Решение № 739 от 13.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. *****, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20231110203747 по описа за 2023 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е от Т. Т. П. наказателно постановление (НП) №272/20.05.2020 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл.209А, ал.4, пр.II-ро от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за извършено административно нарушение по чл.209А, ал.1 от З З.

С жалбата се твърди, че не е присъствал при съставянето на акт за административно нарушение, не е подписвал такъв акт и не е получавал екземпляр от него, не било посочено в акта, лицето, което го е съставило в коя служба работи, с оглед установяване на това дали разполага с компетентност да го съставя, твърди се, че описаната фактическа обстановка в НП е неясна и непълна, на процесната дата и място бил спрян от двама полицаи, но същите само са го предупредили, че трябва да бъде с поставена предпазна маска, което и сторил, след проверка на личната му карта му я върнали, липсвало обсъждане в НП за прилагане на чл.28 от ЗАНН, около него нямало хора към момента на проверката, не бил болен или карантиниран и не е застрашил здравето на други или своето, смисълът от наложеното 1 наказание се губел, тъй като НП му е връчено три години след твърдяното нарушение. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание.

Поддържа жалбата си и пледира за отмяна на НП.

За органа издал наказателното постановление, в първото съдебно заседание се явява процесуален представител. Изложено е писмено становище по същество, с което се претендира и юрисконсултско възнаграждение за наказващия орган, както и се прави възражение за евентуално претендирани такива от жалбоподателя, ако надвишава нормативно определения минимум.

От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България е обявено в страната извънредно положение. Съгласно чл.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.

Съгласно Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са въведени редица противоепидемични мерки в Република България до 29.03.2020 г. Същата е изменена и допълнена със Заповед № РД01-131/17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139/19.03.2020 г., Заповед № РД-01144/22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г., Заповед № РД-01168/30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169/31.03.2020 г., Заповед № РД-01172/02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. всичките на министъра на здравеопазването. Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването същата е допълнена с №9, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички 2 места, на които се предоставят обществени услуги) “. Като последната заповед е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително.

Жалбоподателят Т. Т. П. се намирал на 18.04.2020 г. около 10:40 часа в гр.

***** на бул. *****, което е открито обществено място, като не е носел медицинска маска за лице. По това време на смяна като автопатрул на територията на 09 РУ-СДВР обхождал района свидетеля Б., който бил служител на полицията, той бил с колега.

На 18.04.2020 г. бил съставен на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от В. В. Б. – младши експерт при 09 РУ- СДВР за това, че на същата дата около 10:40 часа в гр. ***** на бул.***** се е намирал на открито (закрито) обществено място и не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата му, в условията на обявено в Р България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка, на основание чл.63, ал.1 от ЗЗ, със Заповед №РД01-197/11.04.2020 г., т.9, с която се допълва Заповед №РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места са задължени да носят защитна маска за лице или друго средство с аналогична функция. Нарушението е с правна квалификация по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Съставен е лично и му е връчен на лицето на същата дата без възражения, като е попълнена и разписка за връчен екземпляр от същото.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б. твърди, че не си спомня случая, но поддържа написаното от него в акта. Видно от т.1 на Заповед рег. №513р-7383/27.03.2020 г. на директора на СДВР са определени лицата, които могат да съставят АУАН по чл.209а от ЗЗ.

Въз основа на съставения АУАН директора на СДВР е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.209А, ал.4, предл.II от ЗЗ е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.209А, ал.1 от ЗЗ. Издалият наказателното постановление, видно от приложеното удостоверение на началник на отдел „Човешки ресурси“ при СДВР от 15.09.2020 г. е назначен на длъжност директор на СДВР със Заповед №8121К11353/20.12.2018 г. на министъра на вътрешните работи, която длъжност изпълнявал и към момента на издаване на удостоверението.

3

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Б., дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок (процесното наказателно постановление е връчено на 14.02.2023 г., а жалбата е подадена на 20.02.2023 г.) и от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, като същата се явява и основателна, по следните съображения:

АУАН, както и процесното НП са съставени, респективно издадени от оправомощени за това лица. Като акта е съставен от съответното длъжностно лице по чл.209А, ал.3 от ЗЗ – определено със заповед на директора на СДВР, а НП е издадено от директора на СДВР, който попада в кръга на лицата, притежаващи компетентност да издава наказателни постановления по чл.

209а, ал. 4 от Закона за здравето.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Нормата на ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния 4 оперативен щаб. Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването същата е допълнена с т.9, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги) “. Като последната заповед е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., включително.

Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.

63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административнонаказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, намира следното:

На първо място в АУАН и в НП се сочи, че жалбоподателят се е намирал на открито (закрито) обществено място – в град ***** на бул. *****.

Предвид което следва да се посочи, че е налице нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в акта и НП не са конкретизирани в достатъчна степен обстоятелствата на така вмененото административно нарушение до степен, че лицето, срещу което е съставен/издаден същия да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен, че е извършил, за да може в пълен обем да реализира правото си на защита. Не е уточнено мястото, на което се е намирал жалбоподателя открито или закрито е било. Към момента на твърдяното административно нарушение е липсвало определяне от страна на МЗ какво се има предвид под „обществено място“, 5 като са изброени някои от посочените, а именно: „(в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.)“ в допълнената с т.9 Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г. със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Като в случая изрично не се сочи административното нарушение, което се твърди, че е извършено на „открито“ или на „закрито“ „обществено място“ е осъществено и кое по смисъла на сочената т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която е допълнена Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г. се има предвид като място на осъществяването му с посочване на същото. Защо се приема, че мястото, на което е било лицето е „обществено“ такова. Нещо повече не се сочи какво предпазно средство не е бил поставил жалбоподателя, а е цитирана нормата на заповедта изцяло.

Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на защитата в рамките на административно-наказателното производство.