Решение № 500 от 24.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500374 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод депозирана Жалба с вх. № 3876/26.02.2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас от П. Г. И. от гр.

******, ж.к. ********, бл. **, ет. **, ап. ** чрез неговия процесуален представител – адвокат Ивайло Найденов против действията на Частен съдебен изпълнител Наско Георгиев, изразяващи се в Постановление за определени за внасяне разноски от страна на длъжника в размер на 284, 82 лева след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С жалбата се претендира атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител да бъде отменено, както и да бъде задължен съдебния изпълнител незабавно да вдигне служебно всички наложени запори, без да поставя в тежест на длъжника допълнителни изисквания за целта. Претендира се заплащане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатени държавна такса, такса за администриране на жалбата и възнаграждение за адвокат.

Посочва се, че на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ разноските за 1 изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. В жалбата се посочва, че в конкретния случай изпълнителното производство не е било прекратено поради плащане от длъжника, направено след започване на изпълнителното производство, а е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което и длъжникът не дължи разноските по изпълнението, в това число и държавните такси.

Ответната страна по жалбата – С. Т. Т. не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.

На основание чл. 236, ал. 3 от ГПК по делото са депозирани мотиви от страна на ЧСИ Наско Георгиев, като се посочва, че указаната на длъжника сума от 284, 82 лева включва такси и разноски за връчване на книжа до страни и съсобственици, присъединяване на вземания и вдигане на наложените обезпечения – т. 5 х 7 = 168 лева; т. 11 – 60 лева, държавни такси към Търговски регистър и Служба по вписванията 40 лева, разходи за справки и пощенски разходи 16, 82 лева, като в тази сума не се включват и не се търсят пропорционални такси по ТТР на ЗЧСИ. В мотивите се посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, че изпълнително производство № 342/2018г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев е образувано на 20.05.2018г. по писмена молба на взискателя С. Т. Т. и приложен в оригинал Изпълнителен лист № 1563/08.05.2018г., издаден по частно гр. дело № 3165/2018г. по описа на Районен съд – Бургас за заплащане от длъжника П. Г. И. присъдените в него суми.

След образуване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника и е извършил проучване на имуществото на длъжника, в хода на изпълнителното производство са наложени запори върху вземания от банки, наложен е и запор върху дружествен дял на длъжника в търговско дружество, както и е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника.

2

След депозирана молба от страна на длъжника – П. Г. И., с която се претендира производството по изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (лист 174 от изпълнителното производство), ЧСИ Наско Георгиев е прекратил производството по делото, като е изпратил съобщение на длъжника, че производството по изпълнителното дело е прекратено, но са останали дължими такси в размер на 284, 82 лева, които следва да бъдат изплатени от страна на длъжника.

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

В конкретния случай е безспорно, че депозираната жалба е против действие на съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване – определяне на дължимите разноски от страна на ЧСИ (лист 5 от настоящото производство), депозирана е от лице, което има правен интерес да атакува това действие, дължимата държавна такса е заплатена, процесуалният представител, подписал жалбата разполага с валидна представителна власт за това и жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок, предвиден в 436, ал. 1 от ГПК (съобщение за претендираните разноски е изпратено на длъжника на 23.01.2025г., а жалбата е депозирана на следващия ден – 24.01.2025г. – лист 176 от изпълнителното производство), поради което и следва да се приеме, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Както бе посочено по-горе, съдебният изпълнител не е постановил нарочен акт, с който да определи дължимите разноски от страна на длъжника, а му е изпратил съобщение с изх. № 1690/23.01.2025г. (лист 175 от изпълнителното производство), в което е посочено, че производството по изпълнителното дело е прекратено поради перемпция и са останали дължими суми за разноски в общ размер от 284, 82 лева, което следва да бъдат заплатени от него.

С оглед изложеното в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., постановено по тълкувателно дело №3/2015г. по описа на ВКС на РБ определянето на дължимите разноски става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. ВКС на РБ в своите мотиви приема, че съгласно чл. 434 от 3

ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

В този смисъл – съдът намира, че дори и да не е постановен отделен акт за определяне на разноските в размер на 284, 82 лева, при положение, че съдебният изпълнител е изпратил съобщение до длъжника, с което претендира тези разноски да му бъдат заплатени, на основание чл. 435, ал. 2 от ГПК следва да се приеме жалбата против тези разноски за допустима и да бъде разгледана по същество.

По основателността на депозираната жалба, съдът намира следното:

На основание чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекрати съгласно чл.

433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

4

В конкретния случай е безспорно, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради обстоятелството, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и не е налице изключението, предвидено в нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК когато въпреки обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 от ГПК, длъжникът следва да заплати дължимите разноски, но само в случай, че е извършил плащане след започване на изпълнителното производство.

В този смисъл и като взе предвид, че изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ Наско Г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК длъжникът не дължи разноски и съдебния изпълнител незаконосъобразно претендира тези разноски да бъдат изплатени от длъжника. В този смисъл депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменено действието на съдебния изпълнител, с което са определени за плащане от длъжника П. Г. И. разноски в размер на 284, 82 лева.

Следва да се отбележи, че в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, длъжникът не може да претендира съдебния изпълнител да бъде задължаван от страна на съда или да му бъдат давани каквито и да е указания за извършване на определени процесуални действия.

В този смисъл – искането в жалбата да бъде задължен съдебния изпълнител да вдигне служебно всички наложени възбрани и запори, без да поставя в тежест на длъжника допълнителни изисквания за целта е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

По отношение на искането, отправено в жалбата да бъдат присъдени направените от страна на жалбоподателя разноски, настоящата инстанция намира следното:

Безспорно е, че депозираната жалба в настоящото производство е с правно основание чл. 435, ал. 1, т. 7 от ГПК и е инициирана срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързана с процесуалното поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 от ГПК не може да намери приложение. Касае се за процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа на принудително изпълнение, но той не е страна в съдебното производство по обжалване на 5 действията му, но и не следва ответната страна да понесе отговорността за процесуалната незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител. В този смисъл – съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски – сума в размер на 325 лева – 25 лева за държавна такса и 300 лева – възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ (по жалба с вх. № 3876/26.02.2025г. по описа на Окръжен съд - Бургас на П. Г. И., ЕГН **********, депозирана чрез неговия процесуален представител – адвокат Ивайло Найденов) действията на Частен съдебен изпълнител Наско Георгиев по изпълнително дело № 20188020400342, изразяващи се в определяне за плащане от страна на длъжника разноски в размер на 284, 82 лева, съдържащи се в съобщение № 1690/23.01.2025г., изпратено до П. Г. И..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Г. И., ЕГН ********** за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П. Г. И. да бъде задължен съдебния изпълнител да вдигне служебно всички наложени възбрани и запори, без да поставя в тежест на длъжника допълнителни изисквания за целта.

Решението в частта, в която е оставено без разглеждане искането на П. Г. И., отправено чрез неговия процесуален представител да бъде задължен съдебния изпълнител да вдигне служебно всички наложени възбрани и запори, без да поставя в тежест на длъжника допълнителни изисквания за целта подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от получаване на съобщението, а в останалата му част постановеното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.