Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 18.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 543/2023
Вид
Решение № 148
Подписан
18.03.2025
В сила
24.05.2025
Състав
Радка Цариградска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело № 20234100100543 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. В. Г. от с. В., общ. С., Д. В. Т. и Ц. Д. С., двете от гр. С., против Е. М. А. от гр. С. прогласяване нищожност на саморъчно завещание на П. И. С. от гр. С., починал на 06.03.2022г.

Ищците твърдят да са наследници по закон по съребрена линия на завещателя и имат правен интерес от оспорване на завещанието, като са преки наследници на неговия чичо – В. П. С.. Излагат, че до смъртта на завещателя – 06.03.2022г. са били изключително близки с него, имали са достъп до имотите му, предоставен от него самия, организирали са погребението му, и не са били уведомени от него да е оставял завещание. Оспорват процесното завещание да е написано с почерка и да се подписано от П. И. С.. Оспорват валидността на завещанието и поради изписването словом на дата „шести юни“ при цифрово изписване на „02.06.“ В хода на делото е починала ищцата Ц. Д. С., в производството заместена от наследниците си - другите две ищци. По същество молят съда да прогласи нищожност на завещанието, претендират разноски.

1

Ответницата Е. М. А., оспорва исковете с доводи за липса на качеството наследник по отношение на ищцата Ц. С., като твърди, че същата не е наследник по закон на П. И.С.. Заявява, че наследодателят е оставил в наследство и друго имущество, освен посоченото в ИМ - пари в банкови сметки и лек автомобил. Оспорва основателността на иска по същества с възражението, че завещанието е валидно, спазена е изискуемата от закона форма и съдържание за саморъчно завещание – същото е написано и подписано от завещателя и няма посочени две противоречащи си дати, а техническа грешка при словесното изписване на датата. Излага развитието на близките си отношения с наследодателя и изразеното от него негативно отношение към ищците. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи и на основание чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото по делото заверено копие на удостоверения за наследници изх. № № 06-09-747/14.06.2023г. на Община Свищов и 101/16.06.2023г. на Кметство с. Козловец, общ. Свищов, се установява, че П. И. С. с ЕГН ********** от гр. С. е починал на 06.0.2022г. Същият е наследник по закон /син/ на И.П.С., починал на 11.10.1998г., който от своя страна е наследник П.

С. П., роден на 22.12.1897г. и починал на 21.05.1971г. П. И. С. с ЕГН ********** е единствен наследник и на своя брат – В. И. С. с ЕГН **********, починал на 06.03.2022, без низходящи.

Дядото на наследодателя с оспорено завещание - П. С. П., роден на 22.12.1897г. и починал на 21.05.1971г., има наследници двама сина – горепосоченият И.П. С. и В. П. С. с ЕГН **********, починал на 07.06.1994г.

Към момента на смъртта си е оставил за свои наследници по закон съпругата си ищцата Ц. С. и дъщерите си С. В. Г. и Д. В. Т. – другите ищци.

Към смъртта на П. И. С. с ЕГН ********** - 06.03.2022 г., той няма живи низходящи, възходящи, братя и сестри или съпруга. Живи са дъщерите на неговия чичо /В. П. С./, ищците по делото ищците по делото - С. В. Г. и Д.

В. Т., които са роднини от четвърта степен по съребрена линия на П. И.С..

От второто посочено удостоверение е видно, че към наследството, 2 оставено от П. И. С. се включва и имущество, което той е наследил по майчина линия – от Л. В. С. /негова майка/, починала на 20.08.1992г., като тези доказателства са представено само с оглед определяне цената на иска. От същото удостоверение е видно наличието на родственици по бащина линия на завещателя, което не касае настоящия процес. Представени са и скици и удостоверения за данъчна оценка на имотите, за които се твърди, че са част от наследството, оставено от Петко Иванов Сирков – също с цел установяване цената на иска.

Видно от препис от саморъчно завещание с дата 02.06.2021г. на П. И. С., същото според отразеното в него е съставено в гр. С., в дома на завещателя, който „завещава на Е. М. А. с ЕГН ********** всичкото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си.. като я прави свой универсален правоприемник“. Изписани са три имена и е положен подпис на автора П.ИС.. Завещанието е обявено от Нотариус Л. А. с район РС Свищов на 08.06.2023г. по молба на ответницата Е. М. А., която е предала документа на нотариуса, с Протокол рег. № 4214. Според показанията на св. Д.

А. / в. с.з. на 01.11.2023г./, същият е имал приятелски отношения с наследодателя, познава и ответницата и знае, че те също са били приятели.

Заявява, че през пролетта на 2022г. П.И. С. му предал бял плик с молба ако почине, да го предаде на ответницата, което свидетелят сторил седмица-две след смъртта на П. С.. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, като се отчита разминаването в месеците /П. С. е починал на 06.03.2022г., свидетелят отнася събитията към м. април 2022г., но сам заявява, че забравя дати след прекаран инсулт между двете събития/. От показанията се установява хронологията, описана от свидетеля - получил плик от П. С., последният починал малко по-късно и седмица-две след това св. А. предал плика на отв.

А.. От показанията не може да се установи какво е било съдържанието на пратката, тъй като нито свидетелят е я отварял, нито е бил уведомен от изпращача за това.

Във връзка с основния спор по делото: дали съставеното на 02.06.2021 г. завещание, според което П. И. С. завещава на Е. М. А. цялото си движимо и недвижимо имущество е написано и подписано от завещателя, по делото бе назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза – първоначална и повторна. И двете вещи лица установяват различия в общите и специални признаци - степен на обработеност, свързаност, степен на сложност, начин на 3 изписване на буквите. Категорично е заключението им, че ръкописният текст не е изписан от П. И. С. Що се отнася до подписа, му установени са характерни и устойчиви различия, въпреки извършения опит за имитация на подпис. Тези констатации водят до категоричният извод, че процесното завещание не е написано и подписано от П. И. С..

