Решение № 262111 от 27.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 27.06.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесета и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Златка Чолева

Розалина Ботева като разгледа ч.гр.д.№ 8 894 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 060528/2020 г. на Л.Ж.Р.– пълномощник на взискателя Г.В.И., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ по изп.дело № 20208410402884, обективирани в разпореждане от

05.08.2020 г., с което съдебният изпълнител е отказал да ува-жи молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взис-кателя по чл.10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграж-дения във връзка с чл.38, ал.2 ЗА.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваното действие на съдебният изпълнител е необосновано, а изложеният от него мотив във връзка с разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА – незаконосъобразен, като се поддържа и че правилата, уреждащи основанията за присъждане на разноски в исковото производство се явяват приложими и в изпълнителното производст-во.

Моли съда да отмени атакуваното разпореждане на ЧСИ Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ по изп.дело № 20208410402884 и да се разпореди на съдебния изпълнител да определи разноски за адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя Г.В.И. съобразно размерите по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът по жалбата – „Е.“ ЕООД в определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК не е депозирал възражение по жалбата.

В писмените мотиви, депозирани от

ЧСИ с рег.№ 841 – Н.М.по реда на чл.436, ал.3 ГПК – чрез помощник-частен съдебен изпълнител Д.Т., е изразено становище, че жалбата е допустима, а по същество – че е неоснователна. Като се поддържа, че чл.38, ал.2, изр.2 ЗА не може да бъде прилагана от съдебните изпълнители.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изисква-нията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на съдебен контрол по чл.435, ал.1, т.1 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно общите правила на Глава

Осма от ГПК – чл.79 ГПК всички такси и раз-носки по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, от които хипотези нито една в случая не е налице, са за сметка на длъжника, в т.ч. и за възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка с производството.

Органът, който се произнася по разноските в изпълнителното производство, е съдебният изпълнител. Вземането за разноските не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, но това вземане се събира от длъжника в хода на това производство, което налага размерът им да бъде установен в хода на последното.

Вземането за разноски се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист, затова този акт представлява пряко изпълнително основание /в т.см. и разясненията, дадени в мотивите на т.2 от ТР от 10.07. 2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на

ОСГТК на ВКС/.

При оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА определеното от съдебния изпълнител възнаграждение по общото правило на чл.79 ГПК също е в тежест на длъжника. Възможността за определяне на адвокатски хонорар в изпълнителното произ-водство от страна на съдебния изпълнител произтича, както от правомощията му на орган, който решава въпросите относно разноските в изпълнителния процес, така и от нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която не установява ограничения за вида на производството, в което може да се оказва безплатна правна помощ и съответно – да се присъжда в полза на процесуален представител - адвокат възнаграждение за това. Приемането на противното би довело до нарушаване на правото на защита на взискателя в изпълнителния процес.

Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че атакуваните действия на съдебния изпълнител се явяват незаконосъобразни, поради което същите следва да бъдат отменени, а препис от решението – да се връчи на частен съдебен изпълнител Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ за определяне на адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя по изпълнението съобразно извършените действия по изпълнителното дело и изискванията на чл.10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38, ал.2 ЗА.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът Р

Е Ш И:

ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ по изп.дело № 20208410402884, обективирани в разпореждане от 05.08.2020 г., като незаконосъобразни.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на частен съдебен изпълнител Н.М.с рег.№ 841 на КЧСИ заверен препис от решението за предприемане на действия съобразно мотивите на същото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.