Решение № 116 от 07.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Варна, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско дело № 20243100502426 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 57718/16.07.2024г. подадена от юрк. Б. Б.пълномощник на Кмета на Община Варна с административен адрес: гр.Варна, бул.“Осми Приморски полк“№ 43, срещу Решение № 2524 постановено по гр.д.№ 15997/2023г., 51 състав, по описа на Районен съд-Варна, с което на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД ОБЩИНА ВАРНА, с адрес: гр.

Варна, *** е осъдена да заплати на „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** Б следните суми: - 1059,53 лв., представляваща изплатено възнаграждение на 08.04.2022г. на автосервиз „Оникс Ауто Груп" ООД за извършени ремонтновъзстановителни дейности по лек автомобил „Мерцедес Бенц Е350 peг. № ****, в резултат на ПТП настъпило на 22.02.2022г. в гр.Варна, на ул.“Девня“, възложени по силата на застрахователна полица „Каско+" № 440121031054707/26.10.2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г. до окончателното й изплащане; -15,00 лв., представляваща ликвидационни разноски, сторени по преписка по щета № 44010312201224, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г. до окончателното й изплащане; - 188,21 лв., обезщетение за забава върху главницата от общо 1074,53 лв., считано от 06.06.2022 год. до датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.12.2023г. Въззивникът счита, че първоинстанционното решение e неправилно, с оглед безспорно установения факт, че се касае за дупка непосредствено на ЖП релсите на ЖП прелеза. В тази насока се цитира разпоредбите на §1 от ДР на ЗЖП. Сочи се, 1 че в прерогативите на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ в чл.10,ал.1,т.2 от Закона е извършването на дейности по развитието, ремонт и поддържане на експлоатация на ЖП инфраструктурата, в това число и ЖП прелезите. Сочи се още, че процесният ЖП прелез, накойто е допуснато ПТП е “местен прелез“ по смисъла на чл.179,ал.1,т.2 от Наредбата № 55/2004.Посочва обилна съдебна практика, за настъпили произшествия на ЖП прелези. Твърди, че видно от уведомлението за щета, водача е описал, че е попаднал на дупка на неизползваема ЖП линия. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на ВРС за правилно, законосъобразно, и обоснован, като намира наведените в жалбата възражения за несъстоятелни. Счита, че за да постанови акта си, решаващият първоинстанционен съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, е достигнал до правилни и обосновани правни изводи. Ищцовото застрахователно дружество изразява несъгласие с така изложените в жалбата доводи, като намира същите за напълно несъстоятелни.

Твърди се, че по делото не е оспорено от ответниковата страна, а и е установено, че между собственика на лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Бенц Е350 ”, рег. № **** Е. Т. С.а и ищцовото застрахователно дружество, към датата на процесния пътен инцидент - 22.02.2022 год., е бил валидно сключен договор за доброволна, автомобилна застраховка, обективиран в застрахователна полица № 440121031054707/26.10.2021 год., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 28.10.2021 год. до 23:59 ч. на 27.10.2022 год. Сочи се, че на 22.02.2022 год. при управлението на застрахования лек автомобил от М. С. в гр. Варна, по ул. „Девня“, на превозното средство са причинени материални щети, а с отговора на исковата молба, е релевирано възражение срещу наведените от ищцовото дружество твърдения, че Община Варна не е собственик на пътния участък, на който е настъпило застрахователното събитие, тъй като същият се явява частна собственост на БДЖ, както е наведено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил, по правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Възразяват се, срещу доводите на ответника за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт, тъй като от показанията на свидетеля М. С., разпитан като водач на увредения лек автомобил, управлявал го към момента на настъпилото застрахователно събитие, се установило мястото на пътното платно, на което се е намирала неравността, в която е попаднал лекият автомобил. В тази насока се застъпва разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 71 от Наредба № 4 от 27.03.1997 г. за железопътните прелези. Посочва се още, че Община Варна е била длъжна стопанисва и поддържа изправен процесният участък, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него по начин, който да осигурява условия за бързо, безопасно и сигурно придвижване.

