Определение № 17674 от 19.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17674 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Велислава Ив. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508194 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 195275/16.06.2026 г., подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез адв. Д. М., срещу Определение № 20810/04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 44550/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 4597/17.03.2025 г. в частта за присъденото адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно.

Жалбоподателят излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил конкретните му доводи относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение и необосновано е намалил доказано заплатения хонорар от 520,24 лв. до 300 лв. Навеждат се съображения, че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител действия и принципа за възстановяване на действително направените разноски. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането по чл. 248 ГПК за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 220,24 лв.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и 1 обсъди доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Първоинстанционното производство пред Софийски районен съд е било образувано по предявен от жалбоподателя регресен иск по чл. 411 КЗ с материален интерес от 2 202,40 лв., който с Решение № 4597/17.03.2025 г. е бил уважен изцяло. С решението си съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., като е намалил претендираната от ищеца сума от 520,24 лв. въз основа на направено възражение за прекомерност. За да упражни правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, районният съд е изложил мотиви, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е съобразил и обстоятелството, че необходимостта от провеждане на второ съдебно заседание и извършените във връзка с него допълнителни процесуални действия са обусловени от необходимостта да бъдат уточнени и представени доказателства от страна на процесуалния представител на ищеца.

При тези обстоятелства съдът е съобразил броя на проведените съдебни заседания, обема на извършената процесуална работа, материалния интерес по делото и липсата на фактическа и правна сложност, поради което е определил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. С обжалваното определение по чл. 248 ГПК районният съд е отказал да измени извода си относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на Софийски градски съд не споделя правните изводи на първоинстанционния съд.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя на съда правомощието, при своевременно направено възражение за прекомерност, да намали размера на адвокатското възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на извършената процесуална дейност. Преценката е конкретна и се извършва с оглед особеностите на отделния спор, като съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., съобразно разрешението, дадено с решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22

В случая е удостоверено заплащането на договорено адвокатско 2 възнаграждение в размер на 520,24 лв. От материалите по делото се установява, че процесуалният представител на ищеца е осъществявал процесуално представителство през цялото производство, като е изготвил исковата молба, депозирал е допълнителни молби, представил е доказателства, изготвил е въпросни листове за разпит на свидетел по делегация, участвал е в проведените открити съдебни заседания и е предприел действия във връзка със събирането на доказателствения материал.

Неправилно първоинстанционният съд е придал значение в подкрепа на възражението за прекомерност на обстоятелството, че част от тези процесуални действия са били обусловени от необходимостта от уточняване на данни за свидетел и представяне на допълнителни документи.

Обстоятелството, че необходимостта от извършването им е възникнала вследствие на начина, по който процесуалният представител е организирал защитата, не променя характера им на реално извършена адвокатска защита.

Действията по уточняване на свидетеля, представяне на допълнителни документи и организиране на разпита му по делегация са част от осъществената процесуална защита и следва да бъдат отчетени при преценката за прекомерност.

Същевременно, при съвкупната преценка на характера и материалния интерес на спора, фактическата и правната му сложност, броя на проведените съдебни заседания и общия обем на осъщественото процесуално представителство, настоящият въззивен състав намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 520,24 лв. е прекомерно, но извършената от процесуалния представител дейност не обосновава намаляването му до определения от първоинстанционния съд размер от 300 лв. С оглед на посочените обстоятелства размер от 400 лв. съответства на действително осъществената процесуална защита. Поради това молбата по чл.

248 ГПК е частично основателна, като обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е отказано увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 400 лв., а решението – изменено в частта за разноските съобразно този размер. В останалата обжалвана част определението следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20810/04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 44550/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 4597/17.03.2025 г. в частта за разноските, в частта, с която е отказано увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 400 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 4597/17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 44550/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав, в частта за разноските, като УВЕЛИЧАВА присъденото адвокатско възнаграждение от 300 лв. на 400 лв., в следния смисъл:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК КЗ „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: 200299615, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: 000694286, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, допълнително сумата от 100 лв.

(сто лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20810/04.06.2026 г., постановено по гр. д. № 44550/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав в останалата обжалвана част

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4