Определение № 2530 от 04.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2530 гр. София, 02.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901051 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „КАШИР“ ЕООД, срещу решение № 347/11.12.2023г., постановено по в.т.д. № 403/2023г. на Апелативен съд - Варна, в частта му, с която е отменено решение №11/15.03.2023г. на Окръжен съд – Шумен по т.д. № 50/2022г. по описа на ОС - Шумен, в частта му, с която ответникът Е. И. А. е осъден да заплати на ищеца „КАШИР“ ЕООД, сумата 121 319,17 лева, представляваща задължение по споразумение от 08.01.2020г., с нотариална заверка на подписите рег. № 122/08.01.2020 г., сключено между „Ди Ес Смит България“ АД, като кредитор от една страна, и „Диагалпринт“ ООД, „Велпа“ ЕООД, „Велпа - пак“ ЕООД, и Е. И. А., от друга страна като солидарни длъжници, придобито от ищеца „Кашир“ ЕООД, по силата на договор за прехвърляне на вземания № ИД 147/08.12.2021г., сключен с цедента „Ди Ес Смит България“ АД, като е постановено отхвърляне на иска за претендираната сума, както и в частта, в която съдът е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на осъдителния иск за разликата над 121 319,17 лв. до пълния размер от 129 533,66 лв. поради уважено възражение за прихващане.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че по делото било безспорно установено сключването на споразумението от 08.01.2020г. за уреждане на отношенията между страните по него по повод договори за продажба на стоки – хартии, както и че ответникът е встъпил в дълга на „Диагалпринт“ ООД.

Сочи, че е безспорно, че вземанията са му цедирани по договор № ИД147/08.12.2021г., като към тази дата същите са в размер на 129 533,66 лв.

1

Твърди, че със споразумението от 01.04.2022г. е постигнато съгласие за опрощаване на вземанията единствено по отношение на длъжника „Диагалпринт“ ООД, а въззивният съд неправилно, позовавайки се на нормата на чл. 124, ал. 2 от ЗЗД, е приел, че са опростени задълженията на всички съдлъжници, като е неглижирал фактът, че споразумението от 01.04.2022г. е сключено единствено с „Диагалпринт“ ООД и за уреждане на отношенията с него, като е без значение за задължението на ответника Е. И. А.. Сочи, че останалите длъжници не участват в сключването на това споразумение и то не ги касае. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 20 от ЗЗД, тълкувайки неправилно споразумението. Според жалбоподателя неправилно е решението и в частта относно уваженото възражение за прихващане, тъй като той е възразил срещу вземането за неустойка по споразумението от 31.08.2021г. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска му в пълен размер.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 от ГПК – очевидна неправилност и по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „В хипотезата на изрично опрощаване на задължение по отношение на един солидарен длъжник, това засяга ли вземането, което имат другите длъжници?“, за който се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 78/14.07.2011г. по т.д.№605/2010г., 1 т.о. и решение № 32/30.05.2016г. по т.д.№95/2015г., 1 т.о.;

2. „Длъжен ли е съдът при установяване на действителния смисъл на неясни уговорки, да прилага всички способи и правила за тълкуване на договора, на които страните са се позовали, в това число и непосочени в чл. 20 от ЗЗД такива?“, за който също се позовава на противоречие с подробно цитираната практика на ВКС по решение №46/07.03.2018г. по гр.д.

№2489/2017г., 4 г.о., решение №132/20.12.2016г. по т.д.№772/2015г., 2 т.о. и мн.др.

3. „Следва ли съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, съдът да съобрази и принципа, че договор, сключен между две лица, не може нито да ползва, нито да вреди на трето лице, в хипотезата на опрощаване на задължение?“, за който се поддържа, че е в противоречие с решение №60292/02.09.2022г. по гр.д.№4050/2020г. на ВКС, 4 г.о. и с ТР по т.д.

№1/2023г. от 21.02.2024г.

4. „Следва ли при наличието на чл. 124, ал. 2 от ЗЗД, съдът съобразно чл.

20 от ЗЗД да изследва действителната воля на страните по договора?, за който въпрос поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

5. „Допустимо ли е съдът да тълкува договора по начин, поставящ солидарен длъжник в привилигировано положение спрямо друг солидарен длъжник?“, за който също сочи основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Е. И. А. чрез процесуалния си пълномощник адв. П. А., е подал отговор от 30.04.2024г., в който оспорва 2 същата по подробно изложените съображения. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Варненският апелативен съд е приел, че е безспорно сключването на споразумението от 08.01.2020г. между кредитора „ДИ ЕС СМИТ БЪЛГАРИЯ“ АД, длъжника „ДИАГАЛПРИНТ“ ООД, „ВЕЛПА“ ЕООД, „ВЕЛПА - ПАК“ ЕООД, и Е. И. А.

- управител на „Велпа“ ЕООД към онзи момент, което е с нотариална заверка на подписите, рег. №122/08.01.2020г. по общия регистър на нотариус с рег.

