Определение № 1452 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1452 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300501542 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуален представител юрк. Г. С-К., срещу разпореждане, обективирано в Заповед № 2389 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4593/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което частично е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и изпълнителен лист за вземания по договор за кредит срещу Ц. Д. Б..

В жалбата се иска отмяна на разпореждането, с което е отхвърлено частично подаденото заявление, тъй като неправилно е прието, че претендираните вземания са недължими, поради недействителност на договора за потребителски кредит. Счита се, че заповедният съд не разполага с правомощия да преценя валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Освен това твърди заповедният съд да не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии по чл. 143 от ЗЗП, за да приеме, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, а и такива, според него, не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит. Неправилно намира прилагането на закона, тъй като не е отчетена разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, според която преценката на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет и съответствието на стоката или услугата с възнаграждението, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, като съдът неправилно извършил именно такава преценка. Навежда доводи, че договореното възнаграждение по договора отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, с оглед стойността на отпуснатия заем, срока за 1 връщането му и обстоятелството, дали е обезпечен, за което излага подробни съображения. Счита, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 19 ЗПК. Счита неправилно заключението на съда,че длъжникът не дължи уговореното договорно възнаграждение, тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено възнаграждението по закупените допълнителни услуги, като кредиторът не е посочил по-нисък размер на ГПР и не е предоставил невярна информация на потребителя. Обосновава, че предоставените допълнителни услуги не представляват действия по отпускане и усвояване на кредита, по смисъла на чл. 10а от ЗПК, поради което и не е налице противоречие със закона. Моли да бъде отменено разпореждането в частта, в която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против длъжника Ц. Д. Б., като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноски – държавна такса, платена за образуване на настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд Пловдив е отхвърлил частично заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 с искане да се издаде заповед за изпълнение срещу Ц. Д. Б. в частта, с която се претендира присъждане на: главница за разликата над 71.20 лева до претендирания 457.65 лева; договорно възнаграждение в размер на 59.21 лева за периода 25.06.2022 г. – 25.01.2023 г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст от 133.64 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси от 248.20 лева; лихви за забава – 51.93 лева за периода от 26.03.2022 г. – 25.01.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 17.75 лева – за периода от 25.01.2023 г. – 30.03.2023 г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. Отказано е издаване на заповед за изпълнение с мотив, че договора за паричен заем е недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика на формиране ГПР, същият и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, тъй като още при самото му сключване е предвидено уговореното възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ да се плащат разсрочено във времето, заедно с дължимите, при което се постига единствено скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора, налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от 2

Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Счел е, че длъжникът дължи единствено чистата стойност на кредита, без лихви и разноски съгласно чл.23 ЗПК, като е отчел заплатените суми, съгласно посоченото в заявлението – 528,80 лв., с която се покрива част от претендираната главница. Изложил е мотиви за неравноправност на самостоятелно основание на клаузите за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Правата на заявителя се претендират на основание Договор за потребителски кредит № 40008097852 от 18.02.2022 г., сключен с длъжника Ц. Д. Б.. С договора е предоставена сума в размер на 600 лв., която да бъде върната, ведно с уговорена лихва от 40,90%, на 11 месечни вноски, при ГПР 48,00%. В договора, в точка параметри на кредита, е посочена дължима сума по кредита в размер на 729,54 лв. и месечна вноска от 66,32 лв. Уговорено в договора е закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит на стойност 210 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, на стойност 390 лв., като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита е посочено в размер на 1329,54 лв., а погасителната вноска в размер на 120,86 лв.

С оглед изложеното длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен, преди да издаде заповедта, служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. В конкретния случай следва да бъде проверено от заповедния съд съответствието на договора за паричен заем с повелителни норми на ЗЗП и приложимия, с оглед предмета на договора, ЗПК, поради което неоснователно е възражението в частната жалба за липса на правомощия на заповедния съд за това.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В процесния договор ГПР е определен в размер на 48,00%, като не посочени 3 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая липсва яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, като не са посочени допусканията, използвани при изчислението му, което от своя страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/.

При преценка на изложените обстоятелства и съдържанието на постигнатите договорености, се установява и наличието на уговорки за заплащане на допълнителни услуги – даващи право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, настоящият състав намира, че същите касаят действия по усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК съдържа забрана за събиране на такси и комисионни от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и такива, които не са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. При това положение следва да се приеме, че целта на посочените договорни клаузи е да бъде заплатено възнаграждение, което има характер на сигурна печалба за кредитора и то в размер по-висок от уговорената възнаградителна лихва, уговорени в противоречие с добрите нрави, разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, указваща законовия максимум на ГПР, които разпоредби са неравноправни, по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Така не е посочен действителен размер на ГПР, което е в противоречие и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Всичко изложено води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му, не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, или по договора се дължи сумата от 600 лв.

В допълнителна молба за конкретизиране на заявлението е посочено, че е заплатена по договора общо сумата от 528,80 лв., по твърдения на заявителя, с оглед на 4 което е изплатена част от чистата стойност на кредита, като дължима остава единствено сумата от 71,20 лв., за която е уважено искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

По изложените съображения частната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 2389 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4593/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което частично е отхвърлено заявление на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Ц. Д. Б., с ЕГН: ********** и адрес: с. ..........................., общ. ........................, обл. ............................., за вземания по договор за кредит № 40008097852 от 18.02.2022 г., в частта, с която се претендира присъждане на: главница за разликата над 71.20 лева до претендирания 457.65 лева; договорно възнаграждение в размер на 59.21 лева за периода 25.06.2022 г. – 25.01.2023 г.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст от 133.64 лева; възнаграждение за закупена услуга Флекси от 248.20 лева; лихви за забава – 51.93 лева за периода от 26.03.2022 г. – 25.01.2023 г.; законна лихва за забава в размер на 17.75 лева – за периода от 25.01.2023 г. – 30.03.2023 г., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.