Решение № 595 от 12.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Велико Търново, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244100100519 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Н. Б., чрез адв. Ж. Д.

- ХАК, срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – град София иск с правно основание чл. 511, ал. 3, във връзка с чл.

511, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че последната е партньор при фактическо съжителство с Д.

М.Д., починал при ПТП на 05.11.20** година. Твърди, че на посочената дата около 18.45 часа на ПП I-5, при км. 56+200 в град Б. пред бензиностанция „Лукойл“, водачът А. В. К. при управление на товарен автомобил марка „Ман“, с peг. № ******, с ремарке „Wielton“ с peг. № ******, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия не пропуска преминаващия пешеходец по пътното платно Д. М. Д. и го блъска, като в следствие на настъпилото ПТП е причинена смъртта на последния.

Посочва, че за ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28 от 05.11.20** година и е образувано е ДП № 211/05.11.20** година по описа на ОД на МВР - град Р. Навежда доводи, че виновният за настъпилото ПТП водач А. В. К. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - UA/078/18784064, валидна от 04.11.20** година до 03.12.20** година, издадена от Страхова група „ТАС“ - Украйна за товарен автомобил марка „Ман“, с peг. № ******, с ремарке „Wielton“ с peг. № ******. Твърди, че в 1 резултат на виновно причинената смърт на човека, с когото ищцата е живяла, последната е претърпяла неимуществени вреди и продължава да търпи и ще продължава да търпи такива и за напред. Посочва, че неимуществените вреди се изразяват в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на близък човек, който е бил на 62 години, в добро здравословно състояние и работоспособен. Твърди, че на 30.11.20** година е подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението, с посочване на банкова сметка, като в ответното дружество е заведена щета № BG-23-UA-00729/04.12.20**г., но към датата на подаване на исковата молба ответникът не е изплатил обезщетение на ищцата. Направено искане Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – град София да бъде осъдено да заплати на М. Н. Б. сумата в размер на 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Д. М.Д., настъпила в резултат на ПТП от 05.11.20** година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.11.20** година до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника по делото оспорва изцяло предявения по делото иск, като неоснователен. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, че вината за настъпването му е на А. В. К., както и причинната връзка между ПТП и смъртта на Д.М.Д., включително отговорността на ответника НББАЗ за изплащане на застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност навежда твърдения, че е налице случайно събитие. На следващо място, отново в условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване в изключителна степен на ПТП и на вредоносния резултат от Д. М. Д., като твърди, че като пешеходец пострадалият има значителен принос за настъпване на ПТП и на вредите, като се е движил по пътното платно или е предприел пресичане на пътното платно в нарушение на правилата за движение по пътищата, както и че е бил алкохолно повлиян, което е въздействало върху неговите поведение, преценка, възприятия, концентрация, внимание, съобразителност, реакции, ориентация, мисловна дейност. Оспорва, както твърдението за фактическо съжителство между починалия и ищцата, така и правото на последната да претендира вреди от смъртта му, тъй като не са налице предпоставките н а T P по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС за присъждане на обезщетение, по изключение, поради наличие на особени обстоятелства и на дълбока и трайна емоционална връзка между ищцата и починалия. Посочва, че претендираният от ищцата размер на обезщетение от 200 000.00 лева е завишен спрямо заявените неимуществени вреди и не е съобразен с принципа на справедливост. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото наличието на валидно застрахователното правоотношение възникнало по силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“, полица № UA078/18784064 за товарен автомобил - влекач марка „Ман“, с украински регистрационен № ****** и ремарке „Wielton” с рег. № ******, сключен със застрахователна компания „TAC“, валиден към датата на ПТП – 05.11.20** година.

Видно от приложеното по делото заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 28 от 05.11.20** година /л. 7/, на 05.11.20** година около 18.45 часа на път I – 5, при км. 56+200 в град Б., пред „Лукойл“ е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Ман“, с peг. № ******, с ремарке „Wielton“ с peг. № ******, собственост на А. П. Ч. и управляван от А. В. Г., при което е пострадал Д. М.

Д., който е починал /Съобщение за смърт № 552 от 08.11.20** година на УМБАЛ „Канев“ АД – град Р. и Препис-извлечение от акт за смърт от 08.11.20** година, издадено въз основа на акт за смърт № 0230 от 08.11.20** година на Община Бяла – 89/.

От приложените по делото заверени копия на Претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, ведно с известие за доставяне, Писмо, изх. № 1-0102 от 16.01.20** година и Писмо, изх. № 1-0101 от 16.01.20** година и двете на БНББАЗ /л.