№71 в НК. Споразумението е с предмет доброволното извънсъдебно уреждане на отношенията, произтичащи от договори за търговска продажба на стоки – хартии, сключени между „Ди Ес Смит България“ АД и „Диагалпринт“ ООД в периода 19.02.2019г. - 19.06.2019г., за които доставки са били издадени 23 броя фактури на обща стойност от 407 372,60 лева, останали неразплатени. Въззивният съд е приел, че в чл. 1 от споразумението длъжникът „Диагалпринт“ ООД е признал, че дължи на кредитора „Ди Ес Смит България“ АД общата сума от 408 772,60 лв., като е договорено нейното издължаване в периода от 24.01.2020г. до 28.03.2021г. на петнадесет вноски, с конкретен размер и падеж. Приел е, че е безспорно, че по силата на чл. 4 от споразумението Е. И. А. е встъпил в дълга. Счел е, че съгласно договор за прехвърляне на вземания № ИД - 147/08.12.2021 г., кредиторът „Ди Ес Смит България“ АД е прехвърлил всички свои вземания от длъжниците „Диагалпринт“ ООД, „Велпа“ ЕООД, „Велпа - пак“ ЕООД и Е. И. А., произтичащи от сключеното между тях споразумение за встъпване в дълг от 08.01.2020г., на цесионера „Кашир“ ЕООД. Въззивният съд е приел, че цесията е надлежно съобщена на ответника – солидарен длъжник Е. И. А., с връченото му на 18.02.2022г. уведомление от цедента „Ди Ес Смит България“ АД.

Апелативен съд – Варна е приел, че съгласно споразумение от 01.04.2022г., сключено между „ДИАГАЛПРИНГ” ООД и ищеца „КАШИР“ ЕООД, е постигнато опрощаване на целия дълг на „ДИАГАЛПРИНГ“ ООД.

Със споразумението солидарният длъжник „Диагалпринт“ ООД и ищецът „КАШИР“ ЕООД се договарят „Диагалпринт“ ООД насрещно да опрости дълга на „Велпа“ ЕООД - друг солидарен длъжник по споразумението за встъпване в дълг от 08.01.2020г., едноличен собственик на който е кредиторът „КАШИР“ ЕООД. Споразумението от 01.04.2022г. не съдържа модалитети, които да сочат, че опрощавайки дълга на „ДИАГАЛПРИНГ” ООД по споразумението за встъпване в дълг от 08.01.2020г., кредиторът „КАШИР“ ЕООД запазва правата си по отношение на другите солидарни длъжници, в това число и спрямо ответника Е. И. А.. Въззивният съд е приел, че със споразумението от 01.04.2022г. между „Кашир“ ЕООД и „ДИАГАЛПРИНГ” 3

ООД, ищецът надлежно е упражнил като цесионер разпоредителното си правомощие да освободи единия от солидарните длъжници по споразумението от 08.01.2020г. - „ДИАГАЛПРИНГ” ООД, срещу насрещното опрощаване от „ДИАГАЛПРИНГ” ООД на задълженията, които има дъщерното на „Кашир“ ЕООД дружество „Велпа” ЕООД. ВАС е приел, че разпоредителните изявления в това споразумение - „освобождава от отговорност за всички вземания” и „няма неуредени отношения”, отнасящи се до задълженията на „ДИАГАЛПРИНГ” ООД по споразумението от 08.01.2020г. и до придобитите от „Кашир“ ЕООД по цесията с „Ди Ес Смит България“ АД вземания по това споразумение, изпълняват от обективна страна фактическия състав на опрощаването по чл.108 ЗЗД. Въззивният съд е посочил, че съгласно чл.124, ал.2 ЗЗД, в случаите на опрощаване на задължението на един от солидарните длъжници, ако кредиторът не е направил резерви за запазване на правата му спрямо другите солидарни длъжници, каквато резерва липсва в споразумението на „КАШИР“ЕООД с ДИАГАЛПРИНГ” ООД от 01.04.2022г., то за другите солидарни длъжници възниква правото да противопоставят на кредитора погасителния ефект на това опрощаване. Варненският апелативен съд е приел, че кредиторът „КАШИР“ ЕООД не е посочил запазване на правата по отношение на цедираните му от „Ди Ес Смит България“ АД вземания спрямо останалите солидарни длъжници по споразумението за встъпване в дълг от 08.01.2020г., поради което фактическият състав на погашението по чл. 124, ал. 2 от ЗЗД на претендирания с иска остатък от дълга, на която разпоредба е основана защитата на ответника Е. И. А., се явява надлежно установен по делото. С оглед на извода за настъпилия в условията на чл.124, ал.2 ЗЗД погасителен ефект за процесното вземане, въззивният съд е приел за неоснователна подадената от „КАШИР“ ЕООД въззивна жалба и срещу отсъденото в полза на ответника Е. И. А. частично прихващане с насрещно неустоечно вземане, тъй като съгласно чл.103 ЗЗД, прихващането предпоставя две насрещни, валидни, ликвидни и изискуеми вземания, което изискване в условията на установената по силата на чл.124, ал.2 ЗЗД погасеност на предявеното от „КАШИР“ ЕООД парично вземане спрямо ответника, не е налице. С оглед горните мотиви, е отменил решението на ОС - Шумен и отхвърлил предявените искове, като е потвърдил решението в частта за разликата над 121 319,17лв. до пълния размер от 129 533,66лв.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на 4 съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл.

280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.