Решение № 64 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пазарджик, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20255200900121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и по чл.86 ал.1 от КЗ.

Образувано е по искова молба, предявена от Н. Ц. Ф. с ЕГН********** от гр*************, със съдебен адрес гр*************** адв.К. К., срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД, с ЕИК 121265113, по реда на чл.432 от КЗ, с цена на иска първоначално - 200 000 лева и след постъпване на молба с вх.№10486/10.10.2025г. за извършено плащане по време на процеса искът се поддържа за сумата от 66468 евро/равностойността на130 000 лева/.

Твърди се, че Н. Ф. е син на смъртно пострадалата М.Н.Ф., която е починала в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.02.2022 г., а съответно смъртта на неговата майка – на 14.03.2022 година. За настъпилото ПТП била налице присъда по н.о.х.д. № 430/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, според което М.В.Ш. е призната за виновна в това, че на 27.02.2022г., в гр. *******“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***“ с рeг. № ****, е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20 ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“; чл. 104а от ЗДвП — „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“, не е изпълнила тези свои задължения, като е използвала мобилен телефон по време на управление на лекия автомобил, не е контролирала непрекъснато автомобила, вследствие на което е блъснала пресичащия пътното платно пешеходец и по непредпазливост е причинила 1 смъртта на М.Н.Ф. от гр. ****, починала на 14.03.2022 г., като подсъдимата след деянието е направила всичко зависещо от нея за указване помощ на пострадалата.

Сочи се, че имало постановен краен съдебен акт на ВКС, с който е било потвърдено решението на Апелативен съд – Пловдив по обжалваната присъда, с което подсъдимата М.Ш. е осъдена на шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на основание чл. 66 НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Ш. била лишена, на основание чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 НК, и от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Присъдата относно механизма на настъпилото ПТП, била влязла в сила на 24.01.2025 година. Изложени са обстоятелства, че непосредствено след възникналото ПТП пострадалата е била откарана от сина й в МБАЛ „Уни Хоспитал“ - гр. Панагюрище, откъдето са подали сигнал в РУ на МВР - Панагюрище, за възникналото ПТП. Покъсно пострадалата е откарана до УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив в Клиника по неврохирургия, където е починала на 14.03.2022 година и за причина за смъртта на Ф. било посочено: остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, вследствие на настъпилите възпалителни изменения в белия дроб и вклиняване на мозъка, /възникването на възпалителни изменения е често срещано усложнение при болни, които са обездвижени и поставени на апаратна вентилация за дълъг период от време, което в някои случаи завършва със смъртен изход/. Съдебно медицинската експертиза установявала причинно-следствена връзка между пътнотранспортно произшествие от 27.02.2022 год. и смъртта, настъпила на 14.03.2022 г., както и че травматичните увреждания по трупа на М.Ф. са получени по механизма на удар с или притискане върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при пътнотранспортното произшествие.

Ищецът чрез процесуалният си представител твърди, че в хода на разследването били изготвени две автотехнически експертизи, в които се сочела като причина за възникване на пътно транспортното произшествие моментно отклоняване на вниманието от страна на водача, довело до късно възприемане на опасно движещата се към стълбите пешеходка и последвалото екстремно спиране. Според вещото лице произшествието е можело да бъде предотвратено, ако водачът на автомобила М.Ш. е била възприела пешеходеца като опасност и е предприела действия за спиране на автомобила на разстояние по-голямо от 15,85 метра, преди мястото на контакта. Като причина за настъпилото ПТП е прието, че водачът на лекия автомобил е възприел със закъснение пешеходката, която се е намирала на пътното платно, и не е реагирал, за да заобиколи опасността пред него. Твърденията на ищеца са, че имал силна емоционална и трайна близост с майка си, а смъртта за него е свързана с дълбока скръб. Преди произшествието той е живял в едно домакинство с нея и съпругата си, като особено я подкрепял в периода на овдовяването й. Помежду им имало силна привързаност, взаимна обич, подкрепа и уважение. За това свидетелства и обстоятелството, че 2 единственото дете на ищеца носи имената на майка му, а именно: М.Н.Ф. Твърди се, че починалата е обичала силно детето на сина си, тъй като била единствена нейна внук/внучка и това засилвало семейната връзка, като ищецът бил по-малкият от двама синове на пострадалата и след завършване на висшето си образование се завърнал да живее при родителите си в гр. П., където се установил от 1996 година. В исковата молба се описва подробно как ищецът присъствал в живота на майка си с обич и загриженост, помагал й в различни ежедневни дейности и при нужда. През годините тя съдействала в домакинството и с много обич участвала в грижите за единствената си внучка, предвид трудовата ангажираност на родителите, като за него майката е безкрайно скъп човек, символ на семейна топлина още от детството и на морални ценности за настоящето и бъдещето. Тя е била ценностен стожер на дома. Споделяли били радостните емоции от успехите на дъщерята и внучката. Сочи се, че връзката между майката и ищецът била силна, не отслабвала с времето, а напротив привързаността ставала по-голяма с напредването на възрастта й, като е била особено важна за двамата в периода на нейното вдовство преди произшествието. Посочва се, как като пряк свидетел на произшествието, синът й не могъл да забрави как майка му е била блъсната, докато управляващата автомобила жена е гледала в екрана на своя мобилен телефон. Чувството за внезапна, дълбока и паническа безпомощност, което е изпитал в този момент, оставял незаличим, неизмерим и болезнен спомен у него. Сочи се, че произшествието е станало непосредствено след годежа на дъщеря им и почернило един от най щастливите житейски моменти и за двамата - на него като баща, а на майка му- като баба. Ф. твърди, че преживявал тежко, че е трябвало да съобщи тази и последващите тъжни новини на своята дъщеря, да я вижда как страда и да съзнава, че се разрушава момента на нейното лично щастие. Впоследствие той имал усещането, че на него и майка му несправедливо била отнета възможността да продължат да изживяват другите щастливи мигове заедно с най-близките си хора.

