Решение № 2652 от 29.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2652 гр. Пловдив, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330106373 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

В депозирана пред РС Пловдив искова молба, по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, претендира да се установи против ответника М. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, вземане на дружеството, за което то разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Според фактите в исковата молба , ищецът е комунален оператор, водоснабдително дружество, което твърди, че е доставило на ответника до негов обект – жилище в ***, питейна вода за периода 28.02.2017г. – 30.10.2020г. за сумата от 1016.46 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните. Количеството на доставената вода било изчислено чрез изправно средство за търговско измерване - водомер. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 16184 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр.състав , за 2020г, в която, освен главницата, била заповядана за плащане и лихва в размер на 147.30 лв. за период на забавата от 30.07.2017г до 31.10.2020г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Заповедта се връчила на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си.

Ответникът оспорва иска в своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяните от ищеца услуги, тъй като отсъствал писмен договор между страните, а искът бил и недоказан, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи. Наведено е и възражение за изтекла погасителна давност и се иска от съда да отхвърли исковете.

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че счетоводството на ищеца е редовно водено , за доставената в процесния период вода не са постъпвали плащания от ответника и задължението му е в общ размер от 1016.46 лв. - главница и лихва в размер на 147.30 лв. за период на забавата от 30.07.2017г до 31.10.2020г. , от които сумата 1 на на фактурите с настъпил след 03.12.2017г падеж е 799.97 лева от главницата и 72.30 лева от обезщетението за забава.

Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника. На следващо място, на л. 5 и следващите от делото е представена справка № 444251 за отдалечен достъп до базата данни на Агенцията по вписванията, неоспорена от ответната страна , от която личи , че имота на *** е придобит от М. на дата 18.01.2012г, като до моментана устните състезания, няма данни последния да се е разпоредил с него; върху този имот има множество вещни тежести. Придобиването личи и от представеното копие от *** *** *** при ПРС; това е достатъчно за съда да приеме , че М. е собственик на водоснабденения обект, тоест, страна по договор за доставка на питейна вода , и за него е възникнало задължение да плати нейната стойност.

Съдът споделя обаче -отчасти- възражението за изтекла погасителна давност.

Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла на чл. 111 буква „в „ от Закона за задължениято и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 , ОСГКТК, и на соченото основание то се погасява с изтичането тригодишен период на бездействие на кредитора. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата 03.12.2020г, и това означава , че са погасени всички вземания на кредитора с настъпил преди 03.12.2017г. падеж, каквито има. Непогасени са останали според заключението на вещото лице 799.97 лева от главницата и 72.30 лева от обезщетението за забава , до които размери исковете са основателни. За разликата те следва да бъдат отхвърлени.

Разноските се присъждат пропорционално.

Общия размер на ищцовите разноски е 920 лева, като пропорционално на уважената част от исковете , се присъждат 663.48 лв. (920/1163.76*839.27)

На ответника не се присъждат разноски, тъй като не е направил такива.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на М. И. М. , ЕГН **********, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, следните суми – стойност на 2 доставена по договор до имот с адрес: ***, за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело 16184/20, ПРС : 779.97 лв. главница – доставена за периода от 28.02.2017г. – 30.10.2020г. вода, лихва в размер на 72.30 лв. за период на забавата от 30.07.2017г до 31.10.2020г., и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението 03.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта над уважените размери до пълните такива от 1016.46 лв. ( за главницата) и 147.30 лв.лихва за забава, като неоснователни поради изтекла давност.

Осъжда М. И. М. , ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.

Шести септември № 250, сумата от 663.48 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3