Решение № 14283 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14283 гр. София, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110113414 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове от „Дженерали застраховане“ АД срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на сумата от 494,68 лева, представляваща неизплатения остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 12.11.2022г., на път 403, км 12+400 по вина на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № Е********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Фолксваген пасат“, рег. № ********, застрахован при ищеца по застраховка „Автогрижа“- щета № 211357337, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 08.03.2024г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 63,56 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 09.03.2023г. до 06.03.2024г. /съгласно допуснато изменение на предявените искове чрез увеличение на размера им с протоколно определение от 11.07.2024г./

Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че на 12.11.2022г., на път 403, км 12 +400, било реализирано ПТП между лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ********, управляван от И.Х.С. и лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ********, собственост на Р.И.М., управляван от А.М.М.. Поддържа, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е на водача на л.а. „Фолксваген“, рег. № ********, който поради движение с несъобразена скорост е навлязъл в пътното платно за насрещно движение и е ударил движещия се в това платно л.а. „Фолксваген пасат“. Твърди, че в резултат на ПТП-то на застрахования при ищеца автомобил били нанесени материални вреди. Бил съставен Протокол за ПТП № 1831112 от 12.11.2022г. от длъжностно лице от РУ- гр. Севлиево при ОД на МВР, гр. Габрово, в който били отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, виновното поведение на И.Х.С., причинната връзка между 1 осъщественото ПТП и част от нанесените материални вреди на л.а. „Фолксваген пасат“, рег.

№ ********. Сочи, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген“, рег. № ******** била застрахована при ответника. За настъпилото ПТП било постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение, за което била образувана щета № 211357337. Били извършени огледи на увредения автомобил и били изготвени заключения с опис на щетите. Било определено застрахователно обезщетение в размер на 2812,36 лева. От страна на ищеца било изплатено на правоимащия- Р.И.М., обезщетение с преводно нареждане от 18.11.2022г. Във връзка с ликвидацията на преписката били сторени и обичайните разноски в размер на 15 лева. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, поради което с писмо от 03.02.2023г. е претендирал сумата от 2827,36 лева. Ответникът бил възстановил претенцията до сумата от 2332,68 лева, оставал неизплатен остатък от 494,68 лева. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който не се оспорва настъпването на процесното ПТП, нито констатациите, направени в Протокол за ПТП № 1831112/12.11.2022г. в частта с виновното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген, рег. № ********. Не оспорват вината за причиняване на ПТП. Не оспорват наличието на застрахователни правоотношения. Не оспорват, че „Дженерали застраховане“ АД е платило сумата от 2812,36 лева на Р.М.. Сочат, че е извършено плащане на сума в общ размер от 2332,68 лева- 2317,68 лева, признати труд и вложени части и 15 лева- обичайни ликвидационни разноски. Оспорват наличието на основание за изплащане на суми над този размер. Поддържат, че от представените по делото материали не може да се направи причинно-следствена връзка между процесното събитие и заявената подмяна на челно стъкло на увредения автомобил. В останалата част относно количество боя и допълнителни материали били признали претенцията в пълен размер. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; плащане на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; размера на причинените вреди; сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач; както и изпадането на ответника в забава.

2

В конкретния случай с определението от 06.06.2024г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 11.07.2024г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, както и извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение и частичното му погасяване от ответника по регресната покана със сумата от 2332,68 лева.

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от застрахователна полица № 0312220451010198 за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, както и платежно нареждане от 18.11.2022г.

Спорът между страните се концентрира изцяло върху причинените вреди, тяхната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и техния размер. По тези въпроси от събраните по делото доказателства се установява следното:

От приетото и неоспорено САТЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП и уведомлението за щета са следните: на 12.11.2022г. около 18:35 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ******** се движил по път III-403 с посока от с. Малки Вършец към с. Агатово и в района на км. 12+400 при навлизане в дясна крива поради движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия /мокра пътна настилка/ и релефът на местността, водачът навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ********. Видимите щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП били следните: за лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ********преден ляв калник и ляв фар с мигач; за лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ********- преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, ляв праг и преден спойлер. От заключението се установява, че щетите по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ******** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.11.2022г. произшествие на път III-403 при км 12+400, общ. Севлиево. Експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген пасат“, рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3482,32 лева.

От заключението се установява, че всички описани и калкулирани операции в приложената калкулация са били необходими да бъдат извършени с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС.

С оглед на изводите на вещото лице съдът намира, че по делото са установени по категоричен начин щетите, причинени на увредения лек автомобил, вследствие на процесното ПТП, както и необходимостта от извършването на ремонтно-възстановителни дейности за отстраняването на констатираните увреждания.

3

Относно стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Фолксваген пасат“, рег. № ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3482,32 лева. Размерът на ликвидационните разноски не е бил оспорен от ответника, като в случая същият бил в размер от 15 лева.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че претенцията по чл. 411 КЗ е изцяло основателна. Отговорността на застрахователя по гражданска отговорност е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В настоящия случай това е сумата от 2827,36 лева /2812,36 лева, застрахователно обезщетение и 15 лева, ликвидационни разноски/.

Същевременно размерът на обезщетението следва да бъде определен именно на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП, а не въз основа на Приложения № 1-6 на Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ (отм.) и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, издадена от КФН. Изрично в Методиката /чл. 4/ е предвидено, че тя се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. При предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката. До този размер се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и платилият застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач съобразно правилото на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК. Същевременно стойността, изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

С оглед гореизложеното съдът приема, че исковата претенция е изцяло основателна, доколкото вещото лице е дало стойност, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, определена по средни пазарни цени, в размер на 3482,32 лева, към която следва да се прибавят 15 лева, ликвидационни разходи по щетата, тоест общо 3497,32, а ответникът е изплатил извънсъдебно сумата от 2332,68 лева, тоест разликата, получена при вземане 4 предвид стойността, дадена от вещото лице и извънсъдебно платената /1164,64 лева/ е поголяма от претендираната от ищеца /494,68 лева/ и при приложение на принципа за диспозитивно начало, регламентиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, искът следва да бъде уважен изцяло.