Решение № 959 от 15.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20221000503544 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 262140 от 28.06.2022 год., постановено по гр.д.№ 15363/2019 год. по описа на СГС, ГО, 18-ти състав е приел за установено по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, че Г. С. И. дължи на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 23 831.96 лева – падежирала до 09.01.2019г. главница по договор за ипотечен кредит от 01.07.2007 г., ведно със законната лихва върху нея от 09.01.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 288 788.87 лева – възнаградителна лихва по т.7 от договора за периода 15.08.2011 г. до 08.01.2019 г.; 2 612.51 лева - санкционираща лихва по т.20.1 от ОУ за периода 16.03.2012 г. до 19.12.2018 г.; 10 807.51 лева - санкционираща лихва по т.20.2 от ОУ за периода 15.10.2010 г. до 10.01.2011 г. и от 20.01.2018 г. до 08.01.2019 г.; 22 684.19 лева – падежирала в периода 09.01.2019 г. до 02.06.2022 г. главница по договора; 720 лева, представляващи заплатени застрахователни премии и 1 379.64 лева – такса за подновяване на ипотека, за които за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 25.02.2019 г. и от 16.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 988/2019 г. на СРС, 79 състав, като исковите претенции са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери като неоснователни.

Решението е обжалвано от ищеца Г. С. И. с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда, с които е приел, че исковите претенции не са погасени по давност. В тази връзка излага съображения, че предсрочната изискуемост на задължението е настъпила с връчването на исковата молба по развитото предходно исково производство по гр.д.6039/12 1 год. на СГС и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящето производство, на 09.01.2019 год., претенциите са погасени по давност. Отделно от това се оспорват изводите на съда, с които е приел, че оспорените клаузи на договора са действителни и са породили задължението за плащане. Моли съда да отени решението и постанови друго с което исковите претинции да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноски.

Решението е обжалвано от и ответника „Банка ДСК“ ЕАД в отхвърлителните части като се твърди, че исковата претенция е основателна, тъй като предсрочната изискуемост е редовно обявена на длъжниците на 14.12.2018 год. и кредита е станал изцяло изискуем. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което молят за бъде отменено и исковата претенция да бъде изцяло уважена. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемите взаимно оспорват жалбите на противната страна и молят да бъдат оставени без уважение.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания, касаещи приложението на материалния закон досежно наличие на предпоставките за изтекла погасителна давност за главница и лихви, момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и неравноправността на оспорените клаузи от договора.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу Г. С. И. с който е поискал от съда признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответника произтичащи от договор за банков кредит от 01.12.2007 г. и анекси към него, за следните суми: 343 634.65 лева, представляващи главница, ведно със законна лихва от 09.01.2019 г. до окончателното плащане; 10 807.51 лева – санкционна лихва за периода 08.10.2010 г. – 08.01.2019 г.; 7 148 лева – държавна такса; 26.05 лева – юрисконсултско възнаграждение; 325 961.99 лева – договорна лихва за периода 24.01.2010 г. – 08.10.2019 г.; 2 612.51 лева – санкционна лихва за периода 16.03.2012 г. – 19.12.2018 г.; 6 571.93 лева – държавна такса и 23.95 лева, юрисконсултско възнаграждение, за които вземания са издадени два броя заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 988/2019 г. на СРС. Твърди се, че на посочената дата, ищеца сключил с ответника договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, с предмет предоставянето на сумата от 359 500 лева в заем със срок за издължаване 360 месеца считано от датата на усвояване, от която дата кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва за едногодишен период в размер на 1, 50 %. За остатъка от периода лихвата се формирала от базов лихвен процент от 4, 19 % и стандартна надбавка в размер на 4,5 %. На 20.11.2009 г. е сключено допълнително споразумение, с което неплатените лихви (редовни и наказателни) се капитализират, а текущата лихва по кредита става 10, 19 %. На 10.01.2011 г. е сключено второ допълнително споразумение със същите параметри, но с възможност за 2 шест месечен гратисен период за издължаване на главницата. Твърди се, че до м.07.2011 г. кредитът е бил обслужван ежемесечно, но поради спиране на плащанията е станал предсрочно изискуем и банката е уведомила длъжника за настъпването на това обстоятелство чрез ЧСИ с рег. № ***, който е съставил на 14.12.2018 г. констативен протокол за редовно връчване в хипотезата на чл.47, ал.2 ГПК. Към 20.12.2018 г. не били погасени 89 равни месечни вноски, всяка от по 3 532.82 лева, като при тази хипотеза, според договореното остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент + надбавка от 10 %.

