Решение № 621 от 27.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Б.Г., 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.Г., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20241720101769 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.Г.“, ** ** ** ** чрез адв. В., срещу „Топлофикация-Б.Г.” АД , ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр.Б.Г., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата, в качеството й на наследник на Н.М.С., починала на 30.07.2021 г., не им дължи сумата в размер на 1439.13 лева – представляваща ½ част от общо дължимата главница в размер на 2878.26 лева, стойност за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2007 г. до 30.04.2009 г., сумата от 333.17 лева – ½ част от общо дължимата законна лихва за забава в размер на 666.33 за периода от 01.04.2007 г. до 07.12.2009 г., за които суми в полза на ответника на 22.02.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № **** г. на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С. Б. е образувано изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ С. Б.. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

1

Ищцата твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- Б.Г.”АД не е подал отговор на исковата молба и не са взели становище по иска.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. В., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото молба чрез ю.к. М., оспорва иска, и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 22.02.2010 г., по ч.гр.д. .№ 0**** г. на ПРС, на основание заповед от 19.12.2009 г., в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който Н.М.С. е осъдена да заплати на ответника сумата от 2878.26 лева2, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2007 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 666.33 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.04.2007 г. до 07.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2878.26 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 18.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 176.34 лева – юрисконсултско възнаграждение.

От приложеното писмо на ЧСИ – Г.К. се установява, че служебният архив на ЧСИ – А. В.а е прехвърлен на ЧСИ – Г.К., но изп.д. № **** г. по ЧСИ – А. В.а е внесено в архив на 05.04.2017 г., и на 21.07.2022 г. е 2 унищожено. Видно от положения печат върху гърба на изпълнителния лист, с постановление на ЧСИ, изп. д. № **** г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На печата е отразено, че изпълнителното дело е образувано на 13.05.2010 г., последното валидно изпълнително действие по същото е извършено на 13.05.2010 г., а поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 17.08.2010 г.

Видно от приложеното по делото копие от изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ – С. Б., въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника на 16.10.2018 г. при ЧСИ е образувано изп.д. № **** г. От положените печати върху гърба на изпълнителния лист се установява, че по изпълнителното дело са събрани сумите предмет на изпълнителното дело от Е.П., като събраната сума е преведена на взискателя на 04.04.2024 г., и с разпореждане от същата дата изпълнението по образуваното при ЧСИ изпълнително дело № **** г. е приключило.

От приложеното удостоверение за наследници от 21.04.2022 г. се установява, че Н.М.С. е починала на 30.07.2021 г., като след смъртта си е оставила за свои законни наследници:ищцата Т. К. С. – дъщеря и Е.К.П. – дъщеря.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищеца не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу неговия наследодател, а именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и 3 влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е 4 допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 22.02.2010 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ А. В.а е било образувано изпълнително дело № **** г., която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 22.02.2010 г. до образуване на изп.д. № **** г. при ЧСИ - В.а – 13.05.2010 г., е изминал период от около три месеца, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 13.05.2010 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

След образуване на изпълнителното дело при ЧСИ, по същото няма извършвани действия насочени към прекъсване или спиране на давността.

При това положение в продължение на повече от две години след 13.05.2010 г. взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 14.05.2012 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо, че от 5

ЧСИ към този момент няма постановление за неговото прекратяване.

Обективираното постановление на ЧСИ върху гърба на изпълнителния лист няма дата, на която е постановено. Независимо от това, същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 14.05.2012 г., но липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към 14.05.2012 г., не се отразява на извода на съда за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, към 14.05.2012 г.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.