10-12 и 35/ се установява, че при ответника е образувана щета № BG-23-UA-00729, по която са изискани допълнителни документи, като изрично е посочено, че на базата на представените такива и на основание чл. 380, ал. 1, във връзка с чл. 496, ал. 2, т. 2 „а“ и „б“ КЗ, НББАЗ отказва произнасяне и плащане на застрахователни обезщетения.

По делото са приложени и заверени копия на Удостоверение за постоянен адрес, изх. № 54 от 08.02.20** година на Община П. Т.; Дубликат на Удостоверение за раждане от 16.02.20** година, издаден въз основа на акт за раждане № 0008 от 01.02.20** година на Община П. Т.; Дубликат на Удостоверение за раждане от 12.01.20**година, издаден въз основа на акт за раждане № 0001 от 06.01.20** година на Община П. Т.; Дубликат на Удостоверение за раждане от 08.02.20** година, издаден въз основа на акт за раждане № 0138 от 03.12.20** година на Община П. Т.;/л. 13; 155157/, както и СМЕ на труп № 85/20**г. /л. 59-61/; Протокол за оглед на местопроизшествие от 06.11.20** година /л. 62-63/; Химическа експертиза № 729 от 28.11.20** година /л. 64/; Обяснение от 22.11.20** година /л. 68/; Протоколи за разпит на свидетели от 22.08.20**година /л. 69-70/; Протокол за оглед на местопроизшествие от 05.11.20** година, ведно с фотоалбум и мащабна скица /л. 71-82/ Протоколи за разпит по ЧНД № 836/20** година и ЧНД № 837/20** година на РОС /л. 87-90/ и 3

Заключение по САТЕ, изготвени по ДП № 211/20** година.

От приложеното по делото заверено копие на Присъда № 23 от 04.08.20** година по НОХД № 83/20** година на Окръжен съд – Р., влязла в сила на 20.08.20** година /л. 209-210/ се установява, че А. В. К., роден на **.**.19** година, украински гражданин е признат за виновен в това, че на 05.11.20** година, в град Б., област Р. на главен път I-5 Р. – В. Т., в района на км. 56, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, състоящ се от седлови влекач, марка MAN, модел TQX 18480, с рег. № ****** с прикачено полуремарке марка WEILTON, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата: - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта на движение в км/ч: за категория B+E, C+E, D+E в населено място 50 км/ч – като се движел с превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост 50 км/ч, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Д. М. Д., б.ж. на село О., област В. Т..

В проведеното на 08.10.2024 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят Р. Н. Б. – сестра на ищцата, заявява, че последната е била женена за Д. /М./ от 1998 година, както и че първо живеели в с. О., след това в с. П. К. и оттам заминали в Б., където работели. Посочва, че са били постоянно заедно и имат три деца - Т. на 20 г., Д. на 19 г. и М.на 18 години. Заявява, че живеели в блок до гарата в Б.и било близо да работата им. Били задружни и децата им живеели с тях, а имат и внучка. Посочва, че когато М. разбрала за катастрофата, изпаднала в шок. Била много зле, неадекватна, не знаела какво да направи. Заявява, че нямали пари за погребението и този човек, при когото работели им дал пари за погребението. Посочва, че се наложило да напусне работата си и да отиде в с. В., но условията там не са добри, а преди имали условия. Заявява, че той бил опора за всички, той работел повече.

Посочва, че преди инцидента не се е оплаквала, а след като загубила мъжа си паднала, камо ли да работи и няма да може да преодолее смъртта на мъжа си, и плаче постоянно.

Свидетелят Д. Г. В. посочва, че живее в гр. Б. и познава М. - били колеги на гара Б., където дояли кравите на гарата. Заявява, че познава Д. Д. /М./ - нейният съпруг. И той работел там, били колеги. Посочва, че М.и М. били добро семейство, нямало караници между тях. Не знае от кога са заедно, но знае, че имат три момичета. Заявява, че от колеги е разбрал, че на ПТП са убили мъжа й. Посочва, че е виждал М. след ПТП и си личало, че е в траур, не говорела. Опитал се да говори с нея, но тя не обръщала внимание. Преди катастрофата била общителна жена, но след това не била тази М., която познават. Знае, че след като починал съпругът й, отишла във В. да работи, а в Б. имали апартамент. Заявява, че ходил да я види във В. и още е в траур, не може да приеме, че нейният съпруг го няма. Знае, че когато били заедно си изхранвали семейството, но той като заминал тя затънала и й е трудно да изхранва семейството.

4

От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза /л.

