Определение № 370 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20258002902373 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Сдружение „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“, гр. Русе - кандидат за член в Сдружение „Българска федерация по кану-каяк“, срещу решение № 297 от 29.05.2025г. по в.т.д.№ 98/2025г. на Апелативен съд София.

С него е обезсилено решението по т.д. № 857/2023г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по предявените искове с правно основание чл.

25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ от Сдружение „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ и от Сдружение „Клуб по водни и гребни спортове - Бонония“, гр.

Видин, за отмяна на решение по т. 7 от протокола от общо събрание на Сдружение „Българска федерация по кану-каяк“, проведено на 29.03.2023 г., с което е потвърден мълчалив отказ на УС на федерацията да приеме Сдружение „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ за член на федерацията.

В касационната жалба се поддържат касационните основания за отмяна на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че незаконосъобразната преценка на въззивната инстанция за недопустимост на предявените искове произтича от ингориране на обстоятелството, че „Българска федерация по кану-каяк“ е не просто сдружение с нестопанска цел съгласно ЗЮЛНЦ, но е и лицензирана спортна федерация с публично 1 административни функции съгласно ЗФВС. Наведени са доводи, че легитимацията на „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ произтича от разпоредбата на чл.11, изр.3 от Устава на федерацията, който предвижда, че отказът на УС на федерацията за приемане на нови членове може да се обжалва пред Общото събрание, а ако последното потвърди отказа, решението му може да се обжалва по съдебен ред, съгласно чл.25, ал.5 и 6 ЗЮЛНЦ. Страната счита, че след като уставът на ответната федерация предвиждат възможност кандидатите да обжалват пред съда отказа за приемането им за член, то спорът следва да бъде разрешен по указания в устава ред. Посочва се, че „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ има правен интерес да оспори пред съда решението на Общото събрание, тъй като то нарушава неговите права и законни интереси. Възразява се, че предвид специфичния начин, по който са регулирани обществените отношения в областта на спорта, на ответното сдружение като на частноправен субект, в качеството му на лицензирана спортна федерация, са възложени публични функции за администриране и контрол на част от тези отношения. Поради това, решенията на неговите органи и в частност решенията на неговото Общо събрание, които са взети в изпълнение на тези публични функции, се отразяват пряко върху регулираните обществени отношения и следователно засягат обществения интерес. Тъй като приемането и изключването на спортни клубове от спортните федерации е в изпълнение на възложените им публични функции в областта на спорта и поради това засяга обществените интереси, то всеки техен член разполага с правен интерес за оспорване на такива решения, когато протИ.речат на закона или устава, дори когато не се отнасят за него, а накърняват правата на друг спортен клуб, какъвто е и настоящият случай.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: Процесуално легитимиран ли е кандидат за член на сдружение с нестопанска цел, което сдружение представлява лицензирана спортна федерация по смисъла на ЗФВС, да иска отмяна на решение на Общото събрание на сдружението, с което е отказано членство във федерацията, при положение, че уставът предвижда такава възможност? като се твърди, че този въпрос е разрешен от въззивната инстанция в протИ.речие с решението по т.д.№ 1001/2012г. на Първо т.о. на ВКС. Независимо, че „Спортен клуб по кану каяк Русе“ не е 2 член на ответното сдружение, касаторът счита, че уставът на федерацията има „договорна сила“ между членовете и тези, които кандидатстват при неговите условия, и ако уставът създава субективно право на кандидата да обжалва отказа, то това право не е изключено от закона и следователно е допустимо.

Иска се допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на обжалвания акт със съображенията, че са игнорирани разпоредбите на устава на Федерацията и на специалния закон ЗФВС, който препраща към Устава на федерацията по отношение на приемане на нови членове. Посочва се, че действително, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, споровете относно законосъобразността и съответствието с устава на решенията на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, могат да бъдат повдигани от неговите членове и органи, или от прокурора, но се акцентира, че в конкретния случай ответникът, освен че е сдружение с нестопанска цел, чийто статут е регулиран с разпоредбите на ЗЮЛНЦ, представлява също така и лицензирана спортна федерация по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗФВС, на която в това й качество са възложени редица публични функции във връзка с регулирането и администрирането на обществените отношения в областта на спорта, физическата активност и физическото възпитание.

Наведени са и съображения, че въззивният съд се е позовал на несъществуваща правна норма - чл.25,ал.4 и ал.6 от „ЗЗД“, а разпоредбата на чл.25 от този закон не съдържа ал.4 и ал.6. Касаторът поддържа, че с мотивиране на решението с несъществуващи правни норми и неприложим към спора материален закон, въззивният съд е постановил своето решение при явно нарушение на закона, което прави акта му необоснован и постановен в нарушение на правата на ищеца. Дори да се приеме, че съдът е имал предвид чл.25,ал.4 и ал.6 ЗЮЛНЦ, според касатора това не променя и не санира допуснатото нарушение на материалния закон, още повече, че не са обсъдени приложими текстове от ЗФВС.

В писмен отговор ответникът „Българска федерация по кану каяк“ оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Позовава се на константната практика на ВКС, че членуването в юридическо лице е абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя наличието на правен интерес за съдебна защита срещу решенията на ОС на сдружение с нестопанска цел, в 3 който смисъл са решаващите правни съображения на въззивната инстанция.

