Решение № 140 от 16.02.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Стара Загора, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20235530103037 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Д. П. М. твърди в исковата си молба, че на 09.03.2021 г. между страните бил сключен Договор № 993892 за предоставяне на потребителски кредит. По силата на договора ответното дружество в качеството си на кредитор предоставило в заем сума в размер на 1 500 лв. на ищеца в качеството си на кредитополучател. Освен връщане на главницата по договора за кредит, ищецът се задължил да плати годишна възнаградителна лихва в общ размер на 575.45 лв. при лихвен процент от 30,18 % и годишен процент на разходите 49.06 %. За потвърждение на сключения между страните договор за кредит, на email на ищеца било изпратено съобщение, е което бил уведомен, че договорът бил подписан, като били посочени и параметрите на договора. Предвидено било заемната сума да бъде върната на 2 месечни погасителни вноски, първата с падеж 08.04.2021 г. в размер на 735.51 лв., а втората с падеж 08.05.2021 г. в размер на 839,94 лв. Към e-mail-a бил изпратен и погасителен план. Въз основа на поетото с Договор № 993892 от 09.03.2021 г. задължение, и проведена между страните e-mail кореспонденция, ищецът заплатил на 27.03.2021 г. сума в размер на 1 681,36 лв. за предсрочно погасяване на задълженията си към ответника.

Съгласно чл.9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото Договор № 993892 за потребителски кредит от 09.03.2021 г. бил договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗЗД. според който били нищожни договорите, които накърнявали добрите нрави. В 1 правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип била чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се считали, тези, които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния било налице имено такова несъответствие. Съгласно договореното между страните ищецът следвало да върне на ответното дружество сума в размер на 1 575,45 лв., от които главница в размер на 1 500 лв. и възнаградителна лихва за периода на ползване на заемната сума (09.03.2021 г. - 08.05.2021 г.) в размер на 575,45 лв. След проведена кореспонденция по e-mail, ответното дружество претендирало заплащане към 27.03.2021 г. на сума в размер на 1681,36 лв., с която задължението по процесния договор щяло да се счита за предсрочно погасено. В приложения погасителен план било видно, че към 08.04.2021 г. дължимата възнаградителна лихва била в размер на 50.02 лв., като неоснователно ответникът претендирал заплащане на сума в размер на 1 681.36 лв. За периода на ползване на заемната сума и предвид договорения лихвен процент за периода 09.03.2021 г. до 27.03.2021 г. (18 дни), ищецът следвало да заплати лихва в размер на 30.10 лв. Доколкото договорът за кредит, сключен между страните, не предвиждал дължимост на сума в размер на 151,26 лева, то превеждането на тази сума по сметка на ответника се явявала недължима при липса на установено основание, поради което ответното дружество следвало да възстанови сумата в размер на 151,26 лв., представляваща заплатена без основание. Към датата на подаване на исковата молба в съда, ищецът изплатил изцяло задължението си по Договор № 993892 от 09.03.2021 г., като заплатил общо сума в размер на 1 681,36 лв.. с която погасил задължението си за главница - 1 500 лв., 30.10 лв. за лихви, като останалата сума до 151,26 лв., ответното дружество задържало без основание, поради което следвало да се възстанови. Ищецът моли съда, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, да осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, да заплати на Д. П. М. сумата в размер на 151,26 лв., представляваща платена без основание недължима сума за периода на Договор № 993892 за предоставяне на потребителски кредит от 09.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира сторените по делото съдебни разноски.

2

Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София заявява, че предявеният иск е неоснователен. По силата на сключения договор ответникът отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 1500.00 лв., като било уговорено, че кредитополучателят бил длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на четири вноски. Ищецът поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 5,03% на годишна база, при ГПР в размер на 49.06%. Общата сума, която ищецът трябвало да заплати на ответника била в размер на 1575.45 лв. По силата на чл. 5 от договора ищецът бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Фератум Банк (Малта). Твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договор за кредит № 993892 от 09.03.2021 г. е нищожен, било неоснователно. Не било основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Фератум Банк (Малта) било условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът, можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Видно от визуализираното извлечение от интернет страницата на ответното дружество - потребителят можел да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той избрал или Фератум Банк (Малта) - дружество партньор на ответника. Неоснователно било становището на ищеца, че сключването на договор за кредит било обусловено от сключване на договор за гаранция и същото било вменено като задължение на потребителя.

Сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не било задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.

Избраната възможност залягала в чл. 5 на Договора за кредит, който се генерирал автоматично въз основа на избора, който потребителят направил при подаването на заявка за кредит - т.е. същата уговорка се явявала индивидуално договорена по избор на потребителя.

Ако Ищецът избрал личен гарант, то клаузата на договора щяла да гласи: „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от три имена в полза на Дружеството...“.

Предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, били недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - Фератум Банк. Договорът за гаранция бил сключен между Ищеца и Фератум Банк, докато исковете били предявени срещу Фератум България. Фератум Банк било самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не било страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Фератум Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Ищецът завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да 3 бъдат оставени без разглеждане като недопустими. В случай, че потребителят изберял Фератум Банк (Малта) като поръчител, системата автоматично показвала и таксите, които потребителят трябвало да заплати на Фератум Банк (Малта) за избраната услуга, преди да бил сключен Договорът за кредит. Калкулаторът на дружеството-гарант бил въведен именно с цел яснота и постигане на информираност при взимане на решение от потребителя.

Ищецът сам избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Фератум Банк (Малта) и след като се запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищецът получил по e-mail преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит ответникът изисквал от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получавал по електронна поща и цялата документация от Фератум Банк (Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо сам посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от действията си, ответникът не въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори били посочени сумите, които той би дължал спрямо Фератум Банк (Малта), ако изберял дружеството за поръчител и сключил Договор за гаранция с него. Претенциите на Ищеца не били подкрепени от убедителни писмени доказателства, а представените такива не били годни да породят релевираните и желани от Ищеца правни последици. Исковата молба съдържала бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, като същата била лишена и от конкретика по отношение на извършени плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Напълно неоснователни били твърденията, че било налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител, като дори на този етап същият не бил задължен да сключи договора. Видно от представения с настоящия отговор Стандартен европейски формат на преддоговорна информация (СЕФ), в него отново ясно и недвусмислено били посочени възможностите за обезпечаване на кредита, съответно икономическите последици за ищеца, ако изберял поръчителство чрез сключване на договор за гаранция с Фератум Банк (Малта).