Решение № 57 от 17.01.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3649/2023
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 17.04.2024
- Състав
- Радостина Методиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 57 гр. Варна, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110203649 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д. П. Я. ЕГН ********** от с. Тополи обл. Варна, подадена чрез адв. И. М. Д. от ВАК, против НП № 23-0819-002725/24.07.2023год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно. Навежда твърдения за липса на извършено нарушение, както и за допуснати нарушения на процес. правила – липсвали изискуемите по чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити, което водело до невъзможност санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и на какво основание му е наложено наказание. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание, въззивникът редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. И. Д.. Последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното обвинение.
За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати нарушения на процес. правила, а от 1 нарушението било безспорно доказано от събраните доказателства. Изразява становище, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде потвърдено като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2023г. около 23:45ч., въззивникът управлявал л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № В9309НТ по бул. "Приморски“ в гр. Варна, в посока бул.
"Княз Борис І". В автомобила заедно с него пътувала и св. В.Т., с която въззивникът живеел на семейни начала. На кръстовището с бул. „Цар Освободител“, срещу входа за летния театър, въззивникът не намалил скоростта, а извършил маневра, като рязко завил наляво с едновременно подаване на повече газ и форсиране на двигателя, при което задните гуми се завъртели с по-висока скорост от предните и изгубили сцепление с пътната настилка. В резултат от това задната част на автомобила се приплъзнала, станала неконтролируема последвали няколко последователни маневри свързани с последователно навлизане в съседната лента и връщане отново в другата лента за движение. Действията на въззивника били наблюдавани от свидетелите М. П. и А. П., и двамата младши автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, които се били позиционирали на бул. „Цар Освободител“ срещу ул. „Славянска“. Последните преценили, че се касае за т. нар. "дрифт" и спрели въззивника за проверка. На място на същият бил съставен АУАН в който било посочено че е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДП за това, че използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели. Актът бил предявен на въззивника, но той изразил несъгласие с него и отказал да го подпише. Отказът да подпише акта бил удостоверен с подписа на свидетел.
На 07.07.2023год. въззивникът поискал да му бъде предоставено копие от АУАН.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 24.07.2023год., въз основа на него, началника на група в сектор „ПП“ издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите и правни изводи изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 3000лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от показанията на свидетелите П. и П., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени 2 доказателства приложени към АНП.
Показанията на свидетелите П. и П. съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и логични. Двамата непосредствено са възприели действията на въззивника, движението на автомобила и специфичния шум, издаван от гумите, като са категорични, че не се касае за плъзгане на превозното средство по мокра настилка, а за умишлено извършена маневра – рязко подаване на газ и превъртане на гумите и няколкократно поднасяне на ляво и дясно. По делото не бе констатирано наличие на предубеденост или необективност у тези свидетелите. Същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника, като няма данни изобщо да са го познавали, поради което и за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания.
По делото като свидетел, по искане на защитата, е разпитана и В.Т. – лице с което въззивника живее на семейни начала. Същата сочи, че пътят бил мокър и автомобилът се бил "поднесъл" в завоя, при което въззивникът подал газ за да го изправи. Отрича последният да е правил някакви резки маневри като сочи, че след като въззивникът подал газ автомобилът се бил изправил.
Св. Т. обаче е в близки интимни отношения с въззивника, живее с него на семейни начала, което поставя под съмнение достоверността на нейните показания и същите не могат безкритично да бъдат счетени за обективни.
Поради това и показанията й не са достатъчни да разколебаят фактическите изводи на съда, при липсата на други достоверни доказателства, които да ги подкрепят. Отделен е въпроса, че твърденията на същата за липса на извършени от въззивника резки маневри се опровергава от показанията на другите двама разпитани по делото свидетели. Същите сочат, че именно свистенето от превъртането на гуми и неконтролируемото движение на автомобила - излязъл от завоя въртейки гуми, влязъл в лентата за насрещно движение, после се върнал обратно в своята лента и това се повторило няколко пъти, е било причината да бъде спрян.
Обстоятелството, че пътната настилка е била мокра, факт безспорно установен по делото, само по себе си, не доказва, че управляваният от въззивника автомобил се е плъзнал по независещи от волята му причини.
Отделен е въпроса, че в случая видно от показанията на другите двама разпитани по делото свидетели, не се касае за единично занасяне, а за неконтролируемо навлизане от лента в лента след форсиране на автомобила.
Последното наред с това, че въззивникът не е бил единствения автомобил на пътя (видно от показанията на двамата полицейски служители, както пред него така и след него е имало други автомобили), чието движение е било правомерно и не е ангажирало вниманието на контролните органи, опровергава твърденията в жалбата, че последният се е движел със съобразена скорост и единствено мократа пътна настилка е довела до занасянето на МПС-то.
3
С оглед на горното и предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите П. и П., съдът намира, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители, които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно установена.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което е повдигнато обвинение на въззивника, позволяват му да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. В контекста на изложеното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в липса на описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че бул. "Приморски“ и бул. "Цар Освободител " в гр. Варна са отворени за обществено ползване. От показанията на свидетелите П. и П., кредитирани от съда, се установява, че въззивникът е използвал посочените булеварди (кръстовището между тях) не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин въззивникът е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.
В ЗДП липсва легална дефиниция на понятие "дрифт". Това понятие е 4 дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В практиката си Адм. Съд – Варна изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от 20.04.2022г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 464/2022г.).
Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДП. В тази насока са не само цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 346/2022г.; Решение № 1727 от 7.12.2023 г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 2521/2023г.; Решение № 91 от 30.01.2023г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 2695/2022г.; Решение № 786 от 8.06.2023 г. на Адм. съд - Варна по к.а.н.д. № 626/2023г. мн. др.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил на въззивника наказания съобразно нормата на чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДП, предвиждаща специално наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във фиксирания размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за индивидуализация.
С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП вменяваща забрана за приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не намира за нужно да прави коментар в горната насока.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Разпечатката съдържа 37 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57b8db99-ca54-4410-808e-7ea175a23a37