Решение № 120 от 21.11.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Кюстендил, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Любка Евг. Николова в присъствието на прокурора К. П. Б. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221500600041 по описа за 2022 година Производството е въззивно и е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда № 904791/17.06.2021г., постановена по НЧХД № 1881/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, Благоевградски районен съд ПРИЗНАЛ подсъдимите С. Д. И. и Д. С.В И. за ВИНОВНИ в това, че на 09.05.2019 около 09.30 часа, в дворно място, находящо се в **** на ул."***" №*** в съучастие, като съизвършители, чрез блъскане и нанасяне на удари с металната входна врата по гърба и главата, силно притискане с металната входна врата до оградата, причинили на А. Я. К. травматични увреждания, изразяващи се в напречно разположено бледосинкаво-мораво кръвонасядане с овална форма и с размери 2,5/5 см. по гръбната повърхност в горната част на дясната предмишница; на същото място и умерено изразен, мек на пипане оток, ограничен в същите размери; под гореописаното по дясната предмишница леко изразен разливащ се и напрегнат на пипане оток; във външната част на дясната китка охлузване с розово-червеникав цвят и с размери 3/4 мм.; палпаторна болка, оток, хематом и затруднена ротация на предмишницата, малка раничка в дисталната част и увреждания с диагноза: „Контузиоантебрахи декстра. Контузио кум хематома антебрахи дек. Вулнус екстрикум", с което й причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, поради което и на основание същият законов текст във връзка с чл.78а от НК освободил всеки от подсъдимите от наказателна отговорност и им наложил административно наказание "ГЛОБА " в размер от по 2000.00 /две хиляда/ лева, като ги ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение по чл.131, ал.1, т.5 във връзка чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а именнопричиняване на леката телесна повреда по начин, особено мъчителен за пострадалия.

1

С присъдата са ОСЪДЕНИ подсъдимите С. Д. И . , с ЕГН ********** и Д . С.В И., с ЕГН ********** да заплатят солидарно на А. Я. К., с ЕГН ********** сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляващи обезщетение за нанесените й неимуществени вреди от престъплението, изразяващи се в болка и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на увреждането - 09.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иска за неимуществени вреди над уважената сума, до сумата от 5000 (пет хиляди) лева, като неоснователен.

С присъдата са ОСЪДЕНИ подсъдимите да заплатят солидарно на А. Я. К., с ЕГН ********** сумата от 930 лева- разноски по делото и по сметка на Районен съд Благоевград, сумата 120 лева- държавна такса върху уважен размери на гражданския иск, както и сумата 5 лева- държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволни от присъдата останали подсъдимите, поради което чрез жалба, подадена от адв. Ц. Р., я обжалвали. Наведени са доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност, както и за явна несправедливост. Направено е искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК за отмяната й и постановяване на оправдателна присъда.

Въззивната жалба е допълнена с пространни доводи за горепосочените оплаквания и алтернативни искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първоинст.съд или за намаляване размер на наложените наказания до минималния размер, както и за намаляване размера на гражданския иск.

Постъпило е възражение по чл.322 от НПК от тъжителката, чрез адв.Д., в което са развити съображения за правилност на присъдата, поради което се иска потвърждаването й.

Производството по ВНЧХД № 41/22 г. е образувано в Кюстендилски окръжен съд в изпълнение на определение №4/21.01.2022 г. по КЧНД № 17/22 г. на ВКС, с което е изпратено прекратеното от ОС-Благоевград ВНЧХД № 731/21 г. за образуване и разглеждане от ОС-Кюстендил.

По време на въззивните съдебни прения адв.Д., като повереник на тъжителката е пледирал за потвърждаване на присъдата, поради нейната правилност и неоснователност на жалбата.

Адв.Р., като защитник на подсъдимите е поддържала съображенията си за неправилност на присъдата, развити в жалба и допълнението към нея.

КнОС , след преценка на жалбата и доказателствата по делото, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Районният съд е разгледал делото при спазване на съдопроизводствените правила, регламентирани в НПК. По надлежния ред е събрал относимите към предмет на делото доказателства и е изяснил обстоятелствата по същото. Оценката на доказателствата, както и приетите за установени фактически обстоятелства от районния съд, КнОС споделя почти изцяло. Преценявайки събраните доказателства от БлРС и тези по време на въззивното съдебно следствие, КнОС приема за установена следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от БлРС, с незначителни изключения.

Правилно БлРС е приел, че частният тъжител А. К. се познавала добре с подсъдимият С. И. и неговият син - подсъдимия Д. И., тъй като същите живеели в калканно изградени жилищни сгради, построени в съсобствен парцел в гр.****, на ул. „***" № ***. Ползвали различни входове към сградите си. Свободното дворно място на съсобственият им парцел било поделено между двете семейства с решение № 149 от 10.05.1983 г. по гр. д. № 233/1983 г., влязло в сила на 23.06.1983 г. и приложена към него скица (лист 75-77 от делото). Така разпределените части от дворното място, от страна на ул."****" било отделено едно от друго с изградена на границата им метална ограда, като семейството на А. К. ползвало от ляво на оградата, а семейството на С. И. и сина му Д. И. - отдясно на оградата. На лицевата част на ползваното от А. К. дворно място от страната на ул."***" била изградена метална 2 дворна врата от три крила, от които две по-големи крила в лявата част на вратата и от дясно, едно по-малко крило, самостоятелно отварящо се навътре към двора й с дръжка от лявата й страна и панти от дясната й страна. В отворено положение вратата заставала успоредно и почти плътно до разделителната ограда между двете ползвани от страните дворни места.

