Решение № 93 от 24.03.2023, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. П., 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230101259 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът И. Ф. Ф., с адрес в гр. П., ***, ЕГН **********, твърди, че е работил при ответника (като негов работодател), заемайки длъжността „шофьор“, въз основа на Трудов договор № 406 от 27.11.2018 г. Поддържа, че със Заповед № 268 от 12.07.2022 г., в което е отразено, че е издадена от управител на дружеството работодател, трудовото правоотношение е било прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Смята, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като: уволнителната заповед не изхожда от лице, което разполага с нужната компетентност, и не е мотивирана; самото уволнение не е предхождано от изискване на обяснения; той не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват най-тежкото дисциплинарно наказание, като работодателят е злоупотребил с дисциплинарните си правомощия. Заявява, че след прекратяването на трудовоправната връзка с ответната страна е останал без работа, поради което му се полага парично обезщетение от 910,86 лв., за периода от 12.07.2022 г. до 07.08.2022 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на длъжността, от която е освободен, и да му бъде присъдено визираното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.09.2022 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

1

Ответникът „М. В.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Я., ул.

„Я.“ № 6, ЕИК ***, намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.

Излага доводи, че оспорваното уволнение е законно, понеже: ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в безпричинно неявяване на работа от 22.06.2022 г. до 11.07.2022 г.; по отношение на същия са били предприети действия по изискване на обяснения, които не са дали резултат по негова вина; заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е мотивирана в достатъчна степен; тежестта на наказанието съответства с онази на нарушението.

Съдът приема следното:

1. От фактическа страна:

Ответното дружество развива търговска дейност с мебели.

На 27.11.2018 г. ищецът е започнал работа като „шофьор“ във „В. Г.“ ООД, което впоследствие е било преобразувано чрез промяна на правноорганизационната му форма във „В. Д. Г.“ ЕАД (със сегашно търговско наименование „В. Г.“ ЕАД).

Последното дружество пък е едноличен собственик на капитала на ответното такова, а поради разпределяне на тяхната търговска дейност помежду им, считано от 01.09.2022 г. е настъпила промяна в работодателя на ищеца, при което такова качество е придобил именно ответникът.

По отношение на обсъжданото трудово отношение е бил предвиден 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, който към започване на сегашното дело е изтекъл. Местоработата на ищеца е била в „обект „Склад П.“ – гр. П., ***, страната и чужбина“, при 8- часов работен ден. Основните му трудови задължения са били свързани с превоз на стоки до дадено местоназначение, спазване на пътните правила и на техническите изисквания за безопасна транспортна дейност, водене на необходимата документация в тази насока, както и изпълнението на други конкретни задачи, касаещи заеманата длъжност и възложени от работодателя.

Съгласно Заповед № 139 от 18.04.2022 г., издадена от управител на дружеството ответник. е наредено: във всички негови обекти да се въведе система за сумирано изчисляване на работното време, за 4-месечен период (от 01.05.2022 г. до 31.08.2022 г.); в тази връзка да се изготвят поименни месечни работни графици за всички работници и служители, които да бъдат запознати с тях; в графиците да се извършват промени при настъпване на обективни обстоятелства, наложени от изискванията на работата.

Свидетелката П. Т., заемаща длъжността „началник-склад“ при ответника в склада му в гр. П., е изготвила такива графици за месеците май, юни, юли и август на 2022 г., според които ищецът е трябвало да бъде на работа дневна смяна (от 08:00 ч. до 17:00 ч.) за общо 14 работни дни, през темпоралния диапазон 22.06.2022 г. – 11.07.2022 2 г. (22, 23, 24, 27, 28, 29 и 30 юни, както и 02, 05, 06, 07, 08, 09 и 11 юли).

Поне от декември 2019 г. до август 2022 г. фактическата организация на работата на лицата, заемащи длъжностите „шофьор“ и „разносвач“ в склада на ответника в гр.

П., е била такава, че:

- всички такива работници са били включени в чат-група, достъпна през мобилните приложения „Вайбър“ и „Уатсап“;

- там свидетелката П. Т. или друг офис-служител от склада е публикувал всеки работен ден снимка, която се е отнасяла за следващия такъв;

- на снимката в хоризонтални редове са били изписвани данни за: датата на превоза, номера на превозното средство (товарен микробус), името на шофьора и името на разносвача, ведно с техните портрети, както и местоназначение, до което да бъде транспортирана стока;

- когато по този начин един шофьор и един разносвач са определени да работят заедно, защото имената и портретите им са на един хоризонтален ред, те помежду си се разбирали в колко часа на следващия ден да бъдат в склада, за да вземат превозното средство и да потеглят към мястото на доставката;

- стоката, която е трябвало да бъде превозена е била натоварена в определения микробус още предишния ден от товарачи, които предварително са определени от началник-склада да работят на товарната рампа в самия склад;

- ако даден шофьор или разносвач не са включени по описания начин в снимката на мобилното приложение, те не са били задължавани да се явяват в склада, а са били в почивка;

- шофьорите, освен да извършват транспорт на стоки, са имали и допълнителни задължения, отнасящи се до поддръжка на хигиената и на техническото състояние на превозните средства (например водене на автомивка или на сервиз), когато е имало подобна необходимост, за което са получавали устни указания от началник-склада.

На неустановена дата преди 21.06.2022 г. ищецът и свидетелят И. Д. са били определени да работят заедно – за транспортен курс с обща дължина от около 800 км.