127-142/ се установява следният механизъм на настъпване на ПТП: На 05.11.20** година, около 18.45 часа (в тъмната част на денонощието) на ПП I-5, при км. 56+200м (Р.-В. Т.), в района на гара Б. е настъпило ПТП между автокомпозиция в състав седлови влекач марка „MAH“ с peг. № ****** (украинска регистрация) с прикачено към него полуремарке „WIELTON“ с p e г. № ****** (украинска регистрация) и пешеходеца - Д.М.Д. ТИР-ът се движел по ПП I-5 в посока на запад към град В. Т., в полагащата му се за движение пътна лента, в северното пътно платно на ПП I-5, със скорост от - 72 км./ч. В същото време пешеходецът Д. М.Д. извършвал пресичане на П П I-5 в посока от юг на север, като се движи със скорост - 3 км./ч. Започвайки пресичането на северното пътно платно на ПП I - 5 , пешеходецът се движи по траектория напречна на платното за движение, леко коса в посока на запад. Когато ТИР-ът се намира на – 64.3м. от мястото на удара силуетът на пешеходеца попада в светлинния поток на фаровете на къси светлини и в обзора на водача на процесното ППС, при което той предприема аварийно спиране на интервали със задействана ABS система, предвид на тежестта на товара. Предвид това, че при движение със скорост 72 км./ч., опасната зона за спиране е – 89.3 м., която е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал пешеходецът – 64.3 м., водачът на ТИР-а няма възможност и време да преустанови движението преди мястото на удара и ударът става факт, при който пешеходецът е отхвърлен напред и в дясно на 17.4 м., а ТИР-ът продължава движението си напред в посока на запад и преустановява движението позициониран с предната си част на запад при координати, посочени в скицата на местопроизшествието. Пътно транспортното произшествие е настъпило през тъмната част от денонощието на осветеност от автомобилни фарове на къси светлини, суха асфалтова настилка без недостатъци, при засилен трафик на ППС. Ударът между ТИРа и пешеходеца е настъпил в пътната лента за град В. Т., съседна на пътната лента, която е предназначена за престрояване на ППС в посока на град С.. При удара първоначално в контакт влизат дясната страна на предна броня и дясната челна страна на кабината на ТИР-а, в района на десния фар и дясната странична и задна страна на пешеходеца. Опасността за водача на ТИР-а настъпва в момент, в които пешеходецът започва навлизане в северното пътно платно на ПП 1-5, а реално опасността за водача настъпва в момента, в който има възможност да възприеме пешеходеца, като опасност в условия на осветеността на автомобилните фарове на къси светлини. Опасността за водача настъпва когато ТИР-ът се е намирал на – 64.3 м. от мястото на удара. При движение на ТИР-а със 72 км./ч., опасната зона за спиране е – 89.3 м., т.е. разстоянието е по-голямо от – 64.3 м., на което се е намирал ТИР-а при възникване на опасността. При това съотношение на разстоянията водачът на ТИР-а няма възможност и време да преустанови движението до мястото на удара. При движение на ТИР-а с 50 км./ч., опасната зона за спиране е – 49.6 м., разстояние по-малко от – 64.3 5 м., на което се е намирал ТИР-а при възникване на опасността. При това съотношение на разстоянията водачът на ТИР-а има възможност и време да преустанови движението до мястото на удара, т.е. при движение на ТИР-а в рамките на максимално разрешената скорост в района на ПТП - 50 км./ч., водачът му е имал възможност и време да преустанови движението на ТИР-а преди мястото на удара. Причините за настъпване на ПТП от експлоатационно техническа гледна точка са: движение на ТИРа със скорост - 72 км./ч., по-висока от максимално разрешената за пътния участък от 50 км./ч., при което водачът се е лишил от възможността да преустанови движението на ТИР-а преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП, състояние, в което сам се е поставил в следствие не правилна оценка на пътната обстановка, както и предприемане пресичане на северното пътно платно на ПП I-5 през тъмната част от денонощието, в условия на интензивно движение на ППС, без да се е убедил, че това може да извърши безпрепятствено. В проведеното на 17.01.2025 година съдебно заседание вещото лице допълва, че показанията си водачът е заявил, че е видял светване на стоповете на автомобилите, водачът на ТИР-а има възможност да възприеме пешеходеца, след като отминат автомобилите, за които в обясненията си по ДП посочва, че са го изпреварили или пък пешеходецът премине в съседната пътна лента, тази, по която се е движил ТИР-ът. Пешеходецът е можел да възприеме ТИР-а като опасност по-отдавна, защото нагоре има видимост, могъл е да го възприеме, но предвид неговото състояние, това е строго индивидуално, не го е възприел.

Разпечатката съдържа 29 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57b8d88f-1894-4733-b40e-3a903e4c5517