Становище по подадената касационна жалба от „Клуб по водни и гребни спортове - Бонония“, гр.Видин не е постъпило.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба първият ищец „Спортен клуб по кану каяк Дунав Русе“ е обосновал правния си интерес от исковата защита с твърдението, че съгласно чл. 17, ал.2 ЗФВС, за да може да развива пълноценно състезателите и спорта кану-каяк и да осъществява всички дейности по чл.17, ал.1 от ЗФВС, сдружението следва да членува в лицензирана спортна федерация по съответния вид спорт и да е вписан в публичния регистър по чл. 9, ал. 1, т.1 от ЗФВС, воден от Министъра на младежта и спорта, а такава лицензирана спортна федерация по кану каяк е ответникът - „Българска федерация по кану каяк“. Изложил е безспорните по делото факти, че след мълчалив отказ на УС да уважи молбата за членство и обжалването му пред общото събрание на Федерацията, на заседание от 29.03.2023г. по т.7 от протокола върховният орган не уважил молбата на ищеца за приемането му за член на федерацията, респ. отхвърлил жалбата му срещу мълчаливия отказ на Управителния съвет.

Като се е позовал на разпоредбите на чл.11 от Устава на федерацията (Управителният съвет на Федерацията взема решения за приемане на нови членове с обикновено мнозинство на първото си редовно заседание, но не покъсно от едномесечен срок от постъпване на молбата. При отказ решението може да се обжалва пред ОС. Ако Общото събрание потвърди отказа на УС, решението му може да се обжалва по съдебен ред съгласно чл.25,ал.5,6 ЗЮЛНЦ), и е изложил съображения за незаконосъобразност с разпоредбите на ЗФВС, ЗЮЛНЦ и несъответствие с Устава, „Спортен клуб по кану каяк Дунав Русе“ е поискал да бъде отменено по съдебен ред решението по т.7 от дневния ред на общото събрание на „Българска федерация по кану каяк“, взето на 29.03.3023г. Същото искане е поддържано и от втория ищец Сдружение „Клуб по водни и гребни спортове - Бонония“, гр. Видин, който е член на Федерацията по кану каяк.

Първоинстанционният съд е приел, че първият ищец - дунавското сдружение по кану каяк, има правен интерес да обжалва решението на ОС на Федерацията за отказ да бъде приет за неин член като е основал съображенията си на чл.15 ЗФВС, (спортен клуб може да бъде член на 4 лицензирана спортна федерация, ако отговоря на изискванията, посочени в чл.14 и изброените в разпоредбата на чл.15,ал.1) на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 ЗФВС (спортен лиценз се издава само на една федерация по един или сходни видове спорт) и при тълкуването им е извел, че с оглед специфичната дейност, за която е предоставен спортният лиценз на федерацията и с цел да се гарантира правото на сдружаване за упражняване на дейността на спортен клуб в пълен обем, при подадено заявление за членство от спортен клуб, ако същият отговаря на изискванията на чл.14 и чл.15 ЗФВС, федерацията е длъжна да го приеме за член. Посочено е, че отмяната на незаконосъобразния отказ с решение на съда няма да има за последица приемане на ищеца за член на федерацията. Счетено е, че в тази хипотеза ще се установи фактът на закононарушението и указанията на съда по тълкуване на закона ще са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос; че установеният факт на нарушение би имал значение и с оглед упражняване на бъдещи права за понесени вреди от първия ищец, в случай, че при последващо разглеждане на въпроса, компетентният орган не съобрази констатациите си с приетото от съда. Становището за допустимост на иска е основано и на съображението, че спорът не може да бъде разрешен преюдициално в друго производство; че поведението на Федерацията би поставило въпроса за системно нарушаване на закона като основание за отнемане на спортния лиценз, който й е предоставен да осъществява в обществена полза. По отношение на преценката за допустимостта на иска, първоинстанционният съд се е позовал на решение № 174 от 02.12.2013г. по т.д.1001/2012г. на ВКС, І т.о. След анализ на фактите, относими към съществото на спора, е обоснована незаконосъобразността на решението на ОС и е постановена отмяната му на основание чл.25,ал.4 ЗЮЛНЦ по исковете, предявени от двамата ищци.

Сезирана с жалба на ответника, въззивната инстанция е приела, че ищецът „Спортен клуб по кану-каяк Дунав Русе“ не е процесуално легитимиран да предяви иск за отмяна на решение на общо събрание на „Българска федерация по кану каяк“. Мотивирано е, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване, а първоначалното отсъствие на правен интерес или отпадането му в хода на процеса, води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по 5 повод на него съдебно производство. Очертано е, че разпоредбата на чл. 25, ал.

5 от ЗЮЛНЦ е императивна материалноправна норма, която изрично урежда лицата, имащи право да оспорват решенията на органите на сдружението пред общото събрание – заинтересовани членове на сдружението или на негов орган. Мотивирано е, че с разпоредби от устав на сдружение, които уреждат правото и реда за обжалване на отказ за приемане на нов член на сдружението, не може да бъде разширен кръгът на легитимираните лица да упражнят това право, а същевременно „Спортен клуб по кану-каяк Дунав, Русе не попада сред легитимираните лица, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗЮЛНЦ.

Очертано е, че в зависимост от правната сфера, която може да бъде засегната от решенията, законодателят е признал право за предявяване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 6 вр. с ал. 4 „ЗЗД“ само на членовете на сдружението, на неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес. Акцентирано е, че нормата е императивна, изчерпателно урежда лицата, разполагащи с право да обжалват решения на общо събрание на сдружение с нестопанска цел. При тези изводи съставът се е позовал на споделяна от него практика на ВКС (решение № 207 от 13.12.2010г. по т.д.129/2010г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 172 от 09.12.2011г. по т.д.1047/2010г. на ВКС, І т.о. и други). Не са възприети съображенията, изложени в мотивите на решение № 174 от 02.12.2013г. по т.д.1001/2012г. на ВКС, І т.о., на които първоинстанционният съд се е позовал.