При връщане от този курс свидетелят Д. е сменил ищеца при управлението на служебното превозно средство за кратко, тъй като той е бил изморен от пътуването и е заел мястото в кабината до водача, за да си почине. Тогава ищецът е поставил единия си крак върху таблото на микробуса, при което върху него е останал отпечатък от обувката му. На следващия ден същото превозно средство е било използвано от друг шофьор и разносвач, които са оповестили в споменатата чат-група, че по таблото на микробуса има следи от замърсяване с подметка на обувка. Това е станало достояние на свидетеля В. Г., работещ като „експерт – търговия и складове“ при ответното дружество, в чиято зона на отговорност попада и складът в гр. П.. Тъй като зацапването е било в областта на мястото на пътника в кабината на превозното 3 средство, свидетелят Вл. Г. е решил, че то е било причинено от свидетеля Д., поради което е потърсил отговорност от него. Ищецът обаче е признал, че той го е причинил, при което между него и свидетеля Г. е възникнал конфликт в чат-групата, като първият дори е отправил нецензурен израз спрямо втория.

След възникването на посочената конфликтна ситуация и от 21.06.2022 г. нататък ищецът повече не е бил включван в снимката, която е била публикувана в съответното мобилно приложение, в резултат на което по този начин не са му били възлагани транспортни курсове.

Тъй като 22, 23 и 24 юни на 2022 г. са били работни дни, през които свидетелят Г. е замествал свидетелката Т. като „началник“ на склада на ответника в гр. П., а ищецът не се е явил там, е бил уведомен един от управителите на дружеството работодател – М. Н.. В тази връзка той е взел решение на 27.06.2022 г. да бъде проведена среща между него (участвайки по телефона), свидетеля Г., служител на отдел „Човешки ресурси“ в ответното дружество и ищеца.

На 26.06.2022 г. свидетелката Т. се е свързала с ищеца посредством мобилното приложение „Вайбър“, уведомявайки го, че на следващия ден е необходимо в 11:30 ч. да се яви в склада на ответника в гр. П., за провеждане на срещата.

На 27.06.2022 г. ищецът не се е появил в склада на ответното дружество, поради което ответникът е изпратил до него нарочно писмо, в което е било посочено, че го кани в 3-дневен срок да изяснят обстоятелствата около отсъствието му от работа след 21.06.2022 г. Писмото е било изпратено с куриер, до адреса на ищеца в гр. П., ул. „С.“ № 8, а като телефонен номер за връзка на куриера с него е бил отразен такъв (***), който той е ползвал като служебен при ответника до 27.06.2019 г. Пратката е била върната от куриера в цялост, като „непотърсена“.

За времето от 28.06.2022 г. до 11.07.2022 г. ищецът е продължил да не се явява в склада на ответника в гр. П., през което време отново не е бил включван в графика за работа, разпространяван през мобилното приложение.

С упоменатата вече Заповед № 268 от 12.07.2022 г., в която е вписано, че изхожда от управител на „М. В.“ ЕООД, на ищеца е била наложена дисциплинарната санкция „уволнение“, заради неявяване на работа от 22.06.2022 г. до 11.07.2022 г. В заповедта не е посочено името на управителя на ответното дружество, който я е издал, но с писмена декларация от 15.11.2022 г., с нотариална заверка на подписа, единият от управителите му – М. Н., е потвърдил авторството си спрямо този документ.

На 14.07.2022 г. ответникът е изпратил до ищеца ново уведомително писмо, връчено му чрез куриер на 15.07.2022 г., според което в 3-дневен срок трябва да се яви в склада на първия в гр. П., за да получи „оформената си трудова книжка“. Ищецът се е отзовал на тази покана още същия ден, при което свидетелката Т. му е връчила заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение.

Последният пълен отработен месец на ищеца при ответника, предхождащ 4 уволнението, е май 2022 г., за който му е било начислено брутното трудово възнаграждение от 910,84 лв., включващо: 850 лв. – за основна заплата, 15,30 лв. – за клас прослужено време от 1,8 %, и 45,54 лв. – за труд, положен през официални празници.

2. По доказателствата:

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства по възникването на процесното трудово правоотношение и неговото прекратяване.

Данните, отнасящи се до конкретните параметри на трудовоправната връзка, както и до причините и механизма за финализирането й, се изясняват и от документите, материализиращи: трудовия договор, заповедта за наложеното дисциплинарно наказание, длъжностната характеристика на ищеца и копия на страниците от трудовата му книжка (14, 15, 16 и 17 страница), в които са направени отбелязвания за процесното трудово правоотношение, включително и за станалата промяна в работодателя, при която трудовото правоотношение е било запазено, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 КТ.

Копие от писмената декларация, с която М. Н., в качеството му на управител на дружеството ответник, е потвърдил, че е издател на заповедта, с която трудовият договор на ищеца е бил прекратен, поради дисциплинарно уволнение,също е приобщена към доказателствения материал.

Сведенията, обхващащи фактическата организация на работата в склада на ответника в гр. П., уведомяването на работниците и на служители кога са на работа и кога почиват, възникналите пререкания между ищеца и свидетеля Г., както и последващото невключване на ищеца в мобилното приложение, чрез което се разпределя работата между шофьорите, се верифицират от показанията на свидетелите И. Д. и И. Г.. Гласните доказателствени средства, създадени с тяхното участие, са последователни, логични и непротиворечиви, базират се изцяло на лични впечатления, доколкото и двамата са бивши служители на ответното дружество, и по никакъв начин не се опровергават от другите елементи на доказателствената съвкупност.