Решение № 4690 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4690 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100501509 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника ЗAД „ОЗК - Застраховане“ АД срещу решение № 20357 от 11.11.2024 г., постановено по гр. дело № 16287/2024 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта, с която са уважени предявените от К. П. А. осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 3500 лв. до пълния уважен размер от 7000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и за разликата над сумата от 47 лв. до пълния уважен размер от 94 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.05.2022 г. около 14:00 ч. в гр. София, при движение по ул.

„Даскал Стоян Попандреев“ с посока от кв. Бояна към бул. „Черни връх“ и в района на пътна връзка с ул. „Околовръстен път“, реализирано от Г. А. И. като водач на л.а. БМВ Х5, рег. № ****, за което е образувана щета № 0411-200-00007-2022 г. при ответника, ведно със законната лихва върху сумите от 25.10.2022 г. до изплащането им.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът поддържа, че размерът на определеното обезщетение нарушава критерия за справедлИ.ст и не съответства 1 на характера на претърпените физически увреждания, които не са тежки и възстановяването от които е продължило едва около 1-2 месеца. Въззивникът намира за доказано наведеното възражение за съпричиняване, чиято степен следвало да бъде определена в размер не помалко от 50 %, доколкото ищцата не си е поставила обезопасителен колан на задната седалка на автомобила и така не е положила най-елементарни усилия да предпази жИ.та и здравето си. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове за посочените суми.

Въззиваемата К. П. А. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ответника част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззивника Г. А. И. не подава отговор на въззивната жалба и не излага становище по нея.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните имуществени и неимуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. че е налице твърдяното от него поведение на пострадалия, което да е допринесло за настъпване на вредите.

В случая предявените от К. П. А. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД осъдителни искове за сумата от 7000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за сумата от 94 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, са изцяло уважени от първоинстанционния съд, но ответникът обжалва решението само за половината от присъдените суми. В останалата част – относно присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 3500 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 47 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

Следователно, между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на спорното право – виновно и протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при 2 ответника, в причинна връзка с което е настъпило описаното ПТП и са причинени имуществени и неимуществени вреди на ищцата, като единственото спорно обстоятелство между страните остава размерът на вземанията, определянето на който зависи от основателността на наведеното от ответника възражение за съпричиняване и критерия за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД.

От приетите по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило на 14.05.2022 г. около 14:00 ч., като лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № ****, управляван от третото лице-помагач Г. А. И., се е движил в гр. София, по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ с посока от кв. „Бояна“ към бул.

„Черни връх“ и в района на пътна връзка с ул. „Околовръстен път“, при навлизане в дясна крива със скорост на движение около 92,50 км/ч. (при разрешена скорост на движение от 50 км/ч. и критична скорост за преодоляване на завоя от 80,86 км/ч.) МПС се отклонява в ляво по посоката си на движение, като настъпва страничен удар между лявата част на превозното средство и метална еластична предпазна ограда (мантинела), а след приплъзване и отклоняване на дясно автомобилът се удря в метален стълб на уличното осветление и се преобръща по таван. При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че като пътник на задната седалка на автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП К. П. А. не е била с поставен обезопасителен колан. Според вещото лице по САТЕ, процесният автомобил е бил оборудван с три броя триточкови инерционни колани с пиропатрони на задните седалки, но ищцата не е била с поставен колан, тъй като след преобръщането на автомобила по таван е намерена седнала върху него. Видно от изводите на вещото лице по САТЕ, а и от дефинитивната разпоредба на § 6, т. 47 от ДР на ЗДвП, обезопасителният колан в автомобила е предназначен да намали риска от увреждане на потребителя чрез ограничаване подвижността на тялото му в случай на сблъскване или внезапно намаляване скоростта на превозното средство, като предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила – арматурно табло, волан, странични колони, предно и странични стъкла, като по този начин се намали вероятността от получаване на тежки телесни наранявания при автомобилна травма. Предпазният колан фиксира тялото на пасажера към седалката и така намалява инерционното движение на тялото в първите хилядни от секундата след удара, предпазвайки го от удари в части от вътрешната конструкция и от изхвърляне от автомобила. Ето защо, според вещото лице по СМЕ, позицията на пострадалата след преобръщане по таван на автомобила върху тавана категорично изключва възможността тялото й да е било обезопасено при ПТП от поставен предпазен колан. В допълнение, от приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че по делото не са налице данни за т.нар. „коланни травми“ – увреждания по тялото на ищцата, причинени от директно действие на поставения предпазен колан (лентовидни кръвонасядания в областта на гръдния кош и корема, както и в областта на рамената в случай на преобръщане на автомобила).

