Определение № 1715 от 14.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1715 гр. София, 09.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Десислава Алексиева като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602192 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3, вр., ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба с вх. № 21020091/07.12.2022 г. / п.к.

01.12.2022 г./ от М. Д. К. срещу Определение от 02.09.2022 г. по НЧХД № 3325/2017 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по съображения, че в нейна полза следва да бъде присъдено цялото претендирано възнаграждение от 1800 лева, а не частично в размер на 1000 лева. Сочи, че по делото са представени доказателства за реално плащане на сумата от 1800 лева – договор за правна защита и съдействие от 23.01.2019 г., като в раздел I V е посочено, че е платена сума в размер на 1800 лева в брой. Отправя искане Е. К. да бъде осъдена да заплати сумата от още 800 лева, представляваща разликата между присъдената сума от 1000 лева и претендираната от 1800 лева адвокатско възнаграждение.

По делото е постъпила и частна жалба от частния тъжител Е. В. К. срещу същото определение с искане да бъде отменено в цялост, евентуално в частта, с която с която жалбоподателят е осъден да заплати сумата, представляваща разликата над 500 лева до 1000 лева, като се позовава на обстоятелството, че другият тъжител е починал към датата на постановяване на обжалваното определение. Излага доводи, че не следва да заплаща разноски, евентуално само половината от тях. В допълнение изтъква, че молбата, подадена от М. К. е извън срока за обжалване на присъдата, поради което същата се явява просрочена.

Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар от 1000 лева, като се позовава на чл. 13, ал.1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който минималният размер е 400 лева. Ето защо отправя искане за отмяна на определението изцяло, евентуално да бъде намален размера на присъдените разноски за разликата над 500 лева до 1000 лева.

По делото е постъпило становище по частната жалба от частният тъжител Е. К.. В становището са изложени доводи за липса на твърдяната от частното обвинение прекомерност на възнаграждението, поради което се моли атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Въззивният съд, като прецени наведените в частните жалби и в насрещното становище доводи, както и атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица в преклузивния 7 1 дневен срок, поради което същите се явяват допустими. В изпълнение на дадени указания по делото, частният жалбоподател М. К. е представила доказателства за спазване на законовия срок за подаване на жалба. Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател Е. К., че обратната разписка PS214000В2F4K не се отнася до подадената жалба, тъй като видно от отбелязване върху същата за дата на приемане на писмовната пратка е посочена дата 01.12.2022 г., а за дата на получаване от посочения в разписката получател – СРС е отбелязана дата 07.12.2022 г., която дата съвпада с датата на входящия номер на жалбата, подадена от М. К.. Ето защо, жалбата е подадена в срок.

По същество на жалбите:

Производството по НЧХД 3325/2017 г. по описа на СРС е образувано въз основа на тъжба от К.Д.К. и Е. В. К. срещу М. Д. К. за престъпления по чл. 146, ал. 1 НК. С присъда от 28.11.2018 г. по НЧХД 3325/2017 г. по описа на СРС, частично отменена по реда на инстанционния контрол с присъда № 189 от 30.09.2019 г. по НЧХД 2559/2019 г., по описа на СГС, М. Д. К. е оправдана на осн. чл. 304 НПК изцяло.

С Определение от 02.09.2022 г. по НЧХД № 3325/2017 г. по описа на СРС, НО, 101ви състав съдът е възложил в тежест на частния тъжител Е. К. разноските по делото, направени от подсъдимата М. К. в размер на 1000 лева. За да постанови така атакуваното определение, първоинстанционният съд е приел, че разноските са действително направени и по силата на чл. 190, ал. 1 от НПК подлежат на възлагане на частния тъжител Е. К., доколкото към този момент другият частен тъжител К.К. е починал.

По частната жалба на М. К.:

Настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. В разглеждания случай, по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.01.2019 г., видно от който М. К. е упълномощила адв. Н.Р. да изготви и подаде въззивна жалба пред СГС, както и защита пред СГС, за което е било договорено възнаграждение в размер на 1800 лева, като е уговорено, че сумата от 1000 лева е платима при подписване на договора, а остатъкът от 800 лева следва да бъде платен до края на м.02.2019 г. Настоящият състав не кредитира посочената като платена сума в чл. IV от договора – 1800 лева, поради наличие на поправка, както в цифровото, така и в словесното изписване на сумата, а освен това и поради несъответствие с уговорката в чл. III от договора, съгласно която е уговорен начин на плащане на две вноски – едната при подписване на договора, а втората в края на м.

