Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 4 от 18.01.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 437/2023
Вид
Протокол № 4
Подписан
18.01.2024
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№4 гр. Варна, 17.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500437 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:24 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Въззивникът М. В. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат П. Ч., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Въззивницата Д. Г. Н. , редовно призована, не се явява, представлява се о т адвокат Н. Б., редовно преупълномощен от адвокат Б. Б., съобразно представено в днешно съдебно заседание пълномощно, което важи само за днешно съдебно заседание (последното да се има предвид при изпращане на СРГ-та).

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

АДВ. Ч.: Няма пречки, моля, да бъде даден ход.

АДВ. Б.: Няма пречки, да се даде ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно разпоредително заседание № 574/31.10.2023 г.: определение от

Производството по в.гр.д. № 437/2023 г. по описа на Варненския 1 апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните срещу различни части от решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба на М. В. М., подадена чрез адв. П.Ч., против решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА , с която същият е осъден да заплати на Д. Г. Н. сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Х.", което се е намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на Окръжен съд –Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила при нарушения на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната му част и за присъждане на справедливо обезщетение с прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД с редуциране на размера му с 50% поради допринасяне от ищцата за настъпване на вредата. Навел е оплаквания, че окръжният съд достигнал до необоснован извод, че характерът на увреждането и по-конкретно на претърпените психически вреди е по-висок от обичайните, както и че поведението на ответника по време на произшествието и след това е аргумент за присъждане на по-висок от средния размер обезщетението. Съдът не отчел данните за поведението на пострадалата (несъобразяване на възникналата агресия на кучето му с други кучета и преминаването й в близост, както и опита й да издърпа кучето си от захапката на неговото куче), което налагало извод за съпричиняване на вредите от нея.

По въззивна жалба на Д. Г. Н. , подадена чрез адв. Б., против решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА , с която са отхвърлени исковете й срещу М. В. М.: - за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Х.", което се е намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на Окръжен съд –Варна за горницата над присъдената сума 25 000 лв. до претендираната сума 65 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане; - за заплащане на сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "М. П.", причинена на същата дата от кучето под надзор на ответника, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното 2 изплащане.

Въззивницата е настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молила е за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на исковете изцяло, както и за присъждане на разноските. Навела е следните оплаквания: при наведените твърдения и правилна квалификация на исковете по чл. 50 ЗЗД в доклада по делото, окръжният съд дал погрешна такава по чл. 45 ЗЗД с решението си; неправилно, в разрез със събраните доказателства по делото за настъпилите вреди за ищцата, включително получените в хода на възстановителния процес - нагнояване на пръста и умъртвяване на меките тъкани, отрязване на втора и трета фаланга на пръста и наличие на постоянни болки в областта на ампутационното чуканче, окръжният съд заключил, че вредите са обичайни; при определяне размера на обезщетението съдът не отчел и не обосновал влиянието на всяко едно обстоятелство върху размера на обезщетението, както и вероятността за извършване на втора операция за намаляване на болките, липсата на пълно възстановяване и така присъдил занижен размер на обезщетението в разрез с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; при доказани страдания на ищцата от смъртта на кучето й, окръжният съд достигнал до необоснован извод за неоснователността на иска за вреди от това, без да отчете създадената фактическа връзка и възможността лицето, което отглежда едно животно, да търпи неимуществени вреди от смъртта му, призната и от Европейската конвенция за защита на животните компаньони.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта на осъждането за заплащане на сумата 259,90 лева - обезщетение за сторените от ищцата разноски за извършеното лечение на кучето й порода "М. П.", на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на извършване на разноските (11.12.2017 г.) до окончателното изплащане.

По въззивните жалби: Въззивните жалби са в срок и са подадени от страни с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях решение на окръжния съд, като въззивната жалба на Д. Г. Н. е редовна.

СЪДЪТ докладва, че в изпълнение на дадените от съда указания, за отстраняване нередовности на исковата молба и на въззивната жалба на въззивника М., са постъпили съответни уточнения. С молба от 16.11.2023 г.

Д. Н., чрез адвокат Б. Б. е посочила, че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата е в размер на 65 000 лв., от които: 50 000 лв. се претендират като обезщетение за болки, страдания и за загрозяване и 15 000 лв. се претендират като обезщетение за страданията, претърпени от смъртта на собственото куче.

СЪДЪТ докладва молба от въззивника М., подадена чрез адвокат Ч., регистрирана в съда на 14.11.2023г., в която е уточнено, че се обжалва решението на първата инстанция само за частта на присъденото обезщетение за горницата над 15 000 лв.

3

А Д В . Ч.: Поддържам подадената въззивна жалба. Поддържам възражението срещу депозираната от насрещната страна въззивна жалба.

Нямам искания за събиране на нови доказателства. Няма да представям списък на разноски.

АДВ. Б.: Поддържаме подадената въззивна жалба. Поддържаме и подадения отговор по въззивната жалба на насрещната страна. Нямаме искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.

АДВ. Ч.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения списък на разноските от въззивницата Д. Н., чрез адвокат Б., както и договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, с оглед направеното възражение срещу въззивната жалба, която е депозирана от Д. Н., моля да приемете, че същата е неоснователна и да я оставите без уважение. Моля да уважите депозираната от моя доверител въззивна жалба и постановите решение, с което да определите обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.

АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите така депозираните от нас въззивни жалби и да оставите без уважение депозираната от въззивника М. въззивна жалба. На първо място, считам, че при определяне на размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди съдът не е преценил всички факти и обстоятелства, предвид събраните доказателства по 4 делото. Не може да бъде споделено изложеното становище, че ищцата не е преживяла вреди, повече от обичайните. Обратното се установява от изготвената експертиза по делото. Отделно, не считам за правилен извода на съда и че не следва да се определя обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на домашния любимец на ищцата.

Безспорно в настоящия случай се касае за деликт. Съобразно, както правната доктрина, така и съдебната практика, ако вредите са причинени от деликт на обезщетения подлежат всички вреди, в това число и неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетяването на неимуществените вреди е принцип, а не изключение, затова и не може да се приеме обстоятелството, че според българското право кучето представлява вещ, и от загубата на същото не могат да бъдат претърпени неимуществени вреди. Нещо повече, с ТР № 4/2012 г. ОСГТК на Върховния касационен съд се предвижда обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дори от договорно неизпълнение, а в случая безспорно се касае за извършен деликт, като претърпените вреди бяха доказани със събраните по делото гласни доказателства. С оглед на това ще Ви моля да уважите депозираната от нас жалба, както и да ни присъдите направените по делото разноски.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок. часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:33 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5