Решение № 1464 от 14.12.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20231000500310 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 263251 от 4 ноември 2022г. по гр. д. № 16892/2019г.

Софийски градски съд, ГО, 13 състав е отхвърлил предявения от „Конус Траст“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, че ищецът е собственик по силата на покупка от 09.03. 2016 год., евентуално като добросъвестен владелец, на следния недвижим имот - сграда за търговия - павилион «Детелина», представляващ едноетажна сграда със застроена площ от 31 кв. м и тераса със застроена площ от 155 кв. м, заедно с метален навес, изпълнен с метална носеща конструкция, застроен на същата площ, който имот е разположен в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за гр. София, община Столична, област София, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“, целият с площ 7 223 кв. м, като неоснователен. Признал за установено по отношение на „Конус Тръст“ ЕООД, че Столична община е собственик на описания в решението имот и осъдил «Конус Тръст» ЕООД на основание чл.108 ЗС да й предаде владението му, осъдил го да заплати и 1 разноски на СО в размер на 450 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на „Конус Тръст“ ЕООД срещу решението по гр. д. № 16892/2019г. на СГС, 13 състав. С доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилен анализ на събраните доказателства за статута на имота, който не е имал качеството на публична общинска собственост, необосновани констатации, че праводателите му не са били собственици на имота и като резултат нарушение на материалния закон, след като очертава хронологията на придобиването на имота, предмет на спора, жалбоподателят иска отмяна на решението и уважаване на предявения от него иск, както и отхвърляне на иска, предявен от ответника СО.

СО е подала отговор на въззивната жалба, с който жалбата е оспорена с главни доводи, почиващи на положението, че имотът попада в терен за улична регулация, намира се върху територията на пл. „Св. Неделя“ и представлява публична общинска собственост.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства, е установено, че ищецът не се легитимира от формална страна като собственик на тераса от 155 кв. м и носител на правото на строеж върху тази площ, а генерално съдът е приел, че праводателите на ищеца не са били собственици на процесния имот – тъй като не може да се направи извод, че павилионът и терасата са част от строителните разрешения и са имали постоянен статут, съобразно становището на вещите лица, те попадат на територия без отреждане, част от площад „Св. Неделя“, в ПИ с идентификатор

№68.134.380, представляващ публична общинска собственост. В тази връзка съдът е посочил, че по делото не е представен протокол обр. 16 от 31.03.1986г. за въвеждане в експлоатация на комплекс „Рубин“, представен при изповядване на сделката (САС установи, че той фактически се намира по делото – л. 245 – 254, но не е приет като доказателство). СГС е приел още, че не може да се направи категоричен извод, че имотът е част от посочения комплекс „Рубин“, но от спомагателното му предназначение и с оглед местонахождението му можело да се направи извод, че става въпрос за временна постройка по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и не би могла да има друг статут доколкото попада върху площад с име „Съборник“, впоследствие „Ленин“, а понастоящем „Св. Неделя“. По този 2 начин съдът е обосновал, че ищецът не е могъл да придобие имот без самостоятелен строителен статут, - временни постройки, поради което и невъзможен предмет на сделката. Ищецът не е могъл да придобие и по давност имота поради забраната за придобиване по давност на имоти публична общинска собственост, доколкото той е част от ПИ с идентификатор № 68.134.380. СГС е счел, че предявеният от СО ревандикационен иск за имот без самостоятелен статут и съществуване, е основателен, тъй като и от гласните доказателства било установено още, че постройките се владеят от ищеца.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението, предмет на инстанционен контрол, намира същото за валидно и допустимо, а по същество за частично неправилно.

С оглед посоченото в жалбата, доводите срещу нея и в приложение на императивните норми на материалния закон, за чието приложение следи служебно, въззивният съд намира следното:

Спор по фактите няма във въззивното производство. Оспорват се изводите на съда въз основа на проследената хронология на прехвърляне на процесния имот и неговия статут.

Предявен е главен положителен установителен иск за собственост, основан на деривативно придобивно основание – договор за продажба.

Ищецът твърди, че е собственик на сграда за търговия – павилион „Детелина“, съобразно документите за собственост, представляващ едноетажна сграда със застроена площ от 31 кв. м (29 кв. м по кадастрална скица) и тераса със застроена площ от 155 кв. м заедно с метален навес на същата площ ведно с правото на строеж върху мястото, върху което е построен павилионът и терасата с металния навес, находящ се в гр.София, пл.

„Св. Неделя“ № 4 и представляващ част от хранителен комплекс „Рубин“.

Имотът е разположен в ПИ с идентификатор *** по КККР за гр.

София, целият с площ от 7 223 кв. м с начин за трайно ползване: за площад.

Ищецът поддържа, че е собственик на имота като се легитимира като такъв въз основа на два нотариални акта за покупко-продажба - № 135, том I рег. № 6910, дело № 126/2016г. от 09.03.2016г. и № 113, том V, рег. № 32039, дело № 3

840/2016г. от 05.10.2016г. и двата по описа на нотариус Р. Д.. Поддържа, че притежаваната от него сграда се намирала в парцел III, кв.252, а целият комплекс се намирал и в парцел IV, кв. 252, и е построена въз основа на разрешение за строеж на хранителен комплекс „Рубин“ № 164/26.05.1983г.

