Определение № 19702 от 21.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 6938/2026
- Вид
- Определение № 19702
- Подписан
- 21.09.2026
- В сила
- 21.09.2026
- Състав
- Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19702 гр. София, 21.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Милена Богданова
Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506938 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано е по повод повдигнат с Определение от 30.06.2026 г. по гр.д.
№ 18397/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 156 състав спор за местна подсъдност за определяне на компетентния съд за разглеждане на обективно съединени искове, предявени от „АЕ Арт енд Емоушън“ ООД, ЕИК 207683458, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, м-ст ,,Патрабана“, срещу „Брандис.БГ“ ЕООД, ЕИК 207414632, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 18, за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца суми по издадена заповед № 94/12.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 741/2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина. B условията на евентуалност ищецът е предявил иск по чл. 55, ал.1 З3Д за осъждане на ответника да заплати същите суми като получени без основание.
Съдът, като обсъди данните по делото, намира следното:
Въз основа на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, от „АЕ Арт енд Емоушън“ ООД срещу „Брандис.БГ“ ЕООД, за вземания, произтичащи от договор за изработка на чанти от 09.06.2025 г., е образувано ч.гр.д. № 179/2026 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. По делото е издадена заповед за изпълнение № 94/12.02.2026 г. по чл. 410 ГПК за следните суми: 617,38 евро – главница, съгласно фактура от 06.06.2025 г., представляваща възнаграждение по договора за изработка, 45,11 евро законна лихва за периода 30.06.2025 г. - 11.02.2026 г., 85,89 евро - нотариални такси и 14,96 евро - държавна такса за заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на „Брандис.БГ“ ЕООД на 1
19.02.2026 г., като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 16.03.2026 г., длъжникът е подал възражение срещу нея.
С разпореждане от 17.03.2026 г. по ч.гр.д. № 179/2026 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина на заявителя е указана възможността в едномесечен срок да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК за вземанията си, предмет на заявлението, с цел заповедта за изпълнение да не бъде обезсилена.
Разпореждането е получено от заявителя на 18.03.2026 година.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, на 16.04.2026 г., „АЕ Арт енд Емоушън“ ООД е предявило иск на основание чл. 422 ГПК за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. B условията на евентуалност ищецът е предявил иск по чл. 55, ал.1 З3Д за осъждане на ответника да заплати сумите по заповедта като получени без основание.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д. № 741/2026 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
С Определение № 304/29.04.2026 г. по гр.д. № 741/2026 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал.2 ГПК и е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд, като е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно посоченото определение седалището на ответника е в гр. София, поради което за компетентен да разгледа подадената искова молба е приет Софийският районен съд.
След изпращане на делото по подсъдност в СРС, е образувано гр.д. № 18397/2026 г., 156 състав, по което е постановено Определение от 30.06.2026 г. за повдигане на спор за подсъдност.
Съставът на СРС е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като разпоредбите на чл. 108, ал. 1 ГПК и на чл. 105 ГПК за определяне на местна компетентност по седалище на юридическо лице не са сред предвидените хипотези, когато местната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът може да повдига въпроса служебно и следи за нейното спазването. Сочи, че в случая съдът няма правомощие служебно да разрешава въпроса за местна подсъдност без надлежно направено възражение в този смисъл от ответника.
Настоящият съдебен състав намира производството за допустимо - на основание чл. 122 от ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд, а ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища (какъвто е случаят), спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Поради това, че спорът е бил повдигнат от Софийски районен съд, компетентен да го разгледа е Софийски градски съд.
Проверката за допустимост на иска, която извършва съдията-докладчик има за предмет преценката за наличие на положителни процесуални 2 предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и дали не съществуват процесуални пречки, представляващи отрицателни процесуални предпоставки за неговото упражняване. Съдът следи служебно единствено за наличието на абсолютните процесуални предпоставки. Относителните се преценяват само при своевременно направено възражение от ответника. Такава е местната подсъдност. Правилата за нея определят пред кой конкретен районен или окръжен съд следва да бъде предявен съответният иск.
Сред различните критерии за определяне на местната подсъдност ГПК установява и общ такъв, приложим към гражданските дела, за които законът не предвижда специално правило за териториална компетентност. Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда по постоянния адрес или седалището на ответника. По отношение на исковете срещу юридически лица чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК предвижда, че местно компетентен е съдът, в чийто район се намира тяхното седалище.
На основание чл. 119, ал. 4 от ГПК, във всички случаи извън тези по ал.1, 2 и 3 на същата разпоредба (родова неподсъдност, неподсъдност предвид местонахождението на недвижим имот, искове срещу държавата и държавни учреждения, срещу потребители и за обезщетения по КЗ), възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба.
В настоящия случай пред Районен съд – Бяла Слатина са предявените обективно съединени искове – искове по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на възнаграждение, произтичащо от договор за изработка и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на даденото без наличието на правно основание, срещу ответник търговско дружество, със седалище в гр. София.
Исковете са облигационни и по отношение на тях са приложими общите правила относно местната подсъдност - чл. 105 от ГПК и чл. 108 ГПК.
За този вид местна подсъдност съдът не следи служебно.
От материалите по делото се установява, че исковата молба не е била връчена на ответника за отговор, поради което от него не е било направено възражение за неподсъдност на спора. Като е прекратил делото поради местна неподсъдност служебно, Районен съд – Бяла Слатина е нарушил съдопроизводствените правила. Без направено възражение в този смисъл от страна на ответника, прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски районен съд е преждевременно.
От гореизложеното следва, че компетентен да разгледа предявените искове, е съдът, в който е подадена исковата молба, а именно Районен съд – Бяла Слатина.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Бяла Слатина за компетентен да разгледа подадената искова молба от „АЕ Арт енд Емоушън“ ООД , ЕИК 207683458, срещу „Брандис.БГ“ ЕООД, ЕИК 207414632, за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца суми по издадена заповед № 94/12.02.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 741/2026 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина и евентуален иск по чл. 55, ал.1 З3Д.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ДЕЛОТО на Районен съд – Бяла Слатина за продължаване на процесуалните действия, а препис от настоящото определение да се изпрати на съдебния състав на Софийски районен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4