Присъда № 6 от 31.03.2026, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

Към присъда рег. № 6 от 31.03.2026г. по НОХД № 134/2026 г. на Окръжен съд – Сливен.

Окръжна прокуратура – Сливен е повдигнала обвинение против подсъдимата С. Р. Р. за това, че:

На 09.12.2024 год. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у В. Д. Л. от гр. С. заблуждение, че ще го регистрира онлайн за да получи помощи за безработни по програма за Ковид-19, и с това му причинила имотна вреда в размер на 2 529 лв. /1 293,06 евро/, като деянието е извършено повторно, в немаловажни случаи - престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 от НК;

На 09.12.2024 год. -10.12.2024 год. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, е използвала данни от платежен инструмент - виртуална банкова карта „Бяла карта“, издадена от „**************“ АД, без съгласието на титуляря В. Д. Л., като от АТМ - устройство са извършени успешни операции „теглене на суми“ общо за сумата от 1 700 лв., и деянието не съставлява по- тежко престъпление - престъпление по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

В първото по делото с.з. подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на трите деяния в извършването на които е обвинена, заяви съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане производството по делото да се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т.2 и сл. НПК.

Съдът след като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл. 371, т.2 и сл. НПК, като на основание чл.

372, ал.4 НПК с нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимата и предлага за извършените престъпления да бъдат наложени следните наказания – за деянието по чл.210, ал.4 от НК една година и четири месеца лишаване от свобода на основание чл. 58а ал.1 от НК и за деянието по чл. 249 от НК една година и осем месеца лишаване от свобода на основание чл. 58а ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК представителя на Окръжна прокуратура Сливен предлага да и бъде наложено общо наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода, което подсъдимата да изтърпи при общ режим.

В наказателния процес не беше предявен граждански иск от пострадалия В. Д. Л. и не беше депозирано искане за конституиране като частен обвинител.

Подсъдимата С. Р. Р. се признава за виновна, съжалява за извършеното и прави самопризнания, като при условията на чл. 371, т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си моли за по-леко наказание от предложеното от прокурора определено при условията на чл. 58А ал.1 от НК, което да бъде в 1 размера посочен от прокуратурата и моли да не бъде налагано наказание „глоба“ .

Пред настоящата инстанция не се направиха искания за събиране на нови доказателства и не се представиха такива.

Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Р. е родена и живее в гр. С.. Осъждана е многократно за извършени от нея престъпления по чл. 195 ал.1, чл. 199, чл. 206 ал.1, чл. 209 ал. 1 и ал.З, по чл. 326 ал.1 от НК.

Дружество „**************“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „***********“, ж.к. „************“, ул.

************, е небанкова финансова институция, вписана в Регистъра на ******* за финансовите институции по чл. За ал.1 от Закона за кредитните институции под per. № *********. Основен предмет на дейност на „**************“ АД е отпускането на револвиращи кредити чрез предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /т.нар. международна платежна карта „Бяла карта“/, като формата за дистанционно кандидатстване, попълнена от кредитополучателя по електронен път, представлява електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

След сключване на договора за предоставяне на револвиращ кредит, на клиента се предоставя физическа карта/срешу представен документ за самоличност/ или виртуална карта, ПИН- кодът за която се предоставя на клиента чрез CMC, изпратен на регистрирания в системата на картоиздателя телефонен номер, с който клиентът е кандидатствал за платежния инструмент.

След издаване и активиране на т.нар. „Бяла карта“, клиентът може да извършва с нея платежни операции като плащане на стоки и услуги чрез терминални ПОС-устройства, теглене на суми в брой чрез АТМ- устройства, заплащане на стоки и услуги в интернет и др.

В началото на м. декември 2024 год. свид. В. Л. получила обаждане по мобилното приложение „Месинджър“ от подс. Р.. Двете се познавали от ученическите си години, но не поддържали редовни контакти. В хода на разговора помежду им се изяснило, че поводът за обаждането на подсъдимата е свързан с получаване на помощи по временна програма за преболедували от Ковид-19. Подс. Р. заявила, че съдейства на граждани, преболедували от Ковид-19 да получат помощи. Тъй като свид. Л. и съпругът й - свид. В. Л. били преболедували, проявили интерес и се уговорили да се срещнат в дома на подс. Р. на 09.12.2024 год.

На посочената дата семейство Л. отишли в дома на подсъдимата заедно със сина си - свид. Д. Л. и свид. К. Я. /майка на свид. В. Л./. Подс. Р. ги уверила, че по този начин е помогнала на много хора, и им разяснила, че отпускането на помощи за преболедували от Ковид-19 се извършва по Интернет и за целта следва да им направи регистрации. За целта било необходимо да се закупят нови СИМ-карти, и обвиняемата изпратила свид. Д.

Л. до офис на „********“ в града, откъдето да закупи няколко броя нови Сим карти.

Свид. Д. Л. отишъл с автомобила си до един от офисите на „********“, закупил няколко броя СИМ-карти и се върнал с тях в дома на обвиняемата, 2 където й ги предал.