В жилищния имот на тъжителката А. К., включващ двуетажна масивна сграда живеели и нейният съпруг-св. д-р Т. К., нейният син Т. Т. К.и нейната майка –св.С. И.а.

В жилищния имот на подсъдимите живеели подс.С. И. и неговата съпруга Б. И.а, синът му - подсъдимия Д. И. и неговата дъщеря, които често били посещавани и от бившата съпруга на последния, свидетелката Р. И.а.

От много време отношенията между семействата на тъжителката и подсъдимите не били добри. Те често имали имотни или съседски спорове.

Две-три години преди 09.05.2019 г. се появили спорове и относно това, че синът на тъжителката, сам и със свои съученици играел в дворното си място с топка и това дразнело подсъдимия С. И., тъй като се случвало топката да преминава в неговият двор или да не може да понася шума от играта на децата. Спорът относно играта с топка на децата провокирал и подаването от страна на тъжителката А. К. на жалба до Отдел „Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане" (лист 122 – л. 124 от делото). Въпросът бил разглеждан и от полицай А. С., квартален инспектор на страните и неговият помощник полицай А. А. по образувана преписка № УРИ-189900-6483/2018 г. на 01 РУ - Благоевград (л. 196 - л. 200 от делото), по която на подсъдимия С. И. бил съставян протокола за предупреждение от 15.11.2018 г. указващ му да не създава предпоставки за възникване на спорове и конфликти спрямо семейство К.; да се въздържа от отправяне на обидни думи и закани спрямо тях и всички въпроси да решават по законов ред (лист 200 от делото).

За да изключат бъдещи спорове сем. К. решили в дворното си място, успоредно на оградата разделяща нейния двор от двора на подсъдимите, да бъде поставена допълнителна преграда от мрежа с височина около 2 метра, закрепена за метална конструкция, монтирана в земята. Изграждането на конструкцията възложили на св. К. М., който извършвал строителни дейности заедно със св. Е. Д. и др.лице с име Б.

На 09.05.2019 г., сутринта, свидетелят К. М., заедно със свидетеля Е. Д. и колегата им Б. пристигнали пред дома на тъжителката в ****, на ул. "****" № ****, за да направят преградата. На около 10 см. пред съществуващата на място разделителна ограда, от страната на дворното място на тъжителката направили дупки, в които бетонирали вертикално 3 изправени винкела с височина около 2 метра. За да се постави мрежа запознали да ги свързват със заварки с други железа. Тъжителката и нейната майка свидетелката С.

И.а били при майсторите в двора, а свидетелят Т. К. бил на втория етаж в жилищната им сграда.

По това време, в двора си излязъл подсъдимият С. И.. Започнал да вика по тъжителката и майсторите, че няма да правят нищо и да преустановят работата веднага.

Тъжителката започнала да му обяснява, че попитала в общината и й обяснили, че за изграждането на тази преграда от мрежа не са необходими строителни книжа и строително разрешение. Подсъдимият, обаче, започнал да се пресяга през оградата, разделяща дворовете им и опитвал да събори поставените вече винкели.

Разпоредил на работниците да преустановят работа, да си съберат инструментите и да се махат, защото той няма да даде да се постави нищо и ще се обади на сина си да дойде.

Малко след това, пред затворената входната врата на двора на тъжителката, с автомобил пристигнал и подсъдимият Д. И.. Той също започнал да вика по работниците и да им се разпорежда да преустановят работа, че нищо няма да се прави в двора и да си тръгват.

Тъжителката решила да потърси съдействие от полицията. В 10.43 ч. позвънила на тел.112, представила се и поискала да бъде изпратена полицейска кола на ул. „****" № **** за това, че искат да сложат мрежа в двора си, а съседите им пречат и налитат на бой на майсторите, които я слагат. Сигналът й бил приет от оператор на тел.112 и предаден на 3 органите на полицията. В 10.46 ч тъжителката била уведомена, че ще бъде изпратен автопатрул на място.

Подсъдимите продължавали да негодуват от изграждането на допълнителната ограда в двора на тъжителката. Напрежението нараствало и тъжителката отново позвънила на тел.112 в 10.56 ч., за да настоява за пристигане на адреса й на автопатрул . Била уведомена, че към адреса й е насочен автопатрул и в 10.59 часа приключила разговора.

Подсъдимият С. И. излязъл от двора си и се приближил до сина си Д. И., който вече бил застанал пред вратата (малкото крило) за двора на тъжителката, от страната на улицата.

Тъжителката също приближила и застанала пред входната врата, но от страна на двора си.

Опитвала се да обясни на подсъдимите, че за поставянето на тази преграда от мрежа не е необходимо разрешение и строителни книжа. Разговорът бил шумен. Чул го св.К., погледнал през прозореца от 2-я етаж и наблюдавал случващото се на двора. Когато тъжителката била в двора си до дворната врата, с лице към оградата и двора на подсъдимите, подсъдимият Д. И. нанесъл силен удар с крак по вратата от към улицата. Тя се отворила бързо и рязко към оградата и ударила тъжителката, която полетяла към оградната мрежа. Изпитала ужас, че може да набоде очите или лицето си в оградата и бързо вдигнала дясната си ръка, пред лицето си, за да се предпази от мрежата. Мигновено след това подсъдимите влезли в двора и с ръце започнали да бутат вратата, притискайки тъжителката между нея и мрежата, в малкото пространство между двете. Тя започнала да пищи, тъй като силно се изплашила и изпитвала болка в дясната ръка в областта на рамото, която държала пред лицето си, докато подсъдимите я притискали с вратата към оградата.

Близо до нея била свидетелката С. И.а, която я хванала за ръката и започнала да я дърпа.