При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

При условията на активна субективно съединяване са предявени искове от с правно основание чл. чл.42, б. „б“, предл.2, вр. с чл. 25, ал.1, предл. 1, 2 и 3 от ЗНасл.

В тежест на ищците по предявения от тях главен иск е да докажат, че са наследници по закон на П. И. С. и са пР.ани към наследяване, а на ответницата – че завещанието, от което се ползва е написано и подписано от него.

Ищците С. В. Г. и Д. В. Т. са първи братовчедки на наследодателя и негови роднини от четвърта степен по съребрена линия. При липса на наследници от първи ред –деца, втори ред –родители, трети ред – възходящи от втора и по-горна степен, четвърти ред –братя и сестри, то негови наследници на основание чл. 6, ал.4 от ЗНасл. П. С. са наследниците си по съребрена линия до шеста степен, като тези от по-близка степен изключват по-далечните. Първоначалната ищца Ц. Д. С. не е родственица на наследодателя и не е негов наследник. Съпругът й и чичо на завещателя – В.П.С. е починал през 1994г. и не е наследил имущество от първия. Нейната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, тъй като в тази си част производството не е прекратено, а е продължило в лицето на другите две ищци, които поддържат претенцията на майка си и претендират направените от нея разноски.

По основателността на претенциите на С. В. Г. и Д. В. Т., предявени в качеството им на наследници на завещателя:

Установено бе, че тези две ищци са наследници по закон на завещателя П. И.С. и са пР.ани към наследяване, поради което са от кръга лица, които имат прав ода оспорят завещанието на своя наследодател.

Завещанието е еднострА. формална сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото си имущество или с част от него в полза на друго лице 4 след смъртта си. За да е действителна сделката, тя следва да отговаря както на общите правила на ЗЗД (чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД), така и на особените изисквания на закона. Нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН изисква завещанието да е написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, а подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. В тежест на страната, която се ползва от оспорения документ е да докаже неговата истинност, с оглед благоприятния факт, който извлича за себе си - пораждане на действие на завещанието.

Доказването на автентичността следва да стане при условията на пълно и пряко доказване. Въпреки че в случая усилия за установяване автентичността на документа, е положила страната, в чиято тежест установяване на посочения факт, от приетите две заключения на СГЕ се установи безспорно, че завещанието не е написано от завещателя и не е подписано от него. Горното обосновава извод за нищожност на завещанието като еднострА.та сделка на основание чл. 42, б. "б. ", пр. 2 вр. чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗНасл. и основателност на предявения иск.

При този изход на делото ответницата дължи на ищците С. В. Г. и Д. В.

Т. възстановяване на направените по делото разноски за исковете, предявени от тях като наследници по закон на завещателя, но не и тези, направени за тяхната майка – ищцата Ц. Д. С.. Посочените разноски включват държавна такса в размер на 629,75лв., 80лв. /от общо 120 лв. за депозит за свидетели/, 100 лв. /от общо 150лв./ депозит за СГЕ и адвокатско възнаграждение в размер от по 1897 лв. или за всяка от тях по 2301 лв.

Ищците, в качеството на правоприемници на първоначаланата ищца Ц.

Д. С. и предвид отхвърляне на нейната претенция, дължат на ответницата възстановяване на 1/3 ид. част от направените от нея разноски, /4500 лв. заплатен адвокатски хонорар-неоспорен с възражение за прекомерност, 350 лв. за първоначална СГЕ, 500 лв. за повторна СГЕ – общо 5350лв./ или 1783,33 лв., т.е. всяка от ищците следва да заплати по 891,67 лв.

При компенсация по насрещните вземания за разноски, ответницата дължи на ищците по 1409,33 лева.

Ответницата дължи заплащане на допълнително възнаграждение за вещото лице по повторната СГЕ в размер на 350 лв., което не е внесла в 5 указания й срок, поради което следва да бъде осъдена да го внесе по сметка на ВТОС.

По изложените съображение Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО, по предявен от С. В. Г. с ЕГН ********** от с. В., общ. С. и Д. В. Т. с ЕГН ********** от гр. С. иск против Е. М. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ №., вх..., ет. .., ап... с правно основание чл. 42, ал. 1, б. "б. " вр. чл. 25, ал. 1 от ЗНасл., саморъчно завещание от 02.06.2021 г., с което П. И. С. с ЕГН **********, починал на 06.03.2022г. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Е. М. А. с ЕГН ********** от гр. С..

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Ц. Д. С., с правоприемници в процеса С.

В. Г. с ЕГН ********** и Д. В. Т. с ЕГН **********, против Е. М. А. от гр. С. за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 02.06.2021 г., с което П. И. С. с ЕГН **********, починал на 06.03.2022г. е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Е. М. А., спрямо първоначалната ищца Ц. Д. С., като неоснователен, поради липса на качеството „наследник“ за Ц. Д.

С..

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е. М. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р. №., вх. . ет.., ап. . ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Г. с ЕГН ********** от с. В., общ. С. и Д. В. Т. с ЕГН ********** от гр. С. сума от по 1409,33 лева.

/хиляда четиристотин и девет лева и 33 ст./ на всяка от тях, представляваща сторените в производството разноски съразмерно и по компенсация.

ОСЪЖДА, на основание Е. М. А. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.“ №., вх..., ет..., ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС разноски за допълване възнаграждение за повторна СГЕ в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/.