Двамата свидетели - В. и В. Л.И се съгласили да бъдат регистрирани като желаещи да получи средства по програмата, като за целта предоставили на обвиняемата личните си карти. На свид. Д. Л., който също изявил желание да кандидатства за „помощи“, подс. Р. обяснила, че тъй като той няма навършени 25 години, програмата не се отнася за него.

През 2024 год. подс. Р. е „помогнала“ и на други граждани, въвеждайки ги в заблуждение, че ги регистрира за получаване на помощи, свързани с епидемията Ковид- 19, докато в действителност ги е регистрирала като желаещи да получат кредит от „**************“ АД и впоследствие е изтегляла средствата до одобрения от дружеството лимит по кредита. За тези си деяния Р. е привлечена в качеството й на обвиняема по няколко досъдебни производства, наблюдавани в Окръжна прокуратура - Сливен, като по част от тях е осъдена с влезли в сила присъди.

Подс. Р. обяснила на В. и В. Л.И, че за да получат средствата, трябва да бъдат регистриран със снимка, направена с телефона, както и да бъде направена снимка на личните им карти. След като направила снимки на двамата пострадали и на документите им за самоличност, от тяхно име, но от собствения си телефон, подс. Р. влязла в сайта на дружеството и попълнила необходимите документи. За контакт посочила, освен телефонния номер, и email : *************** Така бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ от 09.12.2024 год., по силата на който на „кредитополучателя“ В. Д. Л. се отпуска револвиращ кредит с лимит от 1 700 лв.

Няколко дни по- късно подс. Р. се появила на работно място на свид. Л. и обяснила, че е възникнал проблем с регистрацията й, която налага да й направи нова снимка. Свид. Л. се съгласила и след като я заснела с телефона си, подс. Р. си тръгнала.

Няколко часа по - късно вечерта на 09.12.2024 год. подс. Р. получила на мобилния си телефон смс с линк за потвърждение на регистрацията на свид.

В. Л., и, след като потвърдила регистрацията, получила и ПИН-код за добавяне на дигиталната карта в дигиталния портфейл на телефона си. По късно подс. Р. получила потвърждение на мобилния си телефон, че сумата по договора на свид. Л. в размер на 1 700 лв. вече е по картата.

Подсъдимата излязла от дома си и отишла до най- близкото АТМ устройство, намиращо се до ресторант „*********“ в кв. „*********“ в гр. С..

Там, за времето от 20,58 ч. на 09.12.2024 год. - 02,59 ч. на 10.12.2024 год. изтеглила на няколко транзакции цялата сума от 1 700 лв., които по- късно употребила за свои лични нужди.

Тъй като по усвоения от подс. Р. кредит не са постъпвали погасителни вноски, през м. май 2025 год. свид. Л. получил писмено известие от „**************“ АД, че поради неплащане на две месечни вноски отпуснатият кредит е изцяло изискуем. Свид. Л. решил, че е станало недоразумение, тъй като той самият никога не бил кандидатствал за кредит от посочената институция, поради което се свързал със служител на „**************“ АД на посочения телефон за кореспонденция. Едва след като му било разяснено кога той самият е „кандидатствал“ за отпускане на кредит, свид. Л. проумял, че подс. Р. го е въвела в заблуждение и, използвайки личните му данни, е изтеглила кредит от негово име.

3

Съпругата му се досетила, че подс. Р. е регистрирала и нея по същия начин за същите „помощи“ и от своя страна също се свързала с кол - центъра на „**************“ АД. В разговор със служител на дружеството свид. Л. била уведомена, че на същата дата - 09.12.2024 год. бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ по силата на който на „кредитополучателя“ В. Й. Л. се отпуска револвиращ кредит с лимит от 500 лв., като за контакт е посочен имейл адрес **************. След извършена справка било установено, че отпуснатият кредит не е бил усвоен.

Тъй като свид. Л. получил разяснение, че получения от негово име кредит, с натрупаните лихви възлиза на 2 479, 16 лв., олихвява се ежедневно и предстои да бъде събран по принудителен път, свид. Л. решил да го погаси изцяло за да избегне неприятностите. Така в началото на м. юни 2025 год. свид. Л. превел по сметка на „**************“ АД сумата от 2 529, 79 лв. за цялостното погасяване на кредита с начислените до този ден лихви за забава.

След депозиране на жалба в РУ на МВР - Сливен от страна на свид. Л., били предприети действия за разкриване извършителя на деянието. По изисканите от небанковата институция справки се установило, че кандидатстването за кредит и регистрацията са извършени от мобилния телефон на подс. Р., а сумата от 1 700 лв. действително е изтеглена от АТМ устройство, собственост на Банка „********“, монтирано до ресторант „********“ в гр. С..

Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанията на подсъдимата по чл. 371, т.2 от НПК, които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372, ал.4 от НПК, както и на доказателствата събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на основание чл. 373, ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на свидетелите В. Й. Л., В. Д. Л., П. С., Д. В. Л., К. Й. Я., а също и от приложените по делото писмени доказателства: информация за мобилен телефон ************** от „*************“ ЕАД и „********“ и

„*******“, справка от „************“АД, договор за кредит „Бяла карта“, справка за съдимост на подс. Р., справка за криминалистическа регистрация, характеристична справка за подс. Р., декларация СМПИС.

Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изрази становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимата с всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимата - допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса - да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство.