Решение № 9848 от 24.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9848 гр. София, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110110307 по описа за 2025 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл.

3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 61822/20.02.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 95356/18.03.2025г. на СРС, подадена от В. И. П. срещу „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД.

Ищецът В. И. П. чрез адв. Г. Д. – АК-София, е предявил срещу ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответната болница да заплати на ищеца сумата от 1789,52 евро /3500,00 лева/, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болка, притеснения и неудобство, последица от нанесено от лекарския екип при проведена в болницата на 22.11.2024г. лазерна литотрипсия в десния уретер и екстракция на фрагментите увреждане, а именно – изгаряне /температурно или химическо/ от втора степен върху лявата седалищна половина на тялото на ищеца, както и първоначалното поставяне в тази връзка на грешна диагноза и непредприемане на своевременни мерки по лечение, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /20.02.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че през м.09.2024г. получил бъбречна криза и посетил спешния кабинет на болницата-ответник.

Поставен му бил стент и му били дадени указания за разбиване на камък в бъбрека след месец. На 21.11.2024г. ищецът посетил болницата с оплаквания, като му била поставена диагноза „Хидронефроза със структура на уретера, некласифицирана другаде“, а на 22.11.2024г. му била направена операция за разбиване на камъните в бъбрека и премахване на стента. Тя протекла без усложнения. Същия ден при обслужване и преобличане приятел на ищеца установил в задната част на тялото му под кръста голямо синьо петно. Ищецът се притеснил и поискал консултация с лекар от отделението, който заключил, че това е синка от операционната маса. В следващите дни обаче петното ставало все по-голямо и тъмно, 1 започнало да се подува. В деня на изписването си – 26.11.2024г., ищецът отново се консултирал с лекуващия лекар, който му казал, че това е натъртено от кокал при операцията. Мястото обаче започнало да се зачервява, да се образуват мехури, да тече секрет, като синината се превърнала в рана, създаваща особен дискомфорт и притеснения на ищеца.

При контролен преглед той бил отново уверен, че това е синина от натъртване, като не му било предписано лечение. П. решил да получи още едно мнение, затова посетил кабинет за преглед в болницата, където било установено, че се касае за повърхностно изгаряне, покрито с круста. Получил препоръка да се консултира в клиниката по изгаряния, тъй като това било изгаряне от втора степен и трябвало да се лекува. Ищецът бил освидетелстван и от съдебен лекар, който потвърдил, че се касае за изгаряне от втора степен на лявата седалищна половина в състояние на зарастване, като може да бъде получено по време на медицинската манипулация. Твърди се, че в нарушение на закона и утвърдените медицински правила и стандарти по време на операцията на П. е било нанесено описаното от него нараняване, като същото не е било правилно диагностицирано и лекувано от лекуващите лекари на болницата, в която е бил приет за лечение той. В тази връзка обосновава и отговорност за обезщетяване на нанесените му вреди. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се явява лично или не се явява, като се представлява от адв. Д., която поддържа предявения иск, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина Н.И.Пирогов“ ЕАД чрез юрк. В.В. и юрк. М.В. е подал Отговор, вх. № 143916/24.04.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че ищецът е бил приет лечебното заведение с посочената в исковата молба диагноза и му е направена успешна лазерна операция, протекла без усложнения. Оспорва се нараняването да е причинено при или по повод лечението на ищеца в болницата, което е било навременно, достатъчно и отговарящо на добрата медицинска практика. Ищецът бил посетил лечебното заведение за пръв път на 05.09.2024г., когато бил прегледан от д-р Б., назначена му била терапия и дадени указания. На 05.10.2024г. ищецът отново дошъл в урологичния кабинет с оплаквания, но отказал да бъде хоспитализиран и поискал само симптоматично лечение. На 14.10.2024г. бил хоспитализиран и му бил поставен стент за отпушване на бъбрека с указания да дойде след месец за операция. По време на болничния си престой от 21.11.2024г. до 26.11.2025г. пациентът самоволно напускал лечебното заведение за повече от два часа, държал се агресивно с медицинския персонал и проявявал конфликтно поведение, включително искал в 23.30ч. да напусне клиниката, което не било прието и било противопоказно за здравословното му състояние. В тази връзка с оглед неизпълнението от негова страна на медицинските указания се прави при условията на евентуалност и възражение за съпричиняване. Апаратурата, с която била извършена лазерната операция, не позволявала причиняване на изгаряния или синини на местата, описани в исковата молба. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответникът се представлява от юрк. В., юрк. В. и/или П.Н. – началник на отдел „Правен“.

Предявеният иск се оспорва, включително в хода на устните състезания.

Третото лице помагач „ЗД „Бул Инс““ АД не е изразило становище по предявения иск. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или 2 решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е понесъл описаното в исковата молба нараняване, последвалите от него вреди /болки, страдания и неудобства/ и техния интензитет, причинната връзка между вредите и поведението на работници/служители на ответника, изразяващо се в действие или бездействие, свързано с нарушение на закона и утвърдените медицински правила и стандарти по време на операцията на П., липса на правилно диагностициране и лечение от лекуващите лекари в болницата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Паричната оценка на претърпените вреди се определя от съда по справедливост.

