Решение № 2483 от 01.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2483 гр. Варна, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙоА. Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от ЙоА. Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110115372 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

Ищцата А. К. К. твърди, че в периода от 01.06.1984 г. до 31.05.1989 г. е работила в структурите към О. к. на Д. -Варна като секретар на комсомолската организация при СО „*******, поделение с. ******* и секретар на обществени начала на ОбК на Д. - *******. Заявява, че е работила при осемчасов работен ден и ежемесечно й било изплащано трудовото възнаграждение, което към датата на възникване на трудовото правоотношение било в размер на 175 лева. В същия период в структурите на Д. работили и Т. К. и Р. Й. – първи секретари на ОбК на Д.-*******, Н. Г. – първи секретар на ОК на Д., М. Д. – секретар на ОК на Д., А. К. - Т.

Сочи, че притежава трудова книжка, в която е вписан трудовият й стаж за исковия период, но ТП на НОИ - Варна отказали да го признаят поради „неоформена по надлежния ред рекапитулация – липса на подпис на главен счетоводител и ръководител/секретар“. Излага, че в определения размер на пенсията бил зачетен единствено периодът от 13.02.1987 г. до 05.06.1989 г., в който е ползвала отпуск за отглеждане на дете. Сочи, че при опит да се снабди с УП-3 от ТП на НОИ установила, че ведомостите за работни заплати на работилите в структурите на ОК на Д.-Варна са изгубени и унищожени.

Заявява, че Д. е закрит през 1990 г., след което е създадена организация „Б. д. м.“, която също е прекратила дейността си. Излага, че за да защити осигурителните си права, е необходимо да се установи и зачете по съдебен 1 ред придобитият от нея трудов стаж като секретар в структурите на ОК на Д..

Отправя искане за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 01.06.1984 г. до 31.05.1989 г., вкл., ищцата е полагала труд в структурите към О. к. на Д. - Варна, като е заемала длъжността секретар на комсомолската организация при СО „М. - Д., поделение с. ******* и секретар на обществени начала на ОбК на Д.- *******.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ - Варна навежда доводи за недопустимост и неоснователност на иска.

Счита, че искът е недопустим поради липсата на изискуемите по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР предпоставки. Излага, че представеното удостоверение, издадено от ТП на НОИ - Варна, удостоверява единствено факта, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за претендирания стаж, но не и обстоятелството, че същите са изгубени или унищожени. В условията на евентуалност поддържа, че искът е недопустим за периода от 13.02.1987 г. до 05.06.1989 г., зачетен от пенсионния орган за осигурителен стаж за бременност, раждане и отглеждане на дете.

Поддържа, че от представените доказателства не може да бъде прието за установено, че за претендирания от ищцата период същата е полагала труд на посочените длъжности към ОК на Д.-Варна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа стрА. следното:

Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 5510-03-14 от 02.10.2023 г. на ТП на НОИ – Варна /л. 6/, в осигурителния архив на НОИ липсват данни писмени данни относно положен от ищцата трудов стаж за периода от 01.06.1984 г. до 01.06.1989 г. при ОК на Д., гр. Варна. С отказ от издаване на удостоверение с изх. № 5530-03-177/02.10.2023 г. ТП на НОИ – Варна /л. 7/ е отказано на ищцата да бъде издадено удостоверение обр. УП-13 за същия период поради липса на документи, установяващи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ОК на Д., гр. Варна.

С писмо с изх. № 1023-03-165 #1/02.11.2023 г. на ТП на НОИ – Варна /л.

11/ е указано на ищцата, че не й е зачетен за осигурителен стаж периодът от 01.06.1984 г. до 31.05.1989 г. в ОК на Д., гр. Варна поради неоформяне по надлежния ред на рекапитулацията в трудовата книжка.

От съдържанието на приложения към отговора на исковата молба опис на осигурителен стаж /л. 36/, става ясно, че периодът от 13.02.1987 г. до 05.06.1989 г., в който ищцата е била в майчинство, е зачетен за осигурителен стаж.

Към писмените доказателства по делото /л. 12-14/ е представено заверено копие на трудова книжка № ****, серия И, № ***** на А. К. Ф. /А.

К. К./, по отношение на което, след извършена съпоставка с представения в откритото съдебно заседание оригинал на документа, се установява пълно 2 съответствие. В същата е отразен трудов стаж за периода 01.06.1984 г. до 01.06.1989 г. като секретар в ОК на Д.- Варна.

По делото е представен препис от Протокол № 56 от 06.06.1984 г. /л.

15-24/, в т. 7 от който е обективирано решение, съгласно което ОК на Д. не възразява А. К. Ф. да бъде избрана за секретар на комсомолската организация при СО „М. - Д., поделение с. ******* и за секретар „ИВД“ на обществени начала на ОбК на Д.- *******, считано от 01.06.1984 г. с основно месечно възнаграждение от 175 лв.

Представено е и уверение с изх. № 817/13.09.1984 г., издадено на А. К.

Ф., в уверение на това, че работи като секретар на заводска комсомолска организация при СО „М.“ - Варна от 01.06.1984 г. и продължава да работи като такава към момента на издаване на документа /л. 25/.

