Решение № 13879 от 11.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13879 гр. С., 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110142436 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 263616/04.08.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 310092/24.09.2025г. на СРС, подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. Ц. П., Д. П. Т. и И. И. Ц..

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу С. Ц. П., И. И.

Ц. и Д. П. Т. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот– апартамент в град С., ж.к. „Г.“, бл. 2, ет. 7, ап. 30, аб.

№ ******, сумите, както следва:

1. С. Ц. П. /3/16/:

206,64 евро /404,16 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (04.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

40,45 евро /79,11 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2023г.-28.07.2025г.

2,84 евро /5,55 лева/ за главница за дялово разпределение за процесния имот за периода м.06.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (04.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

74 цента /1,55 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022г.-28.07.2025г.

2. Д. П. Т. /3/16/:

206,64 евро /404,16 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (04.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

1

40,45 евро /79,11 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2023г.-28.07.2025г.

2,84 евро /5,55 лева/ за главница за дялово разпределение за процесния имот за периода м.06.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (04.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

74 цента /1,55 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022г.-28.07.2025г.

3. И. И. Ц. /10/16/:

688,83 евро /1347,23 лева/ за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (04.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

134,87 евро /263,79 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2023г.-28.07.2025г.;

9,46 евро /18,51 лева/ за главница за дялово разпределение за процесния имот за периода м.06.2022г.-м.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (04.08.2025г.) до окончателното им изплащане;

2,35 евро /4,60 лева/ за законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022г.-28.07.2025г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците, включително на основание наследствено правоприемство, съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Наследодателят на ответниците бил собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Берова / юрк. Кирчева. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Ц. П., И. И. Ц. и Д. П. Т. чрез назначения им особен представител адв. К.А. – АК-С., са подали Отговор на исковата молба, вх. № 85149/18.03.2026г. на СРС, допълнен с допълнителен отговор, вх. № 86189/18.03.2026г. на СРС, с който оспорват предявените срещу тях искове. Сочат, че нямат качеството на потребители на топлинна енергия, съответно, че, доколкото липсва сключен с тях индивидуален договор за доставка на такава, липсва и облигационно отношение между страните. Ищецът не бил доказал издаването на валидни и надлежни счетоводни документи.

Обективно невъзможно било да се установят основанието и размерът на претендираните вземания. Оспорва се наличието на реално доставяне на топлинна енергия и надлежното ú отчитане. Оспорва се дължимост на суми за сградна инсталация. Изтъква, че не всички наследници на М. И.а били конституирани като страни по делото, с което ищецът произволно бил ограничил кръга на ответниците. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност. С. П. и Д. Т. не фигурирали в удостоверението за наследниците на М.

И.а, оспорва се същите да имат качеството на нейни наследници, съответно да бъде ангажирана отговорността им по делото. В тежест на ищеца било да докаже пасивната материалноправна легитимация на всяко от лицата, срещу които е насочен искът. Самото посочване на лицата като ответници, без да е установено качеството им на собственици/ползватели/наследници, не било достатъчно, за да възникне задължение за 2 заплащане на дължимите суми. В насрочените по делото открити съдебни заседания ответниците не се явяват, като се представлява от адв. А. /особен представител/.

Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „Нелбо“ АД е депозирало Молба, вх. № 130497/24.04.2026г. на СРС, към което изразява становище във връзка с отчитането/разпределянето на топлинната енергия в имота. За насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците, съответно техния/техните наследодател/наследодатели, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях/него е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, както и наличието на наследствено правоприемство. Доколкото е налице оспорването на качеството на наследници, то в тежест на ищеца е да установи наличието на прието наследство – изрично или с конклудентни действия. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само 3 физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).

Видно от Нотариален акт № 463/11.03.1974г., т. ІІІ, дело № 63/1974г. на І Нотариус при Софийския народен съд, М. И.а и И.П. Ц. са собственици на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „Г.“, бл. 2, ет. 7, ап. 30, при описани площ, разпределение и припадащи се права и помещения. От наличното на л. 21 от делото удостоверение от ГИС – С. става ясно, че понастоящем този блок е с входове от „А“ до „Ж“. Доколкото в нотариалния акт не е вписано друго, следва да се приеме, че всеки от двамата е собственик на по 1/2 идеална част от апартамента /чл. 30, ал. 2 ЗС/. Няма данни, че към онзи момент И.а е била в брак. От представените по делото удостоверения за наследници /изх. № РНД-УФ01587/3/10.05.2022г. на Столичната община – Район „Надежда“, изх. № РНД25-ВК081564/18.09.2025г. на Столичната община – Район „Надежда“, и изх. № РНЛ26-УГ517884/04.06.2026г. на Столичната община – Район „Люлин“, се установява, че М. И.а И.а е починала /омъжена/ на 06.02.1983г. Наследена е от сина си И.П. Ц. /собственик на другата половина от апартамента/ и съпруга си П. Ц. И., като по този начин И.П. Ц. хипотетично би следвало да е станал собственик на 3/4 ид.ч. от апартамента, а П. Ц. И. – на 1/4 ид.ч. от него.

През 1988г. П. Ц. И. е починал, като е наследен от децата си Цв.П. И., М.П.К. и И.П. Ц..

Така Цв.П. И. и М.П.К. би следвало да са станали собственици на по 1/12 ид.ч. от апартамента, а И.П. Цв. на общо 10/12 ид.ч. През 1998г. М.К. е починала, като нейният дял би следвало да е преминал към сина ú П. Х. Т., който от своя страна е починал на 03.05.2025г. с единствен наследник дъщеря му Д. П. Т.. През 2013г. И.П. Цв. е починал, като негови наследници по закон са синовете му М. И. Ц. и И. И. Ц.. М. Ц. обаче се е отказал от наследство /л.17/, поради което единствен наследник по закон остава И. И. Ц. – 10/12 ид.ч. от апартамента. През 2023г. е починал и Цв.П. И. с единствен наследник по закон дъщеря му С. Ц. П..