Решение № 2959 от 20.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9623/2025
- Вид
- Решение № 2959
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 07.08.2026
- Състав
- Надежда Маринова Александрова
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2959 гр. В., 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110109623 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ***** АД против В. В. Х..
Ищецът твърди, че ответникът В. В. Х. е клиент на *** АД с клиентски № *** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен №: ***, находящ се на адрес гр. В., ул. К. Р. Н. № **, ет. *, ап. **.
Посочва, се че облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на *** АД. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***“ АД /ОУДПЕЕ/, „потребителят се задължава......да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Излага, че сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва се също, че съгласно чл. 38 от 1
ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към *** АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Предвид посоченото и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 17.03.2025 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е образувано ч.гр.д. **** г. Излага се, че към момента на подаване на заявлението потребителят на електрическа енергия има неизплатени задължения в общ размер на 233.29 лева за обект на потребление с аб. №: ***, посочен по- горе. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 210.44 лева, представляваща главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 23.2.2024 г. - 22.10.2024 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 22.85 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 17.03.2025 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *** към същата дата.
Предвид, че заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, ищецът предявява настоящата искова молба с искане да бъде установено, че ответникът дължи заплащане на горепосочените суми, посочени в извлечение от сметка на ответника по кл. № ***, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените съдебни разноски по настоящото дело. Моли се също да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № * от **.**.**** г.
Ответникът оспорва да е ползвал електрическа енергия и да е клиент на ищеца с посочения абонатен номер. Оспорва между него и ищеца да съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяната от ищеца електрическа енергия. Излага, че издаването на фактури не установява възникването на задължение за заплащане на услуга в случай, че такава не е извършвана. Посочва, че не са представени доказателства за откриване на партиди на името на ответника, нито сключен договор за доставка на електрическа енергия за обекта с 2 посочения абонатен номер. Оспорва издадените и представени от ищеца фактури за задължение за заплащане на цена на електрическа енергия. Сочи, че услуги по предоставяне на електроенергия не са извършвани и заплащане на цената им не се дължи. Прави възражение, че ищецът не е представил доказателства за това, че обектът на процесния адрес е бил собственост на ответника. Предвид неоснователността на иска за главница, счита за неоснователен и акцесорния иск за лихва.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно разпределената доказателствена тежест и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът в условията на пълно и главно доказване доказа твърденията в исковата молба- че ответникът е негов клиент, че се касае за действително консумирана и незаплатена от ответника електроенергия.
Ответникът е собственик на недвижим имот в с. гр. В., ул. К. Р. Н. № **, ет. *, ап. **, което се установява и от представения от ответника справка от СВ- В. за самостоятелен обект **** с площ 40.25 кв.м. и прилежаща изба № 33 с площ 2.76 кв.м. След сключване на сделката, на основание чл. 17, т. 3 от Общите условия на ищеца, потребителят е бил длъжен да съобщи на **** АД в 30- дневен срок за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от ОУ ( в случая трите си имена, ЕГН, постоянен адрес, телефон за контакт, административен адрес на обекта, снабдяван с електрическа енергия, имейл). Информацията трябва да се предостави в писмена форма, включително и в хипотезата на промяна в собствеността относно обекта, в който **** АД доставя електрическа енергия. Това задължение е изпълнено от ответника със заявление № **** год. като в него е посочен документ за собственост Нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № *** от **** год., вписан в служба по вписванията вх.рег. № **** от **.**.**** год., акт № **, том **, № от описната книга ****. Същите данни фигурират и в справката от Служба по вписванията. В заявлението като предишен ползвател на имота е вписан праводателят на ответника Д. Т. А.. Въз основа на заявлението е подписан договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на **** АД при Общи условия.
3
Клиентският номер, който е посочен в заявлението за продажба на електрическа енергия, е *****, а абонатният номер е ***. Клиентският номер, който е посочен в искането за разсрочено плащане на дължими суми от 20.12.2017 г., е ***, а абонатният номер е ***. Клиентският номер, посочен във фактурите е ***, а абонатният номер е ***. От Констативен протокол от 06.06.2023 год. за подмяна на СТИ се установява, че едмонтират стар електромер № ***** и монтиран нов с № *****. Този електромер фигурира в издадените от ищцовото дружество фактури за процесия период, който е последващ монтажа.
