Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1409 от 27.10.2020, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 1728/2020
Вид
Решение № 1409
Подписан
27.10.2020
В сила
15.03.2021
Състав
ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1409 Година 27.10.2020 Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Драгнева

Секретар Йовка Банкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1728 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по жалба на Т.Г.А. ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес *** и № 7 – Правна кантора „И Ел Си“ против заповед № РД-302/07.08.2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Със заповедта, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „Главен директор“ на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА, считано от датата на връчване на заповедта. С жалбата се прави искане да се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.

Твърди, че не е допуснал виновни нарушения на трудовата дисциплина, алтернативно възразява, че наличието на описаните в заповедта такива не обосновава тежестта на наложеното наказание.

Ответникът – Изпълнителен директор на

Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със заповед №ЧР341/01.10.2014г. на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.81а от ЗДСл. и след сключено споразумение с вх.№Д-269/25.09.2014г., Т.А. – главен експерт в отдел „Регионална лаборатория“ към ГД

„Лабораторно-аналитична дейност“, МОСВ преминава на държавна служба в ИАРА, на длъжност началник отдел „Рибарство и контрол“ гр.Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ (л.91-92 от делото).

Със заповед № ЧР 36/05.02.2015г. на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.82, ал.3 и.№ Z-1315/10.02.2015г., Т.А. е преназначен считано от 05.02.2015г. от длъжност началник отдел в отдел „Рибарство и контрол“ Бургас, ГДРК на длъжност главен директор на Главна дирекция „Рибарство и контрол“ в ИАРА (л.352-353 от делото).

На 21.07.2020г. с вх.№ Z-4731 е изготвена докладна записка до изп.директор на ИАРА с предложение за искане на обяснения от Т.А. – главен директор на ГД „Рибарство и контрол“ за неизпълнение на служебни задължения, забава в изпълнението на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (л.39 от делото). В записката е посочено, че А. не изпълнява заповед № РД-261/13.07.2020г., като на 04.07.2020г. и 18.07.2020г. е установено нерегламентирано движение на служебния му автомобил, съгласно справка в GPS – система за наблюдение, както и на 20.07.2020г. същият е засечен в посока гр.Несебър без да е бил командирован или това пътуване да е съгласувано с оглед изпълнение на служебните му задължения, за което са приложени разпечатки от навигационната система за наблюдение.

Със заповед № РД-279/24.07.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл.5, ал.1, т.8 и т.16 от Устройствения правилник на ИАРА е образувано дисциплинарно производство срещу Т.А. (л.12 от делото).

Съгласно писмо вх.№Z-4832/24.07.2020г., на основание чл.93, ал.1 от ЗДСл, А. е уведомен за необходимостта да бъде изслушан и да представи писмени обяснения пред изпълнителния директор на ИАРА в срок до 03.08.2020г., както и е определена дата на изслушването му – 06.08.2020г. (л.13 от делото), която в последствие е променена на 07.08.2020г., съгласно писмо вх.№ Z-5155/05.08.2020г.(л.61 от делото).

С изх.№ Z-4832-1/03.08.2020г. от Т.А. са дадени писмени обяснения (л.15 от делото).

На 07.08.2020г. е проведено изслушване на държавния служител, за което е съставен протокол вх.№ Z-5231/07.08.2020г. (л.71 от делото).

На 07.08.2020г. е проведено и заседание на дисциплинарния съвет на ИАРА, за което е съставен протокол вх.№ Z-5234 (л.56 от делото).

Със заповед № РД-302/07.08.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА(л.20 от делото), на основание чл.90, ал.1 т.5 от ЗДСл, на Т.А. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „Главен директор“ на ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА, считано от датата на връчване. В мотивите на заповедта е посочено, че А. е следвало и е бил длъжен стриктно да спазва служебната йерархия и стриктно да изпълнява актовете и заповедите на горестоящите органи, установени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), Правилника за вътрешния трудов ред, Наредбата за командировките в страната. Установеното нерегламентирано движение на служебния му автомобил с рег.№ А 4298 НН, съгласно справка в GPS – система за наблюдение, на дати: 04.07.2020г., 18.07.2020г., както и на 20.07.2020г. в посока гр.Несебър без да е бил командирован или това пътуване да е съгласувано с оглед изпълнение на служебните му задължения, което е преценено като виновно поведение на държавния служител в нарушение на чл.6, ал.1 от КПСДА и чл.8, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, което представлява дисциплинарно нарушение на чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.

Заповедта е връчена на А. на 07.08.2020г. и с жалба вх.№ 94-00-3243/20.08.2020г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.124, ал.1 от ЗДСл, е обжалвана по съдебен ред.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.92, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.

Съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

Съгласно чл.5, ал.1, т.16 от Устройствения правилник на ИАРА изпълнителният директор упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в агенцията и определя индивидуалния размер на възнагражденията в съответствие с изискванията на нормативните актове.

