Акт от 11.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

I-26

11.02.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на пети февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

ВЪРБАНОВА мл.с. Марина

МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 2032 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.

“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 2650/22.10.2019г. постановено по гр.д. № 4665/2019г. по описа на РС Бургас, с което Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, е осъдена да заплати на Д.В.Д., ЕГН **********, съдебен адрес в гр. Свиленград, ул.“Г.Скрижовски“ №1, чрез адв.Иван Иванов, сумата от 1526,21 лева (хиляда петстотин двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 229,09 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 11.06.2016 г. - 11.06.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143 и сумата от 191,38 лева (сто деветдесет и един лева и тридесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 30.07.2017 г. – 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 380,00 лева (триста и осемдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

С Определение № 10283/27.11.2019г. по гр.д. № 4665/2019г. БРС е допълнил решението в частта за разноските като същото не е обжалвано от страните.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения от него извънреден труд, е приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период. Поддържа се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга специална нормативна уредба. Счита за неоснователно приетото от съда, че е налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на Кодекса на труда, тъй като е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. Посочва още, че НСОРЗ е неприложима за служителите на МВР, тъй като не са налице в кумулативно наличие четирите предпоставки за прилагането й: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Поддържа се, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0, 25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Намира посочения коефициент за неприложим и поради това, че за служители на МВР съотношението не е 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд, а е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. Счита, че ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Позовава се на съдебна практика. Поддържа се, че извънреден труд би бил налице само ако служителят действително работи извън установеното за него работно време.

Посочва се, че дори да се приеме, че НСОРЗ е приложима, след преизчисляване на нощния труд се дължи възнаграждение в увеличен размер, а не възнаграждение за извънреден труд, тъй като работната смяна не е превишавала законоустановената продължителност. Цитира съдебна практика.

Поддържа се, че поради неоснователността на главния иск влече и неоснователност на иска за присъждане на мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД и законна такава от датата на завеждане на исковата молба. Моли да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.В.Д., чрез адв. Иван Иванов, с който намира жалбата за неоснователна и моли да се потвърди обжалваното решение като излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Представя пълномощно. Претендира разноски.

Съдът като намери, че въззивната жалба е подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, като редовна и допустима, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява като представя молба - становище по същество, с която моли да се даде ход на делото, поддържа въззивната жалба, излага подробни съображения по същество. Въззиваемият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представя се писмено становище от адв. Иванов, с което моли за потвърждаване на решението.

Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа страна:

РС Бургас е сезиран с искова молба от Д.В.Д. чрез адв. Иван Иванов, против Главна Дирекция „Гранична полиция“

МВР, с която сочи, че за периода 11.06.2016г. до 11.06.2019г. полагал труд като мл. инспектор/ст. полицай в група „Летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление – „Летище Бургас“ към Регионална Дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари София, която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „Гранична полиция“ – София. Работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, като положил общо 1800 часа нощен труд, което следвало да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлизал на 2057 часа, което водило до извънреден труд от 257 часа, който работодателят не му бил заплатил. Претендира заплащане на сумата в размер на 1657 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за процесния период, както и сума в размер на 191,05 лева – лихва заради забава върху дължимите от работодателя суми за периода от 30.07.2016г. до подаване на исковата молба в съда

10.06.2019г., ведно със законната лихва върху сборната главница считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор като предявените искове се намират за неоснователни. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и че организацията на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. Намира, че заплащането на възнаграждение за положения нощен труд е уредено в посочените наредби и НСОРЗ, която е издадена на основание КТ се прилага само за работниците и служителите по трудово правоотношение. Не се оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е работил при ответника, както и че е полагал труд на смени по график, но се твърди, че положения от него труд му е заплатен. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни.

В съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска като се счита за предявен за сума в размер на 1526,21 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, като за разликата до пълния предявен размер е направен отказ от иска, а иска за мораторна лихва се увеличава и да се счита за предявен в размер на 191,38 лева.

Не е спорно, че ищецът е служител при ответника и че е полагал труд съгласно графици. По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от 11.06.2016г. до 11.06.2019г. ищецът е положил нощен труд на 12-часови смени общо 1602 часа, който преизчислен в дневен с коефициент 1,143 става 1831,09 часа в резултат от преизчислението се получава разлика в размер на 229,09 часа, която разлика не е отчитана, съответно не е плащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 229,09 часа възлиза на 1526,21 лева.

Лихвата за забава изчислена за всеки месец поотделно е общо 191,38 лева.

РС Бургас е намерил, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г., разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. съдът е приел, че представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо и е намерил, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което е уважил изцяло предявените главен и акцесорен иск.

С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР. Спорните по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.

Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57b82514-a2ad-434d-bc02-7efefb89a7af