Решение № 3012 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3012 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Георги Кацаров при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20069082 от 28.11.2022 г. на СРС, 43 с - в, по гр. д. № 45916/2020 г. е отхвърлен предявения от „Б." ЕООД, ЕИК *******, против „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 31, 84 лв., представляваща обезщетение за забава върху сума за главница в размер на 2 292 лв., предмет на иск по гр. д. № 5146/2018 г. по описа на СРС, 52-ри състав и ищецът е осъден за разноски в производството.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен главния иск, е подадена въззивна жалба от ищеца „Б.“ ЕООД, чрез представителя му, с доводи, че е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че длъжникът е поканен да изпълни с подаване на заявлението на 22.07.2020 г., по което е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32489/2020 г. на 43 с-в, СРС. Сочи, че длъжникът може да плати или да подаде възражение срещу заповедта по своя преценка.

Поддържа, че с подаването на заявлението е прекъснала кратката 3 - годишна давност за вземането, поради което се дължи обезщетение за забава за периода 22.07.2017 г. 25.01.2018 г. Сочи, че искът за установяване на задължение за лихва за забава в размер на 31, 84 лв. е основателен и е следвало да бъде уважен от СРС. Моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно списък.

Въззиваемата страна - ответникът ЗАД „А.“ АД оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно постановено. Счита за изцяло несъстоятелни твърденията на ищеца, 1 че е поканен за изпълнение с подаденото на 22.07.2020 г. заявление по чл. 410 ГПК по друго дело. Изпадането в забава е следвало да бъде извършено след 07.12.2017 г. и преди 25.01.2018 г., когато е подадена исковата молба по гр. д. № 5146/2018 г. Излага доводи, че ответникът не е поканен за изпълни, поради което не е поставен в забава и за ищеца не възниква вземане за лихва за забава върху главния дълг. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД, след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

В производството се претендира установяване на вземане в размер от 31, 84 лв., представляващо лихва за забава върху главница в размер на 2 292 лв., за периода от 07.12.2017 г. - датата, на която застрахователят е извършил частично плащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 430, 83 лв. по щетата към застрахования до 24.01.2018 г. - датата на образуване на гр. д. № 5146/2018 г. по описа на СРС, 52 с- в.

Установява се, че с договор за цесия от 16.01.2018 г. ценента „П.****-Б.“ ЕООД е прехвърлил на ищеца „Б.“ ЕООД - като цесионер, вземането и правата си срещу ЗАД „А.“ АД по договор за застраховка „Каско“ от 16.05.2017 г. в общ размер 2 460 лв.

Сумата е формирана като разлика между сумата по застрахователната полица от 5 600 лв., след приспадане на получено плащане от застрахования в размер на 2 450, 83 лв. на 07.12.2017 г., сума по договора за продажба на МПС от 400 лв. и премия по застраховката от 289, 17 лв.

Според приложеното по делото уведомление, ответникът ЗАД „А.“ АД е уведомен за прехвърляне на процесното вземане на 19.01.2018 г.

С влязло в сила решение № 2450/14.09.2022 г., по гр. д. № 12698/2021 г. по описа на СГС е отменено в отхвърлената част решение № 20282828/22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 5146/2018 г. по описа на СРС, 52 - ри състав, като е уважен изцяло, до пълния предявен размер от 2 292 лв., иска, предявен от „Б." ЕООД срещу „ЗАД А.“ АД с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ - застрахователно обезщетение по договор за застраховка, полица № 0306X0295842 от 16.05.2017 г., за ПТП настъпило на 22.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 24.01.2018 г. до окончателното изплащане.

По съществото на спора, като взе предвид становищата на страните в производството, въззивният съд намира следното :

В случая вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се претендира въз основа на договор за цесия по чл. 99 ЗЗД в полза на ищеца.

Договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на връзката от която произтича вземането лице. Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което 2 следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права). От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица.

Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. За да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.

От друга страна обаче, за да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента – според изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Този извод произтича от факта, че длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера.

В случая цесията е съобщена на длъжника с посоченото по – горе уведомление на 19.01.2018 г., но съдът намира, че с договора за цесия в полза на ищеца не е прехвърлено вземане за лихви за забава. Както се посочи в полза на ищеца е прехвърлено само вземане за застрахователно обезщетение срещу ответника в общ размер от 2 460 лв.

Въззивният съд намира, че в договора за цесия не е включено вземане за лихва за забава за периода от 07.12.2017 г. - датата, на която застрахователят е извършил частично плащане на застрахователно обезщетение в полза на цедента „П.**** БГ“ ЕООД в размер на 2 430, 83 лв. по щетата към застрахования до 24.01.2018 г. - датата, на която ищецът „Б.“ ЕООД е образува гр. д. № 5146/2018 г. по описа на СРС, 52 с- в.

Такова вземане не е възникнало в полза на цесионера, за да е предмет на договора за цесия, на който се позовава ищеца.

Като кредитор на вземането за обезщетение предмет на договора за цесия ищецът би имал право на лихва върху прехвърленото вземане от момента на поставяне длъжника в забава - т. е. от поканата до длъжника да изпълни и даването на срок за това, тъй като вземането не е скрепено с конкретен срок за изпълнение. Основателно СРС е направил извод, че преди предявяване на исковата молба на 24.01.2018 г. по приключилото производство пред 52 с - в, няма данни ищецът да е отправял покана до ответника за плащане. Не може да се приеме за такава покана и полученото на 19.01.2018 г. уведомление за цесията от страна на ответника, доколкото в него не е даден срок за изпълнение - т. е. за заплащане на претенцията.

В обобщение въззивният съд приема, че ищецът може да претендира лихвата за забава върху вземането, което му е прехвърлено с договора за цесия по реда на чл. 99 ЗЗД, от момента на подаване на исковата молба пред 52 с-в, СРС от 24.01.2028 г. до окончателното изплащане, което е и направил, но такава лихва вече му е присъдена с цитираните по – горе решения на СРС и СГС.

Доколкото крайните изводи на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, макар и по допълнителни съображения, решението следва да се потвърди. При липса на промяна в изхода от спора този извод се отнася и до решението в частта по присъдените в полза на ответника разноски.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски в производството. В негова полза следва да се 3 присъди 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20069082 от 28.11.2022 г. на СРС, 43 с - в, по гр. д. № 45916/2020 г.

ОСЪЖДА „Б." ЕООД, ЕИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул. „******* *******, чрез адв. П. да заплати на „ЗАД А." АД, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.

„******* ******* сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС, на основание чл. 78, ал. 3 вр., с ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4