Дълбоката му скръб от загубата на майката и шокът от пътнотранспортното произшествие били съкровена емоционална травма, която той обсъждал с найблизките си хора - своята съпруга и дъщеря. Заради отказа му да приеме случилото се и да се примири с нещастието, внезапните изблици на гняв, силния интензитет на мъката, загубата на концентрация, безсънието, неспособността за дълъг период от време да се радва на хубави събития и промяна в отношението му към приятели и близки, той бил посъветван от семейството си да потърси консултация с психиатър в МБАЛ „Уни Хоспитал“. Сочи се, че ищецът чувствал силна мъка, гняв и празнина заради преждевременното, болезнено и злощастно прекъсване на живота на майка му.

Смята, че заради произшествието на майка му е била отнета възможността да си отиде от този свят спокойно и естествено както баща му, като сравнява двете житейски ситуации. Чувството му за житейска несправедливост се усилвало поради непосредствено съпреживяване от негова страна на произшествието като очевидец.

3

Друг фактор за това бил, че видял лично травмите и страданията на пострадалата си майка, на която е бил придружител в болницата. Посочва се, че тези обстоятелства - за радост, са били спестени на неговия брат, живеещ и работещ в друго населено място.

В исковата молба се сочи как, заедно със съпругата си, в деня на произшествието Н. Ф. следвал линейката, която откарва майка му от гр.П. до УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в г.рПловдив. Там той я придружавал, съдействал й, вдъхвал й кураж. Впоследствие станал свидетел на влошаване на състоянието й. В болничната й стая виждал как изпада в гърч, като тази гледка, го разтърсила дълбоко и останала като незаличимо и неизмерима травма в съзнанието му. В последните два дни от живота й, на 12 и 13 март 2022 г., той е бил край болничното й легло в Клиниката по неврохирургия грижел се за нейния комфорт, говорил й, четел й книги, пускал й любима музика по лекарски съвет, въпреки че майка му не било контактна. Дълбоката и неизмерима болка му причинявала нейната физическа безпомощност и видът на последиците от произшествието върху травмираната глава и тяло на майка му. Сочи се, че Н. Ф. е бил в болничната стая като придружител на майка си в нощта на 13 срещу 14 март 2022 година, когато състоянието й става критично и той е помолен да напусне помещението. Сочи се още в исковата молба, как в периода на голямата си скръб, ищецът е усещал като допълнителна и извънредна форма на тормоз агресивното нарушаване на личното му пространство заради поредицата от телефонни обаждания на непознати адвокати. Те настойчиво му предлагали да го представляват с цел спогодба и бързо застрахователно обезщетение. След смъртта на майка си, ищецът е бил наследникът, който е трябвало да подготви молба за освобождаване на тялото на починалата от ОП Пазарджик, да предприеме нужните действия за издаване на смъртния й акт и да посети Съдебна медицина - Пловдив. Това допълнително усилило интензитета на скръбта му. Синовната привързаност, мъката от загубата, ясното съзнание за преживените от майката страдания и силното му желание за справедливост по-късно го мотивирали да се конституира като частен обвинител в наказателното производство по случая. Сочи се, че и до настоящият момент скърбял за злощастно починалата си майка и споделял за емоционалната празнина и тревожност, породени у него заради произшествието. Имал усещането, че моментите на най-голямо щастие можели внезапно да бъдат „прекършени“ от непредотвратимо нещастие и човек да е безсилен. Посочва се, че продължителността на триинстанционното наказателно производство, което също довело до психологически дискомфорт, силни емоции и тревоги за дълъг период от време. Честите и сърцераздирателни медийни съобщения за други загинали при ПТП в страната, всеки път го връщали към произшествието и съживявали болката от личната загуба и страданията на скъпия човек.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД, да заплати на Н. Ф., обезщетение за неимуществени 4 вреди от смъртта на неговата майка - М.Н.Ф., починала в резултат на ПТП, настъпило на 27.02.2022 г.,в размер на 66468 евро/равностойността на130 000 лева/ , ведно със законната лихва, считано от 14.03.2022 г./датата на смъртта/ до окончателното изплащане.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответното дружество признава всички факти и обстоятелства в исковата молба, и с оглед постановената присъда, изразяват единствено възражение по размера на претенцията.

Считат за справедлив размер на обезщетяването 70 000 лева/35790 евро/. Останалата част до 200 000 лева /102258.37 евро/ или за сумата от 130 000 лева /66468 евро/ считат претенцията за недоказана.

Изложени са възражения, че заявената претенция до 200000 лева е прекомерна и ищецът не е претърпял действително такива вреди. Сочат, че пострадалата също е допринесла за възникването на ПТП, доколкото не била изпълнила основните си задължения като пешеходец – да пресече платното за движение на обособено за целта място и да се съобрази с приближаващото я моторно превозно средство. Тези нейни правонарушения се явявали в пряка причинно следствена връзка с настъпилия инцидент, което според ответника, обуславяло намаляването на дължимото обезщетение. Възразява се и срещу претенцията за присъждане на лихва, доколкото съгласно чл. 380, ал. 3 от КЗ такава не се дължала.