Решение № 23648 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23648 гр. София, 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110111829 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по предявен от А. Т Т. с ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., против "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от И В Д и Д В Н, иск за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № 1356101/04.06.2024г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. Ищцата твърди, че на 04.06.2024г., сключила с ответника договор за потребителски кредит № 1356101, за сума в размер на 3000 лева, със срок на погасяване 18 месеца, при ГЛП 23,33% и ГПР – 49,66%. Поддържа, че на основание чл. 5 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да бъде последващо отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В клаузите на сключения между страните договор за гаранция /поръчителство/, се предвиждало да заплати сума в размер на 3180,00 лв., дължима към погасителните месечни вноски, съобразно изготвения погасителен план. Ищцата счита, че процесният договор за потребителски кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата, доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи, че след като кредиторът, при 1 формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендирала по клаузата за поръчителство, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с предвиждането за заплащане на сумата за поръчителство, се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за кредит.

Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът "Ф Б" ЕООД, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Не оспорва, че между него и ищеца бил сключен договор за потребителски кредит № 1356101/04.06.2024г., с посоченото в исковата молба съдържание, както и че в изпълнение на чл.5 от същия, ищецът избрал да предостави обезпечение по договора за потребителски кредит, чрез сключване на договор за поръчителство с Multitude Bank /Малта/. Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че предоставянето на поръчителство е било задължително условие за получаване на кредит ,както и че клаузата, пр е д вижд аща заплащането на възнаграждение по сключения договор за обезпечение/поръчителство е нищожна на основанията, наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявения иск е неоснователен и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли, да бъдат присъдени и разноските по делото.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че на 04.06.2024г., между А. Т Т. с ЕГН ********** и "Ф Б" ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 1356101/04.06.2024г., със съдържанието посочено в исковата молба, както и договор за поръчителство с Multitude Bank /Малта/. Видно от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит - чл. 5 от същия, се предвиждало същият да бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза обезпечение, като уговорката за обезпечението не може да бъде последващо отменена нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. От съдържанието на клаузите на сключения между страните договор за гаранция /поръчителство/, се предвиждало ищцата да заплати сума в размер на 3180,00 лв., дължима към погасителните месечни вноски, съобразно изготвения 2 погасителен план към договора за потребителски кредит.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противорение с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му двудневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му.

Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 3

2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Видно от съдържащата се в Търговския регистър, общодостъпна информация, дружеството гарант, а именно Multitude Bank /Малта/ и дружеството - ответник по настоящото производство, се явяват свързани лица по см. на ТЗ, поради което възраженията на ответника, свързани с неотносимостта на сключения договор за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит, с осъществяваната от дружествотоответник, дейност са неоснователни.

По разноските.

С оглед изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца възниква правото на разноски, като следва да му бъде присъдена сумата в размер на 162 лв. за заплатена държавна такса. В полза на адв. Д. Г. при АК- Ловеч, следва да бъдат присъдени и разноски за осъществена правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за липсата на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Г. по настоящото производство, като такова следва да бъде присъдено, но в минимален размер, който според настоящия съдебен състав е 400 лв. Съдът, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съобрази ниската фактическа и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания, както и обема на осъществената процесуална дейност по производството.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между А. Т Т. с ЕГН ********** и "Ф Б" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, Договор за потребителски кредит № 1356101/04.06.2024г., на основание чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,"Ф Б" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, да заплати на А. Т Т. с ЕГН **********, сумата в размер на 162 лв., заплатена държавна такса по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв., "Ф Б" ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*****, да заплати на адв. Д. Г. при АК-Ловеч, с ЛНА *****, сумата в размер на 400 лв., за адвокатско възнаграждение по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5