Решение № 604 от 08.11.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Ямбол, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Й.Г.П. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20242330100433 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по молба на П. С. Г. от гр. *** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която моли да се постанови съдебно решение, с което на основание чл. 439 от ГПК да бъде признато за установено, че ищецът П. С. Г. ЕГН ********** не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ***, с адрес за призоваване: гр.

София, общ.Столична, обл.София, п.к. 1715, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, бул./ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, парична сума в размер на 4554.98лв. - главница, дължима по договор за заем на физическо лице с код № ***, законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда - 10.03.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 91.10лв,- разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист от 02.06.2014 год. по ч.гр.д. *** год. по описа на ЯРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № *** год. по описа на ЧСИ № ***- И. Х. с район на действие съд. район на ОС-***, поради погасяването на посочените суми по давност. Претендира за направените по делото разноски.

Ищецът се позовава на чл. 110 от ЗЗД,според който общата погасителна давност за вземания, за които законът не предвижда друг срок, е петгодишна.

Сочи, че когато вземането е установено като основание и размер в рамките на съдебно производство, каквото е заповедното по реда на чл.410 от ГПК, то погасителната давност, която тече след влизане в сила заповедта за 1 изпълнение всякога е петгодишна, защото се касае за съдебноустановено вземане. В случая според ищеца следва да се приеме, че този период от време е започнал да тече от датата на издаването на изпълнителното основание 02.06.2014г. и е изтекъл на 02.06.2019г., защото през това време кредиторът не е извършил изпълнителни действия за принудително събиране на вземането си, респ. давността не е била спирана и прекъсвана. Върху изпълнителния лист липсва отбелязване, от което да е видно, че въз основа на него е било образувано друго изпълнително дело, а и ищецът не е бил уведомяван за наличието на такова и за каквито и да било изпълнителни действия до 29.01.2024г., когато е получил поканата за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело. От това следва извод, че образуваното през 2023 год. изпълнително дело № *** год. по описа на ЧСИ И. Х. е заведено след изтичане на предвидената по закон погасителна давност за събиране на вземането и след изтичане на период от близо десет години от издаване на изпълнителното основание, през който период кредиторът е бездействал, поради което присъдените с изпълнителния лист суми са недължими. В случая се касае за факти и обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а такъв факт е именно изтеклата в полза на длъжника погасителна давност.

В хода на съдебното дирене искът се поддържа.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който счита същия за неоснователен и недоказан .

Сочи, че поради неизпълнение на поетите задължения по сключен договор за кредит е инициирано заповедно производство, издаден е Изпълнителен лист по ЧГД № *** по опис на Районен съд - Ямбол, въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на дело N 2 *** по опис на ЧСИ К. П. А., per № *** при КЧСИ, по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. Счита, че в настоящия случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок.

Сочи, че приложимо в случая е Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г„ ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е 2 траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение N 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Ново изпълнително дело под номер 0*** по описа на ЧСИ И. С. Х. рег.

№ *** при КЧСИ е образувано преди да изтече установения давностен срок, като още с молбата са поискани от взискателя изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са заплатени и съответните такси. До предявяване на настоящия иск са предприемани регулярни действия по образуваното производство като не са настъпили последиците на погасителната давност.

В Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, е разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.

ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия като действия за принудително събиране на паричното притежание, предприети от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието на принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за паричното притежание, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. Основанието по чл. 116, б.

"в” ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.

Обявяването на допълнителни условия към това основание за прекъсване на погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на разпоредбата, неоправдано би ограничило приложното й поле и би било тълкуване contra legem.

Съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В процесния случай не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, петгодишна погасителна 3 давност за процесиите вземания, обективирани в процесния изпълнителен лист. Следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така решение № 50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, IV Г.О.)

В решение N s 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. N s 1747/2020 г. на ВКС, IV Г.О., е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Сочи, че за правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

Не на последно място сочи, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. Давността не погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от време законодателят свързва друга правна последица, а именно невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на давност предметът на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по 4 гр. д. № 2828/2018 г„ III г. о„ ГК.

Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на представляваното от мен дружество процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи последиците на погасителната давност, вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане.

Разбирането , че след погасяването по давност кредиторът губи субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи", категорично противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба ищецът е представил съобщение до него изх.№ ***г. по изпълнително дело № *** на ЧСИ с рег.№ *** И. Х. и район на действие – Окръжен съд – Я. с копие от изп.лист издаден по ч.гр.. № ***г. на РС – *** за незабавно изпълнение на задължението си по него. В същото е посочено, че задължението възлиза на 91.10 лв. неолихвяема сума, 40544,98лв. главница, 4690,66лв. лихви, 2,60лв. присъдени разноски и 78.00лв. разноски по и.д., както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 934.98лв. в полза на ЧСИ И. Х., както и др. суми дълживи към този момент, в общ размер на 150.00лв. Съгласно изпълнителен лист издаден на 02.06.2014г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС въз основа на разпореждане от 02.06.2014г. и заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС длъжникът П. С. Г. е осъден да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ООД сумата 4554,98лв. – главница, дължима по договор за заем на физическо лице с код № ***, законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.03.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 91.00лв. – разноски по делото.

По делото е приложено изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И.

Х. с рег.№ ***, видно от което същото е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вх.№ ***г.за образуване на изпълнително производство 5 срещу П. С. Г. въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист, приложен към изп.дело. По същото са извършвани и изпълнителни действия по връчване на ПДИ, справки за наличие/липса на задължения, справка за трудови договори, наложен е запор на всички вземания на длъжника и др.

Видно от ПДИ – съобщение изх.№ ***г., според приложената разписка е връчена на длъжника чрез адв.С. А. Т. на 29.01.2024г.

Съгласно писмо изх.№ ***г. на ЧСИ К. А., рег.№ *** с район на действие: Окръжен съд С. по молба вх.№ 11775/07.11.2017г. на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *** по изпълнително дело № *** е върнат оригинала на изпълнителния лист, изпълнителното дело е прекратено на 17.11.2017г. и е предадено в архив на 13.03.2018г. и унищожено, съгласно чл.13, ал.2 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ във връзка с чл.5, ал.4 от ЗЧСИ.