от процесуалния представител на длъжника на 12.07.2024г.

С молба-уточнение вх. № 43255/29.08.2024г. длъжникът поискал жалбата му от 04.07.2024г. да бъде администрирана до СГС в случай, че ЧСИ не му заплати претендираните разноски. Излага, че след като с разпореждането от 14.06.2024г. било отказано намаляването на разноските по и.д. длъжникът депозирал частна жалба и съответно заплатил държавна такса от 25 лева, и сторил разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че по молбата на длъжника за намаляване на юрисконсултското възнаграждение ЧСИ се произнесъл за първи път с разпореждането от 10.07.2024г., след като конкретно искане за това длъжникът инкорпорирал в жалбата си с вх. № 32626/08.07.2024г. Доколкото с разпореждането от 10.07.2024г. молбата на длъжника изцяло била удовлетворена, настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда въпроса досежно размера на юрисконсултското възнаграждение на взискателя.

Във връзка с общото възражение в жалбата досежно начислените такси и разноски по ТТРЗЧСИ, в обжалваното разпореждане от 14.06.2024г. същите са ясно обосновани с посочване на конкретния размер и основание за начисляване – образуване на изпълнително дело, цялостно проучване на имущественото състояние, покана за доброволно изпълнение, справка БНБ, куриерска услуга и т.н. твърденията за тяхната законосъобразност са неоснователни. ЧСИ издал и сметки, със законовоустановеното от нормата на чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ съдържание.

3

По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното разпореждане за законосъобразно, предвид на което жалбата на длъжника следва да бъда оставена без уважение.

За пълнота на изложението съдът отбелязва, че в хипотезите на жалба, насочена срещу акт на съдебния изпълнител, когато се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав споделя съдебната практика, че разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението не се присъждат.

Става въпрос за контролно-отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника Б. Б. А. с вх.№

32626/08.07.2024г. срещу разпореждане за разноски от 14.06.2024г. по и.д. № 20248560400427 по описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 при КЧСИ, уточнена с молба с вх.

№ 43255/28.08.2024г.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4