Първоначален собственик на хранителния комплекс е бил „Парк Хотел Москва“ ЕАД, който на 30.11.1995г. предал всички обекти, в това число павилион Детелина, на „Рила“ ЕАД, на основание заповед № 225/25.09.1995г. на председателя на Комитета по туризъм. Със заповед № 75/30.01.1996г. на председателя на Комитета по туризъм, павилионът, с част от металните конструкции на „Рубин“, били прехвърлени безвъзмездно от капитала на „Рила“ ЕАД в капитала на „Сердиком“ ЕАД, преобразувано от своя страна чрез вливане в „Балкантурист Елит“ ЕАД на 10.04.2015г. Последното дружество прехвърлило правото на собственост на процесния недвижим имот на ищеца с договора, извършен с НА на 09.03.2016г. СО оспорвала правото на ищеца, приемайки, че за павилиона не са одобрявани самостоятелни строителни книжа, нито, че са налице доказателства, че е част от строежа, разрешен с разрешение № 164/26.05.1983г., не попадал в УПИ III и IV и нямал траен устройствен статут, а бил с характеристиката на временна постройка на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.). Допълнително ответникът е отказал възстановяване на изгубен инвестиционен проект за павилиона и е определил имота като преместваем обект, без траен статут, въпреки че преди това е признавал, че въпросният павилион е част от хранителния комплекс „Рубин“, позовавайки се на работни проекти на УАГ от 14.12.1982г. и разрешението за строеж № 164/26.06.1983г. за хранителния комплекс.

Ищецът иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че е собственик на описания имот на посоченото основание, а евентуално с предявения евентуален иск, който иска да се разгледа в случай на отхвърляне на главния, - че е придобил правото на собственост върху имота въз основа на непрекъснато добросъвестно владение, към което е присъединил и владението на праводателите си, общо от 29.02.1996г. до 09.03.2016г. (молба – уточнение от 02.07.2020г.).

Ответникът е оспорил исковете с правоизключващи твърдяното право на собственост възражения – сочи, че е собственик на имота на основание чл.

2, ал. 1, т. 1 ЗОС вр. § 7, ал. 1, т. 4 ПЗРЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС, който е с идентификатор *** и представлява публична общинска 4 собственост, попадащ в уличната регулация, с начин на трайно ползване: за площад, – понастоящем пл. „Св. Неделя“ в гр.София. Възразил е, като се е позовал на устройствените планове за кв. 252 и 252а, от 1961 – 1973г., че ПИ с идентификатор *** никога не е бил част от УПИ, а част от уличната регулация. ПИ с идентификатор № ***, в който е разположен павилион „Детелина“, целият с площ от 688 кв. м, за който било вписано, че е с учредено право на строеж в полза на ищеца, по искане на кмета на район „Възраждане“ № РВЕ17-ВК08 – 3/28.06.2017г. бил заличен и съгласно изменение на КККР със заповед № 18 – 9947-28.12.2017г. на Началника на СГКК – София павилион „Детелина“ е разположен в ПИ с идентификатор *** – публична общинска собственост, попадащ в уличната регулация, с начин на трайно ползване: за площад. Действията по заличаване от КККР на ПИ с № *** с площ от 688 кв. м били предприети поради неправомерно нанасяне на ПИ върху територията на пл.

„Св.Неделя“, който е с ид. номер *** и с площ от 7 223 кв. м.

Павилионът бил поставен върху територията на площада през 1983г. и е с настоящ идентификатор ***, съгласно заповед № 18 – 994728.12.2017г. на Началника на СГКК – София, с площ съгласно цифровия модел от 29 кв. м. Съгласно § 7 ПЗРЗМСМА по силата на закона посочени държавни имоти стават общински, поддържа ответникът, като съгласно § 7, т.

4 с. а. и площадите преминават в собственост на общината. С влизане в сила на ЗОС имотът, с оглед предназначението му за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, е придобил характер на публична общинска собственост по см. на чл. 3, ал. 2, т. 2 (Обн. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г.) ЗОС и не може да се придобива по давност. Възразил е още, че с договора за продажба, извършен на 09.03.2016г., на ищеца е продаден павилиона заедно с метален навес от 155 кв. м, ведно с правото на строеж върху мястото, върху което е построен павилионът-парцел III, кв. 252а по плана на гр.София, м.“Центъра“, а по силата на 2-я НА, съставен на 05.10.2016г., ищецът е признат за собственик и на правото на строеж върху мястото, върху което е построен павилионът и терасата. Възразил е и, че правото на строеж върху мястото, върху което е построен павилионът и терасата не са били притежавани от дружеството „Балкантурист Елит“ ЕАД.

В тази връзка поддържа, че със заповед № 75/30.01.1996г. на КТ при МС от активите на „Рила“ ЕАД е прехвърлено безвъзмездно правото на собственост 5 на павилион „Детелина“ и част от метални конструкции „Рубин“ (който твърди, че е част от хранителен комплекс „Рубин“) на „Сердиком“ ЕАД, а впоследствие това дружество е прекратило съществуването си и негов правоприемник е „Балкантурист Елит“ ЕАД, към който са преминали като правоприемник в собственост павилиона и част от металната конструкция.

Счита, че павилионът е временен обект по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) до реализирането на улична регулация и обременяването на улица с право на строеж е абсолютно забранено, понеже е несъвместимо с предназначението й.

По този начин ответникът обосновава нищожност на договора за продажба от 09.03.2016г. - поради невъзможен предмет – възражение, основано на твърдението, че „мястото е извадено от гражданския оборот“, а процесният павилион е приращение към земята. Предявил е насрещен ревандикационен иск, чийто предмет, с оглед произнасянето на СГС, е сведен до признаване право на собственост и предаване на владението върху павилион „Детелина“ и тераса заедно с метален навес. Евентуално е предявил иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на процесния павилион, който твърди, че представлява пречка да ползва собствения му имот.