Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 28.03.2026, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 53/2026
Вид
Решение № 61
Подписан
28.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Давид Любенов Сукалински

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Разлог, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200053 по описа за 2026 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от П.А.Ц., с ЕГН*, против НП №* от 19.12.2025 г. издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Б., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени кумулативно адм. наказания „глоба“ от 500.00 лв. – равняващи се на 255.56 € и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба №*/17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити с/у акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ жалбоподателя - редовно призован, не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа подадената жалба и излага допълнителни съображения за отмяна на процесното НП.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото док-ства и съобрази закона с оглед правомощията си по съд. контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.12.2025 г. в 22:58 ч . в г.Б., по у.„П.Е.“, с посока на движение от г.Р. към у.„Г.“ и в района на магазин „В.“, управлява поверения му л. а. марка и модел „А..“ с рег. №*, собственост на Д.И.Х..

При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното МПС е със служебно прекратена на регистрация от 02.12.2025 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, - липса на валидно сключена застраховка „ГО“.

АНО е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“, от 500.00 лв. – равняващи се на 255.56 € и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени док-ства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

1

Анализ на док-ствата по делото дава основание на съда да приеме, че жалбата е допустима и по съществото си се явява основателна предвид обстоятелството, че деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъставомерно от субективна страна, доколкото липсват данни водачът (който не е собственик) на процесното МПС, да е знаел или допускал, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.

Съгласно правилата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200.00 до 500.00 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с рег.№.

Действително, от обективна страна се установява че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била служебно прекратена, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За съставомерността на процесното нарушение от субективна страна е необходимо водачът да е знаел, че повереният му за управление л. а. е с прекратена регистрация и въпреки това да предприеме управление на ПС, който факт в случая не се установява от док-ствата по делото. Освен това, в конкретния случай, не е имало никакви обективни признаци, от които водачът Ц. е могъл да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си рег. табели към датата на проверката, имал е и рег. талон.

Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2 от Наредба №* от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях е, че регистрацията на съответното ПС се прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, като за тази прекратена регистрация задължително следва да бъде уведомен собственика на ПС. В този смисъл следва да се отбележи, че чл.574, ал.10 от КЗ, изисква от ГФ първо да уведоми надлежно собственика на МПС-то, че задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите е била прекратена и не е подновена. Освен това законът дава срок от 14 дни на собственика на МПС-то да представи док-ства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Ако собственикът на МПС-то не е получил уведомлението от ГФ той няма как да узнае, че за него е започнал да тече горепосочения 14-дневн срок по чл.574, ал.10 от КЗ. Според чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ, едва когато този 14-дневен срок по чл.574, ал.10 от КЗ, изтече и не са били предоставени док-ства за сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, ГФ следва да уведоми компетентните органи (МВР), че следва да се прекрати регистрацията на МПС-то, 2 което в случая не е направено. Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ, трябва да е достигнало до знанието на собственика на МПС-то и че без то да му е връчено надлежно – няма как да се предприемат действия от страна на ГФ по информиране на съответните органи на отдел КАТ към съответното ОДМВР, а съответно и от тях по прекратяване на регистрацията на автомобила.

Действително от писмените док-ства се установява, че л. а., управляван от жалбоподателя е със служебно прекратена регистрация поради липса на ГО, но за това действие не е уведомен собственика на автомобила – Д.И.Х.. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията, НО не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП, да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е изпълнил и задължението си по ал.11, след уведомлението по ал.10, да изиска и получи рег. табели на въпросния л. а.. Липсата на уведомяване и наличието на поставени рег. табели на автомобила, са попречили на нарушителя/водача П.А.Ц., да осъзнае общественоопасния харер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, с разпоредбата на чл.143, ал.15 от същия Закон, която предвижда единствено отбелязване в АС на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби очевидно включват различни елементи, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП, не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат за настъпването на процесните обстоятелства, поради което не може да се приеме и форма на вина непредпазливост, че регистрацията е действително прекратена, както е в случаите по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Липсата на уведомяване на собственика означава, че фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП, не е изпълнен, поради което и отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 02.12.2025 г. се явява преждевременно действие – несъобразено с изискванията на закона.

От субективна страна не е доказано извършването на процесното нарушение, тъй като нито собственикът на автомобила, нито неговия ползвател – настоящият жалбоподател към 09.12.2025 г. се доказа да са знаели, че л. а. марка и модел „А..“ с рег. №*, е бил със служебно прекратена регистрация. В този смисъл съдът намира, че нарушението на задължението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, не е допуснато от водача на л. а., като се установява, че той не е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Поради това отсъства елемент от субективния състав на нарушението, който изисква водачът да е знаел обстоятелствата на нарушението и да е искал или допускал настъпване на общественоопасния резултат или в случаите на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, водачът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

В процесния случай не е установена нито една от изискващите от закона форми на умисъл на деянието, тъй като автомобилът не е собственост на нак. лице и няма данни, че той е бил уведомен от собственика за прекратената регистрация, както и че самият собственик е бил уведомен за това или е имало способ да провери, че това прекратяване е извършено служебно. Не имало видим белег, че регистрацията на автомобила е прекратена, тъй като той е имал рег. талон и поставените на местата им рег. табели, поради което за водача не е било очевидно, че регистрацията е прекратена.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят П.А.Ц., с ЕГН*, не е действал виновно, а от там и извършеното от него не съставлява адм. нарушение. Горният извод се подкрепя и от Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК, на ВКС и I и II колегии на ВАС.

3

В този смисъл, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани док-ства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение.

Предвид гореизложеното, съдът намира че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 ЗАНН.

По разноските:

До колкото в настоящото производство не се претендират такива, съдът не дължи произнасяне по този ред.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №* от 19.12.2025 г. издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Б., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на П.А.Ц., с ЕГН*, е наложена „глоба“ от 500.00 лв. – равняващи се на 255.56 €, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и на основание Наредба №*/17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4