Решение № 360 от 17.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. БЦ, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЦ, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.В.Н. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20251810100833 по описа за 2025 година

С исковата молба от Л. Ц. С. срещу „****“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени искове: 1.) с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 22 вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит „****“ № **** от **** г.; 2.) в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 2 и чл.

19, ал. 5 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 6 от същия договор, предвиждаща заплащане на такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“; 3.) в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл.

22 вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 6 от същия договор, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва; 4.) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 2717,00 лв., представляваща недължимо платено по процесния договор, надхвърлящо чистата стойност по кредита.

Ищецът твърди, че на **** г. е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит „****“ № ****. Договорът бил сключен при следните параметри: ▪ Сума на кредита:2800.00 лв.; ▪ Срок на кредита: 36 месеца; ▪ Размер на вноската: 135.90 лв.; ▪ Годишен процент на разходите (ГПР): 49.12 %; ▪ Годишен лихвен процент: 41.00 %; ▪ Лихвен процент на ден: 0.11 %; ▪ Общо задължение по кредита: 4892.14 лв. Дължало се и възнаграждение за допълнително закупени услуги възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1120.00 лева; както и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 1400.00 лева. Датата на 1 погасяване била 5-ти ден от месеца. Към договора били сключени и четири анекса, всеки с приложен погасителен план. Към момента на подаване на исковата молба ищцата била погасила общо 5517,00 лв. по договора. Твърди се, че сключеният договор е недействителен. Таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР, въпреки че представлявали разход по кредита, респективно ГПР не бил коректно посочен. Двете услуги („Фаст“ и „Фекси“) представлявали действия по усвояване и управление на кредита, водели до непропорционалност на правата и задълженията на страните и представлявали 90 % от главницата по кредита. По отношение на възнаградителната лихва, за същата се твърди, че противоречи на добрите нрави. В настоящия случай се касаело за необезпечен кредит, поради което възнаградителната лихва не следвало да надвишава трикратния размер на законната лихва. Дължимата възнаградителна лихва в процесния случай обаче надвишавала четири пъти размера на законната лихва. Предвид твърдяната недействителност на договора, ищецът счита, че е надплатил 2717,00 лв. над чистата стойност по кредита, които се явяват недължимо платено. В заключение се иска обявяване недействителността на договора и осъждане на ответника за връщане на недължимо надплатеното извън чистата стойност по кредита. В евентуалност, ако се отхвърли искът за прогласяване недействителността на целия договор, се иска обявяване недействителността на отделни негови клаузи, а именно тези относно таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ и за възнаградителна лихва.

Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Изрично признава факта, че ищцата е заплатила сумата от 2717,00 лв. над главницата. Възразява срещу твърдението за недействителност на договора, поддържа, че същият е валидно сключен. Лихвеният процент не противоречал на добрите нрави. Действал принципът на свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД). Ищецът бил получил необходимата преддоговорна информация, както и не се възползвала от правото си да се откаже от договора в законоустановения срок след сключването. Договорната лихва не била обвързана с размера на законната лихва, двете лихви имали различно естество. Акцентира се, че ГЛП и ГПР били уговорени във фиксиран размер. В размера на ГПР се включвал уговореният размер на ГЛП, като били взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгл.

Приложение № 1. Досежно таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ се посочва, че дори да не са включени в ГПР, това не следва да влече като последица недействителност на целия договор. По същество искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.

Отправено е искане евентуалните разноски, претендирани от насрещната страна за заплатено адвокатско възнаграждение, да се присъдят при съобразяване на действително вложения труд и фактическата и правна сложност на делото.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Всяка от страните взема становище по същество в предварително 2 депозирана писмена молба, с която поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Договор за потребителски кредит № ****/**** г., ведно с приложените към същия погасителен план, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, анекси от 08.11.2024 г. и от 02.01.2025 г., всички подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в размер на 2800 лв. и следва да се погаси за 36 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %, а ГПР - 49,12 %. Уговорени са и възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги – 1120,00 лв. за услуга „Фаст“ и 1400,00 лв. за услуга „Флекси“.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата във връзка с процесния договор е заплатила на ответното дружество сумата от 2717,00 лв. над главницата по кредита. Относно извършените погашения са ангажирани и платежни документи (л. 60 – 84 от делото), които съдът не обсъжда в детайли, поради изричното признание от ответника и последващото отделяне за безспорно на обстоятелства в тази насока.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният главен иск е установителен, с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит „****“ № **** от **** г.

Предявените в условията на евентуалност искове също са с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД - за обявяване недействителността на отделни договорни клаузи, а именно тези относно таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ и за възнаградителна лихва.

Ищецът следва да докаже, че процесният договор е недействителен, поради противоречие с императивни законови норми, нарушаване на изискването за добросъвестност и/или заобикаляне на закона; в евентуалност следва да докаже, че отделните процесни клаузи са недействителни на същите основания.

С Решение на Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално 3 отсрочване и разсрочване. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, те следва да са включени в ГПР. Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща лихви и разноски.

В процесния случай, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1120,00 лв. и „Флекси“ в размер на 1400,00 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията, заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК:

„Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.".

Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски по кредита.

За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. от Общите условия е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. Чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит обаче забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

По подобен, противоречащ на закона начин, в чл. 15.2. от Общите условия е разписано, че услугата „Флекси“ представлява възможност за клиента да променя погасителния си план – възможност, която произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т.ч. и предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните институции.

В заключение, чрез уговорките за

4 заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът на практика прикрива възнаграждение, като не включва същото ГПР, с което нарушава императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Затова съгл. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

На основание чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

С оглед гореизложеното, главният установителен иск за прогласяване недействителността на целия договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода на делото по главния иск, отпада правният интерес на ищеца за разглеждане по същество на евентуалните искове за прогласяване недействителността на отделни клаузи.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД По осъдителния иск ищецът следва да докаже имуществено разместване във връзка с процесния договор – свое обедняване и съответно обогатяване на насрещната страна в конкретен размер.

Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че ищцата във връзка с процесния договор е заплатила на ответното дружество сумата от 2717,00 лв. над главницата по кредита. Това обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с оглед направеното признание на факти от ответника. Ето защо, предявеният осъдителен иск за сумата от 2717,00 лв., представляваща недължимо платено по договора над главницата, е основателен и следва да бъде уважен.