Определение № 586 от 11.08.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. ХАСКОВО, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. П.А

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500463 по описа за 2026 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат П. И. П. – пълномощник на ищцата К. В. А. е останал недоволен от Определение № 699 от 20.04.2026 год., постановено по гр.д. № 78 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 989 от 02.12.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на присъденият с него размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева на 780 лева.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „София Комерс Кредит Груп“ АД – гр.София, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 78 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат П.

И. П. – пълномощник на К. В. А. против „София Комерс Кредит Груп“ АД – гр.София, с искане да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземания в размер на 165.68 лева – недължимо платена договорна лихва и в размер на 428.16 лева – недължимо платена неустойка по договор за заем № *** от 09.04.2021 год., за които вземания е издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 58324 / 2024 год. по описа на Районен съд – София.

От пълномощника на ищцата е направено искане за присъждане на разноски по делото, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие, в който адвокатско възнаграждение е договорено да бъде изплатено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на безплатна помощ на материално затруднено лице.

По делото са проведени две открити съдебни заседания, в което представители на страните не са се явили.

Делото е приключило с решение, с което исковете са уважени, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл.38 от ЗА, общо за заповедното и исковото производства.

Препис от решението е връчено на ищцата на

12.01.2026 год., а подадената от пълномощника й молба по чл.248 от ГПК е приета в съда на 26.01.2026 год., т.е в двуседмичния срок за обжалване на решението, с искане за изменението му в частта за разноските, чрез увеличение на присъдения размер от 200 лева на 580 лева, от които 290 лева – разноски за исковото производство и 290 лева за заповедното производство, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата.

Определението е съобщено на пълномощника на ищцата на 18.05.2026 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 02.06.2026 год. - в указания двуседмичен срок за обжалване и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищцата при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, е определено на 400 лева.

Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата предвижда, че възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях 2 поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Изхождайки от броя на предявените искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява общо на 800 лева – по 400 лева – за всеки един от исковете, предявени в обективно кумулативно съединение.

С решението, чието изменение се иска в частта на разноските, определеното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева, от които 100 лева за исковото производство и 100 лева за заповедното производство.

Посоченият по-горе размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева, не съответства на обема на осъществената от пълномощника на ищцата защита - изготвяне и подаване на исковата молба, на молба по чл.83, ал.2 от ГПК – за освобождаване на ищцата от задължението за заплащане на такси и разноски по производството, на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и на молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК.

В подкрепа на изложеното следва да бъде отчетено и това, че съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, наред с обема на осъществената от адвоката защита, следва да се вземат предвид и данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 200 лева до 450 лева.

Определяйки размера на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие в исковото производство в размер на 100 лева, т.е под предвидения по-горе минимален размер от 400 лева – по 200 лева за всеки един от предявените в обективно кумулативно съединение искове, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което по изложените по – горе съображения следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което размерът на разноските - адвокатско възнаграждение за исковото производство бъде увеличен от 100 лева на 390 лева, с оглед заявеното с молбата искане. По отношение на искането за увеличаване размера на определеното адвокатско възнаграждение от 100 лева на 390 лева като разноски в заповедното производство, съдът преценя същото за неоснователно, доколкото размерът на възнаграждението е определен в 3 рамките на предвидения такъв в чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ – от 80 лева – до 230 лева.

Достигайки до изводи в противна насока, постановеното от първоинстанционния съд определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, направени в исковото производство и вместо него постановено друго, с което подадената от пълномощника на ищцата молба за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена, чрез увеличение на присъдения с решението размер от 100 лева на 390 лева. Определението в останалата част, с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на присъдения с решението размер от 100 лена на 390 лева – разноски в заповедното производство, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 699 от 20.04.2026 год., постановено по гр.д. № 78 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№ 1423 от 26.01.2026 год., подадена от адвокат П. И. П. – пълномощник на ищцата К. В. А. за изменение на Решение № 989 от 02.12.2025 год., постановено по гр.д. № 78 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково в ЧАСТТА за разноските, дължими за исковото производство, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 989 от 02.12.2025 год., постановено по гр.д. № 78 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските, с която „София Комерс Кредит Груп“ АД – гр.София е осъден да заплати на адвокат П. И. П., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение з а исковото производство, чрез УВЕЛИЧЕНИЕ на присъдения размер от 100 лева на 390 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 699 от 20.04.2026 год., постановено по гр.д. № 78 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх.№ 1423 от 26.01.2026 год., подадена от адвокат П. И. П. – пълномощник на ищцата К. В. А. за изменение на Решение № 989 от 02.12.2025 год., постановено по гр.д. № 78 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, в ЧАСТТА за разноските, дължими за заповедното производство, чрез увеличение на присъдения размер от 100 лева на 390 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5