Определение № 2042 от 13.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2042 гр. Бургас, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх.№ 3813/01.06.2026г. на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК:207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25,офис –сграда Лабиринт ,ет.2,оф.4,представлявано от Изп.директор Зорница Банкина чрез юрисконсулт Симеон Дишлиев,против Определение №413/22.05.2026г. по ч.гр.д.№ 968/2026г. по описа на РС-Карнобат, с което заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Г.

А. И. .

В частната жалба се заявяват твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Изложени са съображения относно характера на заповедното производство,като се твърди, че в заповедното производство съдът е ограничен в проверката на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, катозаконът не поставя изискване за представяне на договор за цесия-т.е. за извършване на проверка дали заявителят е действителния носител на претендираното право да получи изпълнение на парично задължение по потребителски договор.Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който се постанови издаване на Заповед по чл.410 ГПК за претендираните суми.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе по частната жалба ,настоящият въззивен състав съобрази, че макар и наименовано „определение“, първоинстанционният 1 съдебен акт по същество представлява „разпореждане“ по смисъла на чл.413,ал.2 ГПК, с оглед на което и като съобрази доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, чрез юрк. Иван Николаев Недков, с което претендира издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г. А. И., с която да бъде осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите от: 2 519.07 EUR, представляваща главница за периода от 20.04.2025 г. до 20.12.2026 г., ведно със законната лихва за период от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 672.07 EUR, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2025 г. до 04.12.2025 г., 190.52 ,представляваща мораторна лихва за периода от 21.04.2025 г. до 11.05.2026 г.; присъждане на разноските по делото в размер на 57.49 евро платена държавна такса и 25.56 евро юрисконсултско възнаграждение. В заявлението са изложени твърдения, че вземането на заявителят срещу длъжника по подаденото заявление произтича от Договор за потребителски кредит№ 100048581 от дата 20.12.2023 г., сключен между „Максо България“ АД като кредитор и Г. А. И. -като кредитополучател. Твърди се също така, че на 01.12.2025г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Максо България“ АД, по силата на който вземането на „Максо България“ АД срещу Г. А. И., произтичащо от Договор за потребителски кредит№ 100048581 от дата 20.12.2023 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Също се твърди, че длъжника е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба. Дотоворът за цесия от 01.12.2025 г., сключен между „Максо България“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и подписаното на 01.12.2025г. Приложение № 1 към него не са приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и не са приложени доказателства относно уведомяването на длъжника за извършената цесия.

С Разпореждане рег. № 1616/14.05.2026 год. КРС е оставил без движение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е указал на заявителят в тридневен срок от уведомяването да представи договор за цесия, ведно с приложението, от което да е видно, че са му прехвърлени вземанията на „Максо България“ АД към длъжника, както и доказателства, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия и на коя дата.В указания срок- на 22. 05.

2026 г. в РС-Карнобат е депозирана молба от заявителят, в която заявява становище относно дадените указания от съда, като твърди, че не следва да бъде представен договор за цесия, понеже настоящото производство е заповедно, а не исково, не е състезателно и не е двустранно;законът не изисквал представянето на доказателства в подкрепа на твърденията на кредитора, а била предвидена законова възможност да се оспорят твърденията по заявлението от длъжника, чрез депозиране на възражение след получаване 2 на заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК че уведомлението за цесията до длъжника не представлявало приложение към договора, сключен с потребител, изисквано от закона и не било елемент от фактическия състав на договора за цесия и не било условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия за процесното вземане С обжалваното определение,представляващо Разпореждане по смисъла на чл.413,ал.2 ГПК, РС-Карнобат е отхвърлил изцяло заявлението , като е счел, че след като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовностите в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в посоченият срок и след като последствията от тяхното неотстраняване са били указани на заявителят, съдът не следва да издава Заповед за изпълнение по претендираните вземания съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд за това,че заявителят следва да представя със заявлението по чл.410 ГПК доказателство за частно правоприемство, настъпило преди подаване на същото заявление. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия,какъвто е процесния случай, на общо основание следва да се представя както самия договор за цесия, така и доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Този извод следва от указанията,дадени по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,които следва да се прилагат както по отношение на заявления, подадени по реда на чл.417 ГПК, така и относно тези по чл. 410 ГПК /така определение №50079/20.02.2023 г. по гр.д. №2864/2022 г., III ГО на ВКС/.

Заявителят е трябвало да изпълни изцяло указанията на съда, като представи договора за цесия и приложенията към него, както и уведомлението за извършената цесия,които,ценени заедно с уведомлението за извършената цесия, биха могли да установят уведомяването на длъжника за това, че негов кредитор е заявителя по заповедното производство „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД.Това е така, тъй като доказателствата за настъпилото частно правоприемство се намират във взаимна връзка и единство с доказателствата, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата смяна на кредитора.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не са били изцяло отстранени поради непредставяне на Договора за цесия и Приложенията към него, правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА

Определение /представляващо по същество разпореждане по чл.413,ал.2 ГПК / с № 413 от 22.05.2026г. по ч.гр.д.№ 968/2026г. на РС-Карнобат.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4