Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 750 от 06.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2677/2022
Вид
Решение № 750
Подписан
06.06.2023
Състав
Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. София, 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение № 261753/26.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 13097/2019 г. по описа на Софийски градски съд са отхвърлени предявените в условията на обективно и субективно съединяване искове от Д. Я. Я. и Д. Д. Я. с искане да се осъди ЗД „Бул Инс“АД да заплати на всяка от тях застрахователно обезщетение от 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследсвие смъртта на Н. Д. Я. настъпила при ПТП но 09.10.2014г., внук на първата и брат на втората ищца. За обезщетяване на забава се претендира законната лихва за периода от 09.10.2016г. до завеждане на делото (на 09.10.2019 г.).

С решението ищците са осъдени на основание чл. 78 ГПК да заплатят разноски на ответника в общ размер 7920 лв.

Недоволни от решението са ищците, които твърдят, че първоинстанционният съд не е съобразил в достатъчна степен доказаните в процеса съществуващи приживе изключително близки отношения между брат и сестри, респ. - баба и внук и претърпените болки и страдания, които ищците продължават да търпят. Считат, че не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства. Молят обжалваното решение да бъде отменено. Претенират разноски.

Постъпил е отговор от ЗД“Бул Инс“АД, с който се оспорва основателността на 1 жалбата.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната част, а относно правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата.

САС констатира, че е подадена допустима жалба, с която се обжалва валидно и допустимо съдебно решение.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

С оглед правомощията си, според доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:

По делото няма спор, че на 09.10.2014 г., около 2.20 часа, в гр. София, на ул.

Суходолска, на около 25 метра след № 38В, автомобил Ауди А6 с ДК № ********, който бил управляван от А. П., при движение по ул. Суходолска от ул. Околовръстен път към ул. Кубан напуснал платното за движение и се ударил в крайпътно дърво. От настъпилото произшествие починали водачът и пътникът в автомобила (родственикът на ищците).

За произшествието е съствен констотивен протокол за ПТП с пострадали лица № К1046/09.10.2014г. Образувано е досъдебното производство № 1498/2014 г. по описа на РТП на ОДП при СДВР, пр. пр. № 17314/2014 г. по описа на СГП, но производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК (смърт на дееца).

Налице е валиден договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, удостоверен от полица № 02114001351920/14.05.2014г., валидна до 14.05.2015г.

Механизмът на процесното ПТП и причината за смъртта са изяснени чрез заключения на съдебно-автотехническа- и съдебно-медицинска експретиза. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експретиза автомобил Ауди А6 се е движел по ул. Суходолска в посока от ул. Околовръстен път към ул. Кубан със скорост от около 119 км/ч. След десен завой и движение по прав участък с дължина около 60 метра, по неизвестни причини, автомобилът се отклонил вляво. При напускане на пътното платно автомобилът за завъртял наляво и с дясната си страна напред продължил движение, преустановено след удар в крайпътно дърво, осъществен в зоната на предната дясна седалка. Левите му колела били в канавка с дълбочина около 0.5 метра.

Според заключението от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП са субективни действия на водача на автомобила, който завъртял волана на ляво, от което последвало напускане на пътя и удар в крайпътното дърво. Установява се и че автомобилът бил фабрично оборудван с предпазни колани за всички места на пътниците, но в конкретния случай поради ударната сила и деформацията на 2 автомобила във вътрешността на купето, предпазният колат не обезопасява пътника на предната дясна седалка.

Съдебно-медицинската експертиза установява, че причината за смъртта на 19годишният Н. Я. е била получена от произшествието съчетана травма с водещи черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна и гръдна травми.

Установена е стойност на концентрация на алкохол в кръвта на водача 0.30 промила. При такова алкохолно опиянение, според вещото лице се наблюдавал отслабване на фините координационни движения, вниманието, съобразителността и възприятието. Тези промени могат да се забележат от около 10 процента от околните.

Пред първоинстанционният съд са разпитани като свидетели Д. Я. Я.- баба на Н.,Д. Д. Я.-сестра на Н. Я. и свидетеля Н. Я. Я. - син на ищцата Д. Я. Я. и чичо на ищцата Д. Д. Я..

От показанията се установява, че ищцате Д. Я. Я. (баба на загиналия) живеела в една къща със семейството на сина си Д. Я., но на друг етаж, и затова голяма част от детството си Н. Я. прекарвал с нея. Ищцата след загубата на внука си имала безсънни нощи, отдалечила се от хората. Близост е съществувала и между загиналия и неговата сестра – ищцата Д. Д. Я.. Нея Н. Я. понякога водил и вземал от училище. Тя не можела да преодолее загубата на единствения си брат. Мъката и страданията на ищците продължават и понастоящем.

С Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вради от причинена смърт на техен близък са лицата посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице,което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания , които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка възка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелите родственици да са понесъли такива чрезмерни морални болки и страдания , които в достатъчна степен обосновават изключение от разрешението , залегнало в горецитираните постановления.

Същевременно, доколкото ищците не попадат в кръга от лица, определени с ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., за да им се признае право на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат/ внукът, е нужно да се установи изключението, предмет на ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 на ОСНГТК на ВКС особено близка привързаност, която поради конкретни житейски обстоятелства е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другите морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално 3 присъщите за съответната родствена връзка и наподобяват тези на родители и деца.

В конкретния случай ищците не установяватвизираната от ВКС особена близост, надхвърляща обичайната привързаност между родствениците от съответната степен на родство. Това обосновава извода, че ищците не са активно материално-правно легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди в резултат от смъртта на брат им/респ. внука им.

Казаното обосновава правилност на обжалваното решение, което следва да се потвърди.

При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество ЗД“Бул Инс“ АД сумата от 10 438 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261753/26.05.2022г. постановено по гр.д.№ 13097/2019г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Д. Я. Я., ЕГН ********** и Д. Д. Я., ЕГН ********** да заплатаят на ЗД“Бул Инс“АД с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№ 87 на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 10 438 (десет хиляди, четиристотин тридесет и осем) лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4