С оглед на изложеното и при липса на каквито и да било данни в обратен смисъл (по делото 3 не са разпитани свидетели относно механизма на ПТП и поведението на ищцата като пътник в МПС, с оглед установяване на твърденията й, че е откопчала колана си след инцидента), по делото несъмнено се доказва липса на поставен обезопасителен колан от ищцата към момента на удара в нарушение на общата разпоредба на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като спорно по делото остава обстоятелството в каква степен това протИ.правно поведение на пострадалата е допринесло за настъпване на уврежданията.

От заключението на СМЕ се установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила физически увреждания, изразяващи се в травма на лява длан със закрито неразместено счупване на три дланни кости – в основата на втора, трета и четвърта следкиткови (метакарпални) кости на лява ръка; повърхностна травма на окосмената част на главата, с анамнезни данни за порезно нараняване на челото, без наложила се хирургична обработка или шев на рана (според вещото лице, такова увреждане не е регистрирано при прегледи във ВМА и след като не е било обработено, следва да е било повърхностно); травма в шиен и гръден отдели на гръбначен стълб с установен клинично изразен цервикален и торакален вертебрален синдром; гръдна травма; травма на десен крак и контузия на лява поясна област по анамнезни данни. С оглед наличните данни за механизъм на ПТП според вещото лице по СМЕ с по-голяма вероятност може да се приеме, че травмите в шиен и гръден отдели на гръбначен стълб са резултат от ударното съприкосновение при достигане на главата до тавана на автомобила при настъпилото преобръщане.

Експертът изключва претърпяна черепно-мозъчна травма, като счита, че ищцата не е изпаднала в безсъзнание, доколкото подобно увреждане не се установява от събраните доказателства – показанията на водача Г. А. И. по досъдебното производство, както и установеното от лекар от екипа на ЦСМП, които заявяват, че пострадалата е била в ясно съзнание. В тази връзка вещото лице уточнява, че липсата на спомен не е еквивалент на загуба на съзнание, а след проведен пълен неврологичен преглед и високо-информативно образно изследване на глава не са установени каквито и да било данни за черепно-мозъчна травма.

Според експертните изводи, травмата на лявата ръка е довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от над 30 дни от инцидента, което е наложило имобилизация в период от около 3-4 седмици, а при благоприятно протичане на оздравителния процес (каквото в настоящия случай се констатира предвид липсата на данни за настъпили усложнения) функционалното възстановяване на ръката е настъпило за около 2 месеца след инцидента. Получените увреждания на гръбначния стълб по отделно и в съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та“, последиците от които отшумяват за около 2-3 седмици, а в останалата част травмите са причинили на ищцата болка и страдание.

Според изводите на СМЕ, напълно възможно е при поставен предпазен колан да не настъпят някои, а дори и всички травми, като вещото лице уточнява, че при фиксиране на тялото на ищцата с колан е щяло да се избегне достигането на главата с удар и пристискането й до тавана, а това е щяло да изключи травмите по главата и гръбначния 4 стълб. Експертът уточнява, че теоретично е възможно при изпълнение на задължението за поставяне на обезопасителен колан да бъде превантирана и травмата на лявата ръка, но доколкото горният крайник е свободно подвижен без оглед на обстоятелството дали тялото е фиксирано с колан, то тази травма не може да бъде изключена и при поставен колан, доколкото е възможно съприкосновение с интериора на автомобила.

Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.