Решение № 43 от 20.02.2018, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр. Пловдив, 20.02.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 599/2017г. по описа на съда за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

С Присъда №20/25.09.2017г., постановена по НОХД №136/2017г., Окръжен съд - Кърджали е признал подсъдимия А.Я.Х. за ВИНОВЕН в това, че на 28.10.2016 г. на път I-5, км.353+200 в участъка от пътя сп.Д. - КГПП „*“,при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „*“с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - Т. Т.М., ЕГН ********** и Д.А.М., ЕГН **********, поради което и на основание чл. чл.343, ал.3, пр.II-ро, буква „б”, във вр. с ал.1, буква „в”, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК го е ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок от ПЕТ години. На основание чл.343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК подсъдимият А.Я.Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ години. Съдът се е произнесъл във връзка с приложените по делото веществени доказателства и разпоредил лек автомобил марка „*“с рег. № *** да се върне на собственика му А.Я.Х., лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *да се върне на собственика му Ш.С.С.. В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски в полза на органите на съдебната власт, които са ги направили, както и в полза на повереника на частните обвинители разноски в общ размер от 7 500 лв.

Недоволни от присъдата са останали подсъдимият и частните обвинители, като в депозираните от адв. П. – защитник на подсъдимия и адв. М. – повереник на частните обвинители, жалби се прави само едно оплакване срещу съдебния акт – явна несправедливост на наложените наказания. Съответно, прави се искане от подсъдимия присъдата да се измени, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода и определения изпитателен срок, а частните обвинители молят да се увеличат и двете кумулативно наложени наказания до максимално предвидения в закона срок и да се отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият и защитника му поддържат жалбата и направените с нея искания, доводите в подкрепа на които се доразвиват в пледоарията на защитника в хода на съдебните прения.

Повереникът на конституираните по делото частни обвинители, както и явяващите се лично в залата частни обвинители, считат жалбата на подсъдимия за неоснователна и молят да се остави без уважение, а подадената от тях жалба да се уважи изцяло.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, а тази на частните обвинители споделя само досежно искането за отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК. В останалата й част, според пледоарията на прокурора, присъдата е правилна и законосъобразна. Или, предлага се, съдът да измени атакуваната присъда, като отмени приложението на чл.66 ал.1 от НК и постанови наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно при първоначален „ Общ“ режим, а в останалата част – да се потвърди.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса – упълномощен от подсъдимия защитник и упълномощен от частните обвинители повереник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество – жалбата на подсъдимия е частично ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения, а жалбата на частните обвинители също е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е протекло по глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 – направеното от подсъдимия самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е ползвал направеното от подс. Х. самопризнание на изложените факти и подкрепящите го доказателства, на базата на които е приел за установена фактическата обстановка, изложена и в обвинителния акт, както следва:

На 28.10.2016г. около 21 часа, подс. Х. управлявал л.а. марка „*“ с рег. № ***по главен път I-5 в участъка от пътя спирка „„*“.

На предна дясна седалка в автомобила била св. В.. Двамата били с поставени обезопасителни колани. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието по суха, без неравности пътна настилка, на къси светлини със скорост около 90 км./ч. Около км. 353+200 на пътя, в района на с. В., обл. М., подс. Х. възприел фарове на насрещно движещ се автомобил, преценявайки, че той се движи в неговото платно за движение. Инстинктивно предприел завой наляво, при което последвал удар между управлявания от него автомобил и управлявания от пострадалия Т. М. л.а., марка „*“, модел „ *“ с рег. № *, в който на предна дясна седалка се намирала съпругата му – пострадалата Д. М.. Ударът настъпил в лявата част на пътното платно спрямо движението на подсъдимия, в лентата на насрещно движещият се автомобил, като предната лява част на л.а. „*“се ударила челно в предна лява част на л.а. „*“.

В резултат на удара и причинените от него травматични увреждания, на мястото на произшествието починала Д. М., а съпруга й – Т. М. починал по време на транспортирането му до болнично заведение с екип на „Спешна помощ“.

Пострадалите в момента на удара не са били с поставени предпазни колани.

В изготвените в досъдебната фаза съдебно – медицински експертизи на труповете на починалите /л.32 – л.46 от дос. пр./, са отразени всички констатирани по трупа на Д. М. и Т. М. травматични увреждания, посочено е, че същите добре отговарят да са причинени в резултат на транспортно произшествие и представляват автомобилни травми, причинени при местонахождението на пострадалите в автомобил и са причината за настъпилата смърт на двете лица.

Според заключението на изготвените химически експертизи / л.71, л.73 и л.75 от дос. пр./ в кръвта на подс. Х. и на пострадалите Д. и Т. М. не се установява наличие на етилов алкохол.

В досъдебната фаза е била изготвена и автотехническа експертиза /л.57 – л.67/. Според нея мястото на удара е в лентата за движение на л.а. „*“/в посока К./ на 43.40м. от мерната линия по посока на огледа – мерено успоредно на оста на пътя и на 2.90м. от базовата линия, към вътрешността на платното за движение в посока гр.К., премерено перпендикулярно на оста на пътя. Управляваният от подсъдимия автомобил е навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, като десните му гуми са били почти на осевата линия.