С оглед посочените норми обжалваната заповед, се явява издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискванията на чл.108, ал.1, изр.1 от ЗДСл, като съдържа правното основание за прекратяване на служебното правоотношение и дължимото обезщетение.

Спазена е и процедурата предвидена в нормата на чл.96 от ЗДСл, като директорът на

ИАРА преди да наложи дисциплинарното наказание е съобразил становището на дисциплинарния съвет, който е взел своето решение с пълно мнозинство и го е представил на дисциплинарнонаказващия орган заедно с преписката, съгласно чл.96, ал.3 и ал.4 от ЗДСл. Спазено е и изискването на чл.93, ал.1 от ЗДСл, дисциплинарнонаказващия орган да изслуша държавния служител и да приеме писмените му обяснения.

Въпреки изложеното заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл.97 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган.

Служебното правоотношение на Т.А. за заеманата от него длъжност – длъжност главен директор на ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА, е прекратено на основание чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, за нарушение по чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл.

Съгласно чл.89, ал.2, т.5 от ЗДСл, дисциплинарни нарушения са: неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Дисциплинарно наказващият орган е възприел констатациите обективирани в докладна записка вх.№ Z-4731/24.07.2020г. изготвена от главния секретар на ИАРА и е приел за установено от фактическа страна, че Т.А. не спазва установеното работно време, използва служебно повереното му имущество за лични цели, като е установено нерегламентирано движение на служебния автомобил, съгласно справка в GPS – система за наблюдение на 04.07.2020г. (събота) между 16:45ч. и 17:15ч., движение в района на Бургаско езеро, с изминати километри - 11км. и 18.07.2020г. (събота) около 13:30ч., движение в рамките на гр.Бургас, с изминати километри – 8 км., както и на 20.07.2020г. (понеделник) движение в посока гр.Несебър без да е бил командирован или това пътуване да е съгласувано с оглед изпълнение на служебните му задължения. Тези деяния са приети за нарушения на чл.8, ал.1 от Наредбата за командировките в страната и на чл.6, ал.1 от КПСДА, като е посочено, че съставляват тежки нарушения на служебната дисциплина, за което съразмерно следва да бъде определено дисциплинарно наказание „уволнение“.

От така описаната фактическа обстановка, не става ясно с кое точно деяние наказващият орган е приел, че Т.А. е нарушил посочените норми.

Съгласно чл.6, ал.1 от Кодекса служителите в държавната администрация са длъжни да спазват служебната йерархия и да изпълняват актовете на горестоящите органи и служители от администрацията.

Съгласно чл.8, ал.1 от

Наредбата за командировките в страната командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.

Съгласно събраните по делото гласни и писмени доказателства, на дата 04.07.2020г. – неработен ден, А. е управлявал зачисления му служебен автомобил, като е извършил обход и наблюдение за бракониерски действия и лодки покрай североизточната част на Бургаско езеро, с обща дължина на маршрута – 11 км. Съответно на 18.07.2020г. - неработен ден, след обаждане /сигнал от информатор/ за осъществяван риболов на язовир Камчия е управлявал същия автомобил в рамките на града с дължина на маршрута от 8 км., но не става ясно защо е прието, че тези деяния представляват нарушение на служебната йерархия и неизпълнение на актовете на горестоящите административни органи, въпреки, че е налице позовава на заповед № РД-261/13.07.2020г.

На първо място, по отношение на установеното управление на служебния автомобил на 04.07.2020г., следва да се отбележи, че към тази дата заповед № РД-261/13.07.2020г., все още не е била издадена, поради което няма как жалбоподателя да съобразява своето поведение с нея. В представените по делото писмени бележки, от процесуалния представител на ответника, се твърди, че към 04.07.2020г. е била действаща заповед от 25.03.2020г. с аналогично съдържание, но тази заповед не е приета като нарушена, съответно тя не е цитирана в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, макар и да се съдържа в административната преписка (л.52 от делото). Също така, с тази заповед № РД-136/25.03.2020г. на изп.директор на ИАРА, е забранено на служителите на ИАРА, които изпълняват служебните си задължения под дистанционна форма на работа в домашна среда, да управляват зачислените им служебни автомобили. Нито в хода на дисциплинарното, нито в хода на съдебното производство се твърди и се установява, че към 04.07.2020г., жалбоподателя е изпълнявал служебните си задължения под дистанционна форма на работа в домашна среда, за да може да се приеме, че той е извършил нарушение на тази заповед.

На второ място, със заповед РД-261/13.07.2020г. на изп.директор на ИАРА (л.51 от делото) по т.1 е забранено използването на служебни автомобили от служители на ИАРА в почивни и празнични дни, както и в извънработно време, при ползване на годишен отпуск и при изпълнение на служебните задължения под дистанционна форма на работа в домашна среда. В т.2 от заповедта са предвидени изключенията от т.1, а именно: - за извършване на планирани проверки от служителите изпълняващи контролни функции; - за извършване на проверки по сигнал от служителите изпълняващи контролни функции;