Решение № 31 от 01.04.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Сандански, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200242 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление №

25-0339000146/19.02.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ – Сандански, с което на К. Н. Н., ЕГН – **********, с адрес с. П*****, общ.

Сандански, ул.“И****“ № е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че по отношение на жалбоподателят е била осуетена възможността същия да даде биологична проба /кръв и урина/, тъй като същия е бил възпрепятстван затова не по негова вина, поради което деянието му било несъставомерно.

Претендират се разноски.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

1

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 20.01.2025г. в 14.35 часа в с. П*** пред хотел „К****“ в посока бившата Резиденция управлява лек автомобил „Тойота Ланд Крузер 150“, серия с рег. №*****, собственост на С. З. от гр. Сандански, след като водача отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Драг тест 5000“ с фабричен номер 0023. На водача бил издаден талон за мед.изследване 0169142.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства - показания на актосъставителя, които в тази му част съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени.

ЗА СЪСТАВОМЕРНОСТТА НА ДЕЯНИЕТО ПО ЧЛ. 174, АЛ.3 ЗДвП.

От текста на сочената като нарушена норма на чл. 174, ал.3 ЗДвП следва, че изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях , съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Същевременно е напълно възможно в условията на 2 кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на изпълнителното деяние, като те биват: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол; отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор; неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените форми - отказ на лицето да се тества с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174, ал.3 ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т.25 от параграф 6 на ДР на ЗДвП: "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като същата се явява доказана от показанията на актосъставителя, който непосредствено е възприел движението на жалбоподателя с процесното МПС.

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

Посоченото, обаче не означа, че във всеки случай на издаден АУАН за отказ да се тества с техническо средство, деецът следва да понесе отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

3

Това е така доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на водача да се тества с техническо средство, базирано на последващо издаването на АУАН поведение на нарушителя, а именно ако след обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка с драг тест, лицето доброволно даде кръвна проба за изследване на наличие на наркотични вещества в организма му, доколкото в този случай целта на закона би била постигната, наличието или отсъствието на наркотични вещества в кръвта би било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества с техническо средство -отпаднала.

В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата способи за установяване на наличието на наркотик в кръвта:

-чрез техническо средство и

-чрез медицинско изследване на кръвта са равностойни и законодателят не отдава предпочитание на нито един от тях.

Затова, за да е правомерно поведението на водача, е напълно достатъчно той да се подложи на установяване наличието на наркотични вещества в организма му дори и само с един от способите очертан в чл. 3а от Наредбата.

Именно заради това, последващото подлагане на медицинско изследване на кръвта води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се тества с техническо средство, като деецът може да бъде наказан по реда на чл.

174, ал.3 ЗДвП само ако наличието или отсъствието на наркотични вещества в организма му не е установена по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

Налага се извод, че е употребена специфична законодателна конструкция, по силата на която е проведено разграничение между противоправност и наказуемост на поведението по чл.174, ал.3 ЗДвП.

Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е реализирането на която и да било от алтернативните форми на изпълнителното деяние.

Наказуемостта на деянието по чл.174, ал.3 ЗДвП, обаче обхваща сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два акта:

-първоначален отказ на лицето да се тества с техническо средство, който следва да се отрази по надлежния ред в АУАН;

4

- липса на установяване на концентрацията на алкохол или наркотични вещества в кръвта по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

Вторият акт представлява поведение, което следва във времево отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в него. Това обаче не отнема качеството му на елемент sine qua non от фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал.3 ЗД в П и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.

Редът за реализиране възможността на дееца, след като вече му е съставен АУАН за отказа да се тества с техническо средство, да се подложи на изследване чрез някой от способите по чл.3а от Наредбата е предвиден в чл 6 от Наредба 1/19.07.2017г. и включва следните елементи от фактическия състав:

-издаване на талон за изследване;

-определяне от контролния орган на мястото, където следва да се яви нарушителя за даване на кръвна проба;

-определяне и вписване в талона на срок за явяване;

-връчване на талона на водача и предоставяне на възможност да изпълни предписанията му;

-вземане на кръвна проба, ако водачът се е явил в посоченото медицинско заведение в указания срок.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН „административно нарушение“ е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, а според чл. 7 от

ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

От изискването за вина при наказването на административните нарушения следва, че деянието ще е съставомерно по чл.174, ал.3 ЗДвП от субективна страна, само ако неустановяването на концентрацията на алкохол в 5 кръвта на дееца, по който и да било от алтернативно предвидените равностойни способи, се дължи на негови противоправни и виновни действия и/или бездействия.

Тоест необходимо е да се установи, че и двата кумулативно изискуеми акта, обуславящи наказуемост на извършеното по чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно:

-отказа на лицето да се тества с техническо средство, за което е издаден АУАН и

-последващото неустановяване на концентрацията на алкохол в кръвта или наличието на наркотични вещества в организма му по някой от останалите алтернативно предвидени в чл. 3 а от Наредбата способи се дължи на умисъл или непредпазливост от страна на водача.

В обратния случай, ако след съставен АУАН за отказ да се тества с техническо средство - лицето не даде кръвна проба и това се дължи на: обективни причини (невъзможност) или -незаконосъобразно поведение на самите държавни органи, които не са спазили очертания по-горе ред на Наредба № 1/19.07.2017г. по аргумент от чл.15 НК, който намира субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, деянието не би било виновно, респективно ще е несъставомерно от субективна страна като нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.

В конкретния случай от приложения по преписката талон за изследване № 0169142 се установява, че на водача е издадено предписание за явяване и даване на кръвна проба в срок от 60 минути от издаване на талона. Талонът е издаден в 14.35ч. на 20.01.2025г., от което следва, че срокът изтича в 15.35 часа на 20.01.2025г.

От показанията на полицейските служители, както и от служебно изискания и приложен към доказателствата по делото протокол за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие от 20.01.2025г., се установява, че в периода, в който жалбоподателя е следвало да се яви в медицинския център за даване на биологична проба, е била извършена проверка в домът му с негово участие, от което следва извода, че същия е бил възпрепятстван в указания в талона за мед.изследване срок да се яви за съответното изследване.