Решение № 595 от 16.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Чл. 247,ал.1 от ГПК.

Образувано е по сезиране от Върховния касационен съд с Определение № 2255/13.08.2024г. по т.д.№ 858/2023г., с което е прекратено образуваното касационно производство и се връща делото на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка в решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с указания след отстраняване на ОФГ делото да се изпрати обратно на ВКС за произнасяне по касационните жалби.

Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното :

Видно от мотивите на определението на ВКС, за да инициира производството по чл.274 ГПК касационният съд е констатирал, че в мотивите на решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав е прието, че в решение № 554 от 01.08.2022 г. по същото в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда за основателност на предявените от двамата ищци „Акт Софт“ АД и „Риана“ ЕООД главни и акцесорни искове и диспозитива на въззивния съдебен акт. Посочено е, че формираната действителна воля на съда е за основателност на предявените искове, както следва: за първия ищец „Акт Софт“ АД в размер 2 799 534,57 лв. - главница, и 1 016 957,61 лв. мораторна лихва, и за втория ищец „Риана“ ЕООД в размер 8 799 465,15 лв. – главница, и 2 1

429 772,15 лв. – мораторна лихва, поради което обжалваното първоинстанционно решение, с което предявените обективно съединени искове са уважени в пълния им размер, следва да бъде потвърдено изцяло. Сочи се, че въззивният съд е констатирал, че в диспозитива на постановения съдебен акт е записано, че се потвърждава решението на първоинстанционния съд само в частта, с която ответникът Администрацията на Министерски съвет е осъден да заплати на „Акт Софт“ АД сумите по предявените главни и акцесорни искове, но е пропуснато в основното решение да бъде отразено същото за сумите по предявените от „Риана“ ЕООД главни и акцесорни искове, както и частта за участието на третите лица помагачи „ЦАПК Прогрес“ ООД и „ЦАПК Прогрес груп“ АД, чието участие също е посочено в мотивите на основното решение. Съдебният състав е направил извод, че следва да се постанови решение, с което на основание чл. 247 ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на Софийски апелативен съд в посочения смисъл.

Според касационната инстанция видно от диспозитива на решението по чл. 247 ГПК е посочено само, че се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 554 от 01.08.2022 г. по т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, както следва: „ПОТВЪРЖДАВА решение № 6097 от 15.08.2019 г. по гр. дело № 15159/2017 г. на СГС, ГК, 1 ГО, 13 състав, с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл.

452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Риана“ЕООД сумата от 8 799 465,15 лв.

- цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 449 170,18 лв. - разноски по делото.“ Посочено е, че решението е постановено при участието на „ЦАПК Прогрес“ ООД и „ЦАПК Прогрес груп“ АД на страната на ответника.

При съпоставяне на мотивите и диспозитива на обжалваното решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав касационната инстанция е констатирала, че въпреки формирания в мотивите извод, че следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 554 от 01.08.2022 г. по т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав в смисъл, че се потвърждава решението на първоинстанционния съд изцяло, т. е. че се потвърждава решението на Софийски градски съд, с което предявените обективно съединени искове са уважени в пълния им размер - на първия ищец „Акт Софт“ АД в размер 2 799 534,57 лв. - главница, и 1 016 957,61 лв. - мораторна лихва, и на втория ищец „Риана“ ЕООД в размер 8 799 465,15 лв. – главница, и 2 429 772,15 лв. – 2 мораторна лихва, в диспозитива на решението по чл. 247 ГПК въззивната инстанция не е отразила действителната формираната воля, а е посочила, че потвърждава решение , с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България е осъден на основание чл. 452, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Риана“ЕООД сумата 8 799 465,15 лв. - цедирано от „Акт Софт“ АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което ответникът Администрация на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лв., представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 449 170,18 лв. - разноски по делото.

Налице е според ВКС допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на решение № 80 от 08.02.2023 г. по в. т. дело № 255/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което се отстранява допусната очевидна фактическа грешка на основното решение, която не може да бъде отстранено по реда на инстанционния контрол във връзка с оплакванията на касатора, а следва да се поправи по реда на чл. 247 ГПК и на това основание делото е върнато обратно на въззивния съд за ново произнасяне по отстраняване на ОФГ в посочения в мотивите на ВКС смисъл.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на Чл.247,ал.1 от ГПК представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Настоящият случай въззивният съд поначало намира, че не е точно такъв- в решение № 80/08.02.2023г. съдът е констатирал, че не е налице произнасяне в диспозитива единствено по отношение на исковете на втория ищец „Риана“ЕООД, чийто искове са разгледани и приети за основателни в мотивите на основния съдебен акт и заради което съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.247, ал.1 ГПК за отстраняване на ОФГ поради това, че в диспозитива на решението е налице пропуск да се отрази действително формираната воля в мотивите за основателността на предявените от ищец обективно съединени искове за главница и мораторна лихва. По отношение на ищеца „Акт Софт“ АД съдът се е произнесъл с изричен диспозитив в основното решение, поради това и е намерил, че не налице противоречие между мотиви и диспозитив и съответно не е налице основание за отстраняването на това несъответствие по реда на чл.247 ГПК.

С оглед обаче постигането и обезпечаването на определен правен ред и сигурност в осъществяването на правораздавателната дейност на съдилищата, настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази със становището на касационната инстанция и да приеме, че действително съобразно предприетото от нея сезиране, че следва да се постанови решение за отстраняването на посочения в мотивите на определението на ВКС порок в постановения въззивен съдебен акт, изразяващ се в посочения от касационната инстанция пропуск в диспозитива да се отрази становище личащо от мотивите на съдебното решение- 3 за основателността и на предявените от ищеца „Акт Софт“ АД искове за главница и мораторна лихва въпреки че по отношение на тях е налице изрично произнасяне в диспозитива на основния съдебен акт.

Ето защо следва да се постанови решение, с което да се постанови решение, с което на осн. чл.247 ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на Софийски апелативен съд в горния смисъл.

Воден от горните съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 554/01.08.2022год. по търг.дело № 255/2022год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 с-в, както следва :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6097/15.08.2019г. по гр.дело № 15159/2017г. на СГС, ГК, 1 ГО, 13с-в, с което е осъдил Администрацията на Министерски съвет на Република България на основание чл.452, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД да заплати на „Акт Софт“АД, ЕИК 175387747 сумата от 2 799 534,57 лева, представляваща част от вземане на „Акт София“АД към „ЦАПК Прогрес“ООД, с което ответникът Администрацията на Министерския съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017 год. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 1 016 957.61 лв. – мораторна лихва съгласно Установителен договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г. до 22.11.2017 г., както и сумата от 152 659 лв. разноски по делото , както и да заплати на „Риана“ЕООД, ЕИК 831613870 сумата от 8 799 465,15 лева- цедирано от „Акт Софт“АД вземане към „ЦАПК Прогрес“ООД с договор от 05.06.2017г., с което ответникът Администрацията на Министерски съвет на Република България неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след налагането на запор по изпълнително дело № 20138410411744/2013г. на ЧСИ Н. М., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017г. до датата на окончателното й изплащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 429 772,15 лева, представляваща цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно установителен договор от 26.10.2017г. за периода от 20.12.2014г. до 22.11.2017г., както и сумата от 449 170,18 лева разноски по делото.

Решението е постановено при участието на ЦАПК Прогрес“ООД, ЕИК 000638693 и „ЦАПК Прогрес груп“АД, ЕИК 202604898 на страната на ответника Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5