02.2019 г. Горните обстоятелства не позволяват да бъде направен несъмнен извод, че сумата в размер на 1800 лева е платена, а съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението/ т. 1 от ТР № 6 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо, определението на СРС в обжалваната от М. К. част е правилно.

По частната жалба, подадена от Е. К.:

Обжалваното определение е постановено от компетентния съд по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, а именно СРС. Съгласно чл. 189 НПК, съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Липсва предвиден в закона срок да се упражни претенция за разноски в наказателния процес, ето защо възражението на жалбоподателя, че искането не е направено в срок е неотносимо. По делото са приложени доказателства преди даване ход на съдебните прения във въззивна инстанция, видно от които М. К. е заплатила 1 000 лева за адвокатско възнаграждение за въззивно производство пред СГС/ договор за защита от 23.01.2019 г./. Ето защо до този размер направените разноски в наказателното производство са доказани.

Разпоредбите на чл. 187-190 от НПК не регламентират процесуална възможност за съда да намали претендираното адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност.

Липсва аналогична разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, а и същата не може да намери приложение в наказателното производство. Това е така, тъй като чл. 88, ал. 1 от НПК 2 препраща за неуредени въпроси към ГПК, но само по отношение реда за разглеждане на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск. Ето защо, разноските по делата се възлагат в тяхната цялост, както са били направени, а възражения за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство е недопустимо.

По отношение на обема на отговорността на частния тъжител Е. К., настоящият състав намира, че солидарната отговорност може да възникне по силата на закона съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, но НПК не предвижда такава хипотеза. По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК отговорността за разноските в наказателното производство е разделна.

Освен това, в разглеждания случай всеки от двамата тъжители е действал в лично качество на пострадал от съответното престъпление на самостоятелно основание. Налага се извода, че двамата частни тъжители са разполагали със самостоятелни права в наказателния процес, поради което отговорността им по чл. 190, ал. 1 НПК е разделна. Ето защо, отговорността за разноските по повдигнатите от тъжителя К.К. обвинения следва да бъде възложена на неговите наследници, съобразно дяловете им от наследството. /Така определение № 93 от 17.03.2023 г. по ч. н. д. № 34/2023 г. на СОС/. Установява се от справка за роднински връзки /л. 127 от първоинстанционното дело/, че същият е оставил наследници по закон съпругата и двете си деца. На осн. чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, наследствените квоти на тримата наследници по закон са равни. Частният тъжител Е. К. е приела наследството на К. К. съгласно нейно изрично заявление, обективирано в молба от 07.06.2023 г. по делото. Доколкото в случая, съпругата е участвала и в лично качество като страна в наказателното производство, то същата отговоря за разноски в размер на 667 лева, включваща сумата от 500 лева, представляваща половината сума на присъдените разноски, за които тя отговоря в лично качество като частен тъжител и за сумата от 167 лева, изчислена съобразно наследствената ѝ квота.

По гореизложените съображения, определението на СРС следва да бъде частично отменено за горницата над 667 лева до целия присъден размер от 1000 лева, доколкото в тази част искането за присъждане на разноски е неоснователно, а в останалата част за сумата от 667 лева, въззивният съд намира, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразен и обоснован.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 от НПК Софийски градски съд, НО, XVII-и въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 02.09.2022 г. по НЧХД № 3325/2017 г. по описа на СРС, НО, 101ви състав, с което Е. В. К. е осъдена да заплати на М. Д. К. сумата, представляваща разликата над 667 лева до 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по ВНЧХД № 2559/2019 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав, по което съдът е отменил присъдата на първоинстанционния съд по НЧХД № 3325/2017 г. по описа на СРС , НО , 101 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.09.2022 г. по НЧХД № 3325/2017 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, с което Е. В. К. е осъдена да заплати на М. К. сумата от 667 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по ВНЧХД № 2559/2019 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав , по което съдът е отменил присъдата на първоинстанционния съд по НЧХД № 3325/2017 г. по описа на СРС, НО , 101 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4