С декларация от 26.11.2023 г. / л. 26/ ищцата е декларирала, че името й по лична карта – А. К. К. и името, с което е записала в протокола на ОК на Д. от 01.06.1984 г. и в трудовата си книжка – А. К. Ф. са нейни.

С декларация по чл. 8 ЗУТОССР ищцата декларира, че в периода от 01.06.1984 г. до 01.06.1989 г. е работила като секретар на комсомолската организация при СО „М.“- Д., поделение с. ******* и секретар на обществени начала на ОбК на Д.-******* на осемчасов работен ден с ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение, както и че след закриването на Д. са загубени или унищожени ведомостите за работни заплати на работилите в ОК на Д.-Варна /л. 61/.

Представени са копия от трудови книжки на лицата, допуснати като свидетели – М. Н. /л. 27/ и А. К. /л. 56-60/, от записванията в които се установява, че същите лица са работили към ОК на Д.-Варна през исковия период.

В показанията си св. М. Н. заявява, че в е работила като касиерсчетоводител в ОК на Д. в периода от 1975-1976 г. до закриването му през 1991 г. Излага, че познава ищцата, която работила като секретар на комсомола към Община *******, „М.“, в периода от 1984 г. до 1989 г. Сочи, че същата полагала труд при осемчасов работен ден, като работното време било плаващо и по празници също била ангажирана. Заемането на длъжността ставало след сключване на трудов договор, като трудовото възнаграждение се определяло от Бюрото на ОК съобразно утърдените таблици от ЦК на комсомола. Свидетелката заявява, че тя изготвяла трудовите договори и длъжностните характеристики, съхранявала досиетата на служителите, и отразявала в трудовите книжки промените в длъжността и възнаграждението.

Потвърждава, че в трудовата книжка на ищцата е положила лично подпис, както и е извършила рекапитулацията на стажа. Пояснява, че след попълване на трудовата книжка указвала на съответния служител да я представи за подпис на първия секретар и главния счетоводител, но често в практиката били допускани пропуски, поради което стажът не се зачитал от ТП на НОИ при пенсиониране.

От показанията на свидетелката А. К.-Т. се установява, че в периода 1983 г. до 1990 г. е работила в системата на Д. комсомол – първоначално в 3

Район „**“, ** комитет на комсомола, след което преминала на работа в Окръжния комитет на комсомола като инструктор, а впоследствие – като лектор-консултант. Излага, че ищцата започнала работа в системата на Д., гр.

Варна от 01.06.1984 г. и продължила да работи там до края на май 1989 г. на длъжност „секретар“ в Заводския комитет на Д. „М.“, гр. *******, като изпълнявала на обществени начала и длъжността „секретар ИВД“ на Общинския комитет на комсомола в гр. *******. Заявява, че ищцата е работила на пълно работно време, при осемчасов работен ден, всеки ден.

Твърди, че и двете са започнали работа по времето на К. П., като след като същият заминал в ЦК на комсомола, първи секретар бил Н. Г., а след него – Г. Г.. Касиер била св. М. Н., а главен счетоводител – А. Б.. Посочва, че ищцата е ползвала отпуск по майчинство в периода, в който работела в ОК на Д..

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като ясни и последователни, кореспондиращи помежду си и с представените по делото писмени доказателства.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на производството. Особена процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността си без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая към исковата молба е приложено удостоверение, издадено от ТП на НОИ-Варна, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от А. К. К. трудов/осигурителен стаж за исковия период при ОК на Д.-Варна. Предвид изложеното и при липсата на доказателства ОК на Д. - Варна да има правоприемник, съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес от заявената за разглеждане претенция.

Същевременно, от представените по делото писмени доказателства се установява, че за част от исковия период, а именно от 13.02.1987 г. до 31.05.1989 г., вкл., докато ищцата е била в майчинство, на последната е признат осигурителен стаж. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че за посочения период липсва правен интерес от провеждането на иска и производството следва да бъде прекратено само в посочената част.

За да бъде уважен предявеният иск, ищцата следва да докаже, че в претендирания период е полагала труд в структурите към ОК на Д.-Варна, като е заемала длъжността секретар на комсомолската организация при СО „М.“- Д., поделение с. ******* и секретар на обществени начала на ОбК на Д.- *******.

Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда принципа на начало на писмено доказателство в процеса, като посочва, че по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски 4 показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, в зависимост от характера на упражнявА.та трудова дейност, писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж, могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол.

В настоящия случай представеният препис от трудовата книжка на ищцата представлява начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, което обосновава и допустимостта на свидетелските показания.

Отказът на ответника да приеме, че ищцата е придобила трудов стаж за процесния период, се основава на ненадлежно оформена рекапитулация – липса на подпис на главен счетоводител и ръководител/секретар. Доколкото трудовата книжка представлява официален свидетелстващ документ, за удостоверените в нея факти, сред които е и продължителността на трудовия стаж на работника и служителя при работодателя, посочен в нея, то в случай че при оформянето й не са спазени нормативните изисквания и доколкото материалната й доказателствена сила не е опровергА., същата обвързва съда по отношение на вписванията отразени в нея.