Ответникът Г. С. И. е оспорил иска, като се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба по предходното дело – 10.05.2012 г. и в тази връзка прави възражение за настъпила погасителна давност, съобразено с материалноправния ефект на отхвърлителното решение по цитираното дело. Счита също така, че т.7 от договора, касаеща заплащането на фиксиран лихвен процент е неравноправна.

Същият правен ефект имат и двете допълнителни споразумения заради съдържанието на чл.1, т. 1.2 от допълнително споразумение от 20.11.2009 г. и чл.1 от споразумение от 10.01.2011 г., с които лихвеният процент бил завишен и едновременно с това бил налице и анатоцизъм.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

По делото не се спори, че на 01.12.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Г. С. И. е бил сключен договор за ипотечен кредит за предоставянето на парична сума в размер на 359 500 лева, със срок на издължаване от 360 месеца, с падежна дата 15-то число на месеца, както и че сумата е усвоена от кредитополучателя на 19.12.2007 г. Съгласно т.7 от договора, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва за период от 1 година, считано от датата на усвояване, в размер на 1,50%. За останалия срок заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют". Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19%, а стандартната надбавка е в размер на 4,5% и е намалена с отстъпка от 0,5% процентни пункта. Така определен, лихвеният процент към датата на сключване на договора е 8,19%, който е посочен и в погасителния план към договора. Съгласно т.20.1. от Общите условия към договора, при забава на плащането на месечната вноска, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.

Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7-мия ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. Съгласно т.20.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.

С допълнително споразумение от 20.11.2009 г. е прието между страните, че остатъкът по дълга към тази дата е в размер на 356 256.95 лева, от които остатъкът по главницата е в размер на 348 094.92 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 8 161.72 лева, дължимата 3 наказателна лихва е в размер на 0,31 лева. Кредиторът се е отказал от вземането си за наказателни лихви за периода от 10.11.2009 г. до 19.11.2009 г., а по отношение на остатъка от дълга в размер 356 256.95 лева е уговорен гратисен период от 6 месеца без да се променя крайният срок за погасяване. Кредитополучателят заплаща част от месечната лихва в размер на 1 500 лева, а непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. Съгласно т.1.4, в случай, че след изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем, отпада капитализацията, считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва. Към датата на сключване на това допълнително споразумение лихвата по кредита, формирана при условията на Договора за кредит е в размер общо на 10,19%.

С ново допълнително споразумение от 10.01.2011 г. страните са установили, че остатъкът по дълга към тази дата е в размер на 393 638.60 лева, от които остатъкът по главницата е в размер на 348 154.92 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 36 779.85 лева, дължимата наказателна лихва е в размер на 8 703.83 лева. Кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви за периода от 11.12.2012 г. до 10.01.2011 г, а по отношение на остатъка от дълга в размер 389 169 лева е уговорен нов погасителен план с капитализиране на неплатените редовни лихви и начислените наказателни лихви, без да се променя крайният срок за издължаване на кредита. В случай че кредитът стане предсрочно изискуем, отпада капитализацията и капитализираните суми се считат отново за дължими.

Към датата на сключване на това допълнително споразумение лихвата по кредита, формирана при условията на Договора за кредит е в размер общо на 10,19%.

От приетото пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че последното плащане по кредита е извършено на 13.06.2011 г.

Не е спорно между страните, че във връзка с процесния договор за банков кредит и неизпълнението му от страна на кредитополучателя, по реда на чл.417 във вр. с чл. 422 от ГПК, заявителя „Банка ДСК“ ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 60084/12 год. на СРС, 58 състав, като след подадено възражение по реда на чл.414 ГПК е протекло и исково производство по реда на чл.422 от ГПК, приключило с влязло в сила на 22.09.2017 год. решение на СГС по гр.д.6039/12 год.,с което изцяло е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ЕАД иск.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното по очертаните от жалбоподателите въпроси.

Съгласно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва изрично да е 4 уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Тълкувателните решения обаче не разглеждат хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на предходно исково производство, какъвто е настоящия случай. Такава хипотеза е разгледана в постановеното след изменението на чл.415, ал.3 от ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 г./ решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II Т.О., в което е прието, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.