Решение № 155 от 01.10.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. гр.Мадан, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100258 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Р. С. Ф. против ********** ** и *********” ***, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ******* ** , да заплати на ищцата сумата в размер на 46,44 евро (след допуснато изменение на иска в о.с.з.), недължимо платена като договорна лихва по Договор за паричен заем № ******* от *****г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждането на "*******" ****, да заплати на ищцата, сумата в размер на 217,28 евро (след допуснато изменение на иска в о.с.з.), недължимо платена като възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция № ****** от ******г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем от *******г., сключен с ответниковото дружество „ ******** “ **. Съгласно Договор за паричен заем от ****, ищцата получава заемната сума от 500 лева, и общо дължима сума с лихва 535.20 лева, при срок на кредита 8 вноски, при ГПР от 48.84% и ГЛП от 40 %. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, доверителят ми сключва с "*******" ****, Договор за предоставяне на гаранция от ****** с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 240.80 лева Ищцата е заплатила по договор за кредит от *********., сумата от 18 евро, а по договор за предоставяне на гаранция от********, сумата от 123.12 евро. Ищцата счита, че Договор за паричен заем № ****** от ******., сключен с ответниковото дружество „ ****** “ **, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "*******" **. Твърди, че с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в 1 кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем сключен с ответниковото дружество „ ********* “ **, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, като излага подробни съображения. Счита, че така сключения Договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП. Сочи, че е налице нееквивалентност между престациите, тъй като сумата която се претендира чрез него и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 80% от сумата на отпуснатия кредит от 500.00 лева. Счита, че Договор за предоставяне на гаранция сключен с „*******“ ****, е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „*******“ **, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва изцяло твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор за кредит. Сочи, че договорът за паричен заем е валиден и е сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлява разход по кредита по смисъла на Закона за потребителския кредит и не следва да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице - „*******“ ****, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя. С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула. ГПР, посочен в договорите за паричен заем, е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК като е използвана визираната в т. 29 от Решението по дело C- 290/19 единна математическа формула (Приложение 1 към ЗПК). В договорите за потребителски кредит са посочени основните данни, или компонентите, както ги нарича ищецът, които са послужили за изчисляване на ГПР. В процесните договори са посочени размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). ГПР включва всички разходи по кредита и в процесния случай това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят към момента на сключване на договорите.

Процесните договори за паричен заем не само формално покриват минимално изискуемите реквизити на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договорите ГПР е коректно изчислен. Дружеството няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Файненшъл България“ ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. В процесния случай заемополучателят, избирайки да обезпечи вземанията чрез дружество-гарант, индивидуално договаря с него съответните приложими в отношенията им условия, поради което не може да се приеме, че същият е бил лишен от възможността да определи обхвата на задълженията си. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника „*********“ ****, с който 2 взема становище за неоснователност на предявените искове. Категорично оспорва претенцията на ищеца към дружеството-ответник като неоснователна и недоказана.

Процесната сума е получена от дружеството на валидно правно основание, като възнагрраждение сррещу прредоставена услуга по действителен договор. Ищецът и „*******“ **** са сключили процесния договор за предоставяне на гаранция, по силата на които едната страна - „******* **** се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „*******“ ** с наредител Р. С. Ф.с цел гарантиране за изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - Р. С. Ф., се задължава да заплати уговореното затази услуга възнаграждение. Сключеният между ищеца и „******“ **** договор е с характер на двустранен договор - ******“ **** предоставя услуга, а потребителят следва да заплати възнаграждение за услугата. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредит. Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Следва да се има предвид, че договорите за предоставяне на гаранция са сключени само и единствено поради възлагането от ищцовата страна и то само при условие, че ще получим уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. „*******“ **** е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.

3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.

Именно в това си качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение (по занятие). Дружеството отговаря на изискванията на закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано. Договорът за предоставяне на гаранция е сключен само и единствено поради възлагането от ищцовата страна. Ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство, или с банкова гаранция, или чрез дружество- гарант. Ищецът е можел да избере дали да сключи договора за кредит при тези условия или не. Ищецът е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи. Първата възможност е да се представи банкова гаранция. Втората възможност е да се осигурят двама поръчители.

Третата възможност е представяне на гаранция от дружество-гарант. Ищецът е можел да избере както банката, която би издала банкова гаранция, така и дружеството, което да гарантира изпълнението на задълженията му. Ищецът е избрал да сключи договор с „******“ ******. В договора за предоставяне на гаранция ясно и разбираемо е написано, че „******“ **** се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „*******“ ** с наредител потребителя с цел обезпечние на изпълнението на задълженията му по договор за паричен заем, а потребителят се задължава да заплати на „*******“ ******* посоченото в договора възнаграждение. Всеки потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него. Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е сключил с ********** ** договор за паричен заем № ****** от ****г., по силата на който заемодателят ******* ** предоставило на ищеца заем в размер на 500 лева, при следните параметри, описани в чл. 2 от договора: размер на двуседмичната погасителна вноска 66,90 лева, платим на 8 бр. двуседмични вноски, фиксиран ГЛП 40%, обща дължима 3 сума 535,20 лева, ГПР 48,84 %. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „******“ **; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2. Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от Заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата - ******г. между ******* **** и ищеца е сключен договор за предоставяне на гаранция № ***** , по силата на който ***** **** се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „********“ **, с наредител - потребителят, с цел гарантиране, за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 500 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разхода за събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 240,80 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 30,10 лева. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „******“ **, като „*******“ ** е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.

Разпечатката съдържа 18 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57a9ea59-9435-4f1b-a54e-486a599d57f5