Следователно може да се приеме, че става въпрос за един и същ обект на потребление на електроенергия, с един и същ клиентски номер, но различни абонатни номера, предвид промяната на собствеността.
Ответникът не е представил доказателство, че е платил задълженията си.
От приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че количеството електроенергия е доставено до процесния обект на потребление и може да бъде потребено за посочения период. Показанията на електромера са само и единствено от редовно, ежемесечно снети показания. Не е извършвана корекционна процедура. Електромерът, който е отчитал ел. енергията на процесния обект за целия период е бил един и същ и той е с фабричен
№*****.
Процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа на „***" АД, съгласно сключен договор и е заведен с клиентски № **** и абонатен №****.
Съществуват просрочени и неплатени задължения по фактури издадени за процесния период, както следва:
1.По фактура № **** от 23.02.2024 г. не са платени 57,19 лв. или 29,24 евро. Лихвата по тях към 17.03.2025 г. е 7,88 лв. или 4,03 евро. Общо 65,07 лв. или 33,27 евро.
2.По фактура № **** от 25.03.2024 г. не са платени 36,97 лв. или 18,90 евро. Лихвата по тях към 17.03.2025 г. е 4,67 лв. или 2,39 евро. Общо 41,64 лв. или 21,29 евро.
3. По фактура № **** от 23.04.2024 г. не са платени 43,92 лв. или 22,46 евро. Лихвата по тях към 17.03.2025 г. е 5,03 лв. или 2,57 евро. Общо 48,95 лв. или 25,03 евро.
4
4. По фактура № **** от 23.05.2024 г. не са платени 13,28 лв. или 6,79 евро. Лихвата по тях към 17.03.2025 г. е 1,36 лв. или 0,70 евро. Общо 14,64 лв. или 7,49 евро.
5. По фактура № **** * от 24.06.2024 г. не са платени 19,07 лв. или 9,75 евро. Лихвата по тях към 17.03.2025 г. е 1,74 лв. или 0,89 евро. Общо 20,81 лв. или 10,64 евро.
6. По фактура № **** от 25.09.2024 г. не са платени 32,23 лв. или 16,48 евро. Лихвата по тях към 17.03.2025 г. е 1,82 лв. или 0,93 евро. Общо 34,05 лв. или 17,41 евро.
7. По фактура № ***** от 22.10.2024 г. не са платени 7,78 лв. или 3,98 евро. Лихвата по тях към 17.03.2025 г. е 0,35 лв. или 0,18 евро. Общо 8,13 лв. или 4,16 евро
Общо незаплатените фактури са на стойност 210,44 лв. или 107,60 евро, а мораторната лихва върху просрочените задължения е в размер на 22,85 лв. или 11,68 евро.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми, за които са издадени фактура № **** от 23.02.2024 год., фактура № **** от 25.03.2024 год., фактура № **** от 23.04.2024 год., фактура № **** от 23.05.2024 год., фактура № **** * от 24.06.2024 год., фактура № **** от 25.09.2024 год. и фактура № ***** от 22.10.2024 год., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца от 18.07.2025 г., извлечение за фактури и плащания към 16.07.2025 г. и извлечение от сметка към 17.03.2025 год.
Облигационните отношения между страните се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на *** АД. Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ***“ АД /ОУДПЕЕ/, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете за плащане са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане 5 на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
Потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към *** АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № **** по описа на ВРС, която е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Въз основа на приетата по делото съдебно- техническа експертиза и писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са основателни.
Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно установеното в настоящото производство ответникът следва да понесе разноските, както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 38.35 евро /75.00 лева/ в заповедното производство и 541.74 евро /1059.55 лева/ в исковото производство за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение, съдебно- техническа експертиза и възнаграждение на особения представител на ответника.
Разпечатката съдържа 42 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57aacf22-75f0-4355-85b6-d88ffb40b3a5