2

Моли, да бъде оставена без уважение депозираната от Община Варна въззивна жалба и атакуваното решение на Варненския районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, въззивникът Община- Варна, представлява се от юрисконсулт Б. Б., който поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, представлява се от адв. П.-П. Д., оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че на 26.10.2021 година между "ДЗИ Общо застраховане" ЕАД и Е. Т. С.а, ЕГН ********** е сключен договор за доброволна автомобилна застраховка "Каско клауза "Пълно Каско" по отношение на притежавания от физическото лице лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Бенц Е350 ", per. № **** и индивидуализиращи белези, подробно посочени в договора. Подписана е комбинирана застрахователна полица

№440121031054707/26.10.2021 год., материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 00:00 ч. на 28.10.2021 год. до 23:59 ч. на 27.10.2022 год. На 22.02.2022 год. застрахованият лек автомобил, управляван от М. В. С. е претърпял пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, на ул. „Девня" - ЖП прелез пред магазин „Филбо", в посока центъра на града. Причина за настъпилия пътен инцидент е попадането на застрахования автомобил в несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно. На 22.02.2022 год. от М. В. С., в качеството му на съпруг на застрахования собственик Е. Т. С.а, е подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под № 44010312201224. На автомобила е извършен първоначален оглед, за който е съставено опис-заключение по щета № 44010312201224 от 23.02.2022 год. При огледа са констатирани увреждания по следните детайли на автомобила: предна броня - за ремонт 1 ч.; - кора под предна броня - за подмяна; подкалник PVC преден десен - за подмяна и амортисьор преден десен с въздушна възглавница - за подмяна. Съгласно условията, при които е сключен застрахователният договор, застрахованият лек автомобил е бил въведен за ремонт в т.нар. Доверен сервиз - „Оникс Ауто Груп" ООД. Съгласно издадените фактури, за извършените ремонтно-възстановителни дейности по превозното средство, от ищцовото застрахователно дружество в полза на автосервиз „Оникс Ауто Груп" ООД е било изплатено възнаграждение, в размер на 1059,53 лв., като сумата е била преведена по сметка на автосервиза на 08.04.2022 год. Твърди се, че пътният участък, на който е настъпил пътният инцидент, представлява публична общинска собственост. Като стопанин на пътя, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, Община Варна е длъжна го поддържа изправен, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него по начин, който да осигурява условия за бързо, безопасно и сигурно придвижване, както и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Претендира се заплащане на горепосочените суми и сторените разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор. Твърди се , че 3 искът е неоснователен. Посочва, че посоченият жп.прелез/неизползваема жп.линия при преминаването, през което е настъпило процесното ПТП е разположен в поземлен имот № ***, в гр. Варна, район Младост, Западна промишлена зона, вид на собствеността частна, вид територия територия на транспорта НТП, за линии на релсовия транспорт, с площ 485 кв.м. Имотът е собственост на БДЖ, ЕИК 0001296273, поради това горепосоченото дружество и именно то следва да носи отговорност за неговата поддръжка. Твърди, че не се установява по несъмнен начин, че причина за процесното ПТП е „несигнализирана и необезопасена нарушена цялост на пътното платно", в следствие на което са настъпили материални щети по МПС. Механизмът на ПТП е отразен единствено в уведомление за щета 44010312201224 по полица 440121031054707 и дадените писмени обяснения от водача, както и в удостоверение peг. 819000-9934, екз. № 2/2022 год. /където са възпроизведени отново обясненията на водача/, но същия не се потвърждава с преки доказателства. Оспорва твърдения механизъм за неговото настъпване. Заявява, че твърденията на водача, на пострадалото МПС, който е съпруг на застрахования следва да се тълкуват с оглед наличие на интерес от изплащане на обезщетение по сключената застраховка. Оспорва посочените документи по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства относно реализирането на процесното събитие, свързани с времето, мястото и начина на настъпването. Същите са от категорията на частните свидетелстващи документи, поради което не следва да се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила относно съдържащите се в него данни за обстоятелствата по реализиране на ПТП. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото водача на превозното средство не е съобразил своето поведение с пътната обстановка, атмосферните условия, характера и интензивността на пътното движение, в следствие на което е нанесена вредата. В евентуалност твърди, че заплатеното обезщетение е прекомерно и моли същото да бъде намалено.

Твърди още, че Община Варна не е бездействала по повод нейното задължение да поддържа общинските пътища, включително и процесния участък. В изпълнение на това задължение ответника е сключил договор per.

№ Д21000807ВН/11.06.2021 год. за обособена позиция № 3 „Текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна на територията на район „Младост" и Кметство „Каменар", с „Хидрострой" АД, ЕИК 103029862.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора Община Варна възлага, а „Хидрострой" АД приема да извърши текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на Община Варна на територията на район „Младост" и кметство „Каменар".

Процесния пътен участък на който се е случило събитието попадат на територията на район „Младост". Въз основа на посочения договор изпълнителя е извършвал СМР за поддръжка на общинската пътна инфраструктура, включително и по ул. „Девня".

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно 4 разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.