Скоростта на л.а. „*“в момента на удара е 91.62 км./ч., при която опасната му зона на спиране е 81.05м., скоростта на л.а. „*“в момента на удара е 78.39 км./ч. с опасна зона на спиране 63.76м. Навлизането на л.а. „*“в насрещното платно за движение е станало най – късно 1.58 секунди преди мястото на удара, в който момент то се намирало на 34,37м. от автомобила „*“, а отстоянието между двата автомобила в този момент е било 74.58м. При движение на къси светлини и зоната на осветеност пред фаровете от 45м., съобразената с видимостта скорост, с която подс. Х. е следвало да се движи е 62.10 км./ч., с която би имал възможност да реагира с аварийно спиране в рамките на осветената зона пред автомобила.

Изложената фактическа обстановка е приета за установена от окръжния съд въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК и подкрепящите го доказателства, изведени от доказателствени източници, приобщени по делото по надлежния процесуален ред, поради което се споделя от настоящия въззивен състав. Проведената от съда диференцирана процедура - съкратено съдебно следствие в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, е реализирана при спазване на очертаните в процесуалния закон императивни предписания. Изложените от съда мотиви, макар и пестеливи, покриват минималните изисквания на чл. 305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират правото си на защита в пълен обем, а на въззивния съд – да осъществи въззивна проверка на съдебния акт в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК.

Заявеното признание от подсъдимия на изложените в обвинителния акт факти е обезпечено от доказателства и доказателствени способи, които са преимуществено еднопосочни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си, поради което удовлетворяват изискванията на чл.116 от НПК. В противовес на останалите събрани в хода на разследването доказателства са единствено депозираните в досъдебната фаза на процеса обяснения от подс. Х., в частта им, в която твърди, че произшествието е настъпило в неговото платно за движение и не той, а пострадалият М. е навлязъл в неговата пътна лента. Окръжният съд се е задоволил лаконично да посочи, че кредитира обясненията на подсъдимия, без да изпълни задължението си по чл.305 ал.3 изр. 2 – ро от НПК и да ги съпостави с останалите доказателства по делото. Този съдебен състав намира, че обясненията в посочената им част са недостоверни, необективни и са депозирани единствено като израз на защитна позиция, която обаче се опровергава категорично от останалите доказателства по делото. Мястото на удара и експертния извод, че той е насъпил в насрещната за подсъдимия лента за движение, в която се е движил управлявания от пострадалия М. автомобил, се базира изцяло и само на обективни данни по делото, извлечени от протокола за оглед на местопроизшествието / следи от застъргване по асфалта, местоположение на МПС след удара, деформации по двете превозни средства, паднали части от автомобили, петно от разлив на течност по пътното платно и др./, а не се градят на субективните възприятия на подсъдимия, които също са обсъдени подробно в заключението и категорично са отхвърлени като недостоверни от техническа гледна точка. Автотехническата експертиза е изготвена по поставени от органите на разследването въпроси, от назначено по надлежен ред вещо лице, при съблюдаване на изискванията на относимите разпоредби на чл. 144 и сл. от НПК, от лице с нужните знания и специалност в изследваните области. Експертните изводи са подробно мотивирани и подкрепени с общо приети и ползвани в изследваната област теоретични положения и практически формули и изчисления, което позволява да се проследи механизма по извличане им, даден е подробен и обоснован отговор на всеки от поставените въпроси. Поради изложеното правилно окръжният съд е ползвал експретизата като способ за подпомагане формирането на вътрешното му убеждение.

От друга страна, на базата на направените технически експретни изводи се налага правния извод, че обясненията на подс. Х., в посочената им по-горе част, не следва да се кредитират и ползват при постановяване на съдебния акт. Вещото лице е изследвало защитната версия и е посочило, че тя е технически невъзможна.

При тази хипотеза ударът отново би настъпил в предната лява част на л.а. „*“, но поради образуваното рамо между масовия център и мястото на удара, „*“- а ще се завърти по посока на часовниковата стрелка, а не както се е установил след произшествето /отразено в протокола за оглед/ – обратно на часовниковата стрелка. В останалата им част като кореспондиращи с данните, изведени от другите доказателствени източници правилно е прието от окръжния съд, че обясненията на Х. следва да се кредитират като обективни и неповлияни от процесуалното му качество.

При осъществения въззивен контрол, не се констатират допуснати от органите на разследването и от окръжния съд съществени процесуални нарушения, които по смисъла на чл.335 от НПК, да предпоставят отмяна на присъдата на процесуално основание, а и доводи в тази насока не се въвеждат от страните в процеса. Впрочем, към настоящия момент процесуална възможност за връщане на делото в досъдебната фаза не съществува. Според действащата от 05.11.2017г. редакция на разпоредбата на чл.335 ал.1 от НПК, връщане на делото на прокурора е възможно само, когато се установи, че престъплението, за което е образувано дело от частен характер по тъжба, е от общ характер. В параграф 114 от преходните и заключителни разпоредби на НПК /също в сила от 05.11.2017г./ не е предвидено приложение на действащата преди изменението норма на чл.335 ал.1 от НПК по неприключили преди измененията съдебни производства.