Страните не спорят, че в периода от 21.11.2024г. до 26.11.2024г. ищецът В. И. П. е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с диагноза „Хидронефроза със структура на уретера, некласифицирана другаде“, като на 22.11.2024г. му е извършена операция – лазерна литотрипсия.

Видно от наличния на л. 60 лист за преглед в КДБ/СО от 21.11.2024г., В. П. е прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с оплаквания за болки в дясна лумбална област от няколко часа, иридация по пикочопровода, гадене и изпотяване. Поставена му е диагноза „Обективна и рефлуксна нефропатия, неуточнена“, като му е издадена направление за хоспитализация по спешност по клинична пътека № 145 /л. 38/. Подписани са съответни формулари за информирано съгласие за лечението – л.61-64. Видно от представената Епикриза от 26.11.2024г., В. И. П. е лекуван в периода 21.11.2024г.-26.11.2024г. в болницата по Клинична пътека № 154 „Оперативни процедури на бъбрека и уретера с голям и много голям обем и сложност“ с диагноза „Хидронефроза със стриктура на уретера, некласифицирана другаде“. Извършена му е операция на 22.11.2024г. /URSL dextra et FURSL dextra/ от д-р И.С., асистент д-р С. Б. и анестезиолог д-р Вл.В. в първо отделение по урология при възрастни. Отбелязана е липса на постоперативни усложнения и изписване с подобрение след извършена ендоскопска литотрипсия.

Видно от Лист за преглед в КДО/СО от 29.11.2024г. /л. 12/, В. П. е прегледан в спешния кабинет по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с оплаквания, че преди няколко дни е опериран в урологичната клиника, след това забелязал зачервяване в лявата глутеална област. Поставена е основна диагноза „други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан“ с клинични данни за повърхностно изгаряне около 6 см. Указана е необходимост от консултация в кабинета по изгаряния.

Видно от Съдебномедицинско удостоверение № 513.11/2024г., д-р М.Г. – специалист по съдебна медицина, е прегледал В. П. на 29.11.2024г., като е установил наличие в горновътрешния квадрант на лявата седалищна половина оточен участък с размери около 7,5/5см., централно на който има зона с неправилно форма и размери 4,5/3см., покрита с грапава коричка, около и над нивото на здравия епидермис, със зачервена непосредствена околност.

Върху находката е поставен кремообразен медикамент с белезникав цвят и стерилна марлена превръзка. Според съдебния лекар нараняването съставлява изгаряне от втора степен в състояние на зарастване. То може да се получи от въздействие на висока температура или корозивен химически агент. Предвид състоянието на зарастване трудно може да се определи дали се касае за температурно или химическо изгаряне. Увреждането съответства по давност на около една седмица и може да бъде получено по време на медицинската манипулация /съобразно предварителните сведения – лазерната литотрипсия/.

По делото като свидетели са разпитани Г.Н. и С. Б..

Г.Н. е близък на ищеца, имали са предходни отношения, като понастоящем живеят в едно домакинство. Ищецът няколко пъти ходил в болницата поради проблеми с бъбреците.

Последно през м.11.2024г., когато лежал в болницата около шест дни. В деня на 3 манипулацията свидетелят трябвало да отиде при П., за да му занесе дрехи, и да му помогне за нещо, ако има необходимост. По указания на пациента трябвало да донесе и почерпка – бонбони и сокове, за лекарите. Засекли се в асансьора с В., вече опериран, д-р Б. и още един лекар. Изчакал пред отделението около 40 минути, след което му позволили да влезе при пациента. Направило му впечатление, че катетърът му е пълен, не бил сменен, и се наложило да се вика санитар да го смени. След това свидетелят помогнал на П. да се преоблече, при което забелязал в ляво на седалището му тъмно-лилаво петно, като изгорено /като големина показва кръг, образуван от палците и показалците на ръцете си/. Веднага извикали д-р Б., който обяснил, че това се е получило от операционната маса – някои пациенти получавали синини от продължителното лежане върху нея. Не предложил никакво лечение, като казал, че до 2-3 дни ще отмине, да не се притесняват. Синината се влошила – свидетелят я забелязвал всеки ден, помагайки на ищеца при поддържане на тоалет. У В. се появила дори паника и безпокойство, като от свидетеля се изисквало буквално на всеки час да следи какво е състоянието. Посетили пак болницата – гнойно-септичен кабинет, откъдето П. бил изпратен в клиниката по изгаряния. Там му дали „Дефламол“ /не е много сигурен/ да се маже. След това се образувала коричка, която се разцепила по средата и започнал да изтича секрет. Понастоящем раната била заздравяла, но имало белег. Докато бил в болницата, В. изпитвал силни болки от раната, не можел да сяда, да се мие. Психическата травма продължавала, дори се наложила консултация с невролог и прием на медикамент за успокояване на нервите. Два-три месеца продължило зарастването. Състоянието на П. създавало дискомфорт на свидетеля, на съпругата на ищеца, на децата им и на околните. Той не можел да се грижи и да полага адекватни грижи за децата си, не им обръщал внимание, изнервен бил – счупил около пет телефона, не можел да спи, плачел. П. будел свидетеля и посред нощ, за да види дали няма промяна, дали избледнява. Ако е с по-изрязани боксерки, сегашният белег се виждал, затова пропуснали и ходенето на море. Притеснявал се хората да не го видят. Дъщеря му го одраскала по лицето и той побеснял дали ще остане белег.