Решение № 544 от 21.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, …… март 2019 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, в публичното заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА РАДЕВА при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 2100 по описа за 2017 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 110 ГПК и чл. 71 ТЗ.

Постъпила е искова молба от Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с ЕГН ********** чрез законния им представител А.П.Д. с ЕГН ********** срещуЮ.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********, Г.Б.Н. с ЕГН ********** и „П.а.“ АД с ЕИК *******, в която се твърди, че ищците заедно с ответниците – физически лица са наследници на Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 година. Ищците са приели оставеното от него наследство под опис, съгласно чл.61, ал.2 ЗН с решение, постановено по гр.д.№39313/2014г. по описа на СРС. Същите са наследници на 1/2 идеална част от оставеното от Б. Н. наследство, като наследственият дял на всеки от ищците е 1/6 идеална част. Част от полученото наследство са 125 броя поименни налични акции в капитала на ответника „П.а.“ АД, ЕИК *******, всяка с номинална стойност от 100лв, за които са издадени временни удостоверения.Твърдят, че упражняването на правата по тези акции за ищците е невъзможно, защото ответниците, използвайки законовата празнина и нормата на чл.177 ТЗ, приемат, че общият брой на наследените акции и неделим, тъй като са съсобствени, макар съсобственост и неделимост да са различни понятия. Акциите са наследими и всеки от ищците, в резултат на настъпилото наследяване е в членствена връзка с ответника- търговец. Разпоредбата на чл.177 ТЗ, тълкувана превратно от ответниците, ги възпрепятства да упражняват правата си, произтичащи от членственото правоотношение с АД. Наследените акции са делими, като всеки от ищците притежава дял от тях, представляващ 1/6 част от общия им брой- т.е. по 20 броя акции, а неделими остават 5 броя. Поради това молят съда да признание за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците притежава 20 броя поименни налични акции с номинална стойност от 100лв. всяка, представляващи част от капитала на ответното АД. Обосновава интерес от предявяване на този установителен иск с невъзможността да упражняват индивидуалните си права върху наследените акции, включително и неимуществените такива.

В срока за отговор ответниците физически лица възразяват по допустимостта на предявените установителни положителни искове. Навеждат твърдения за липса на правен интерес от предявяване на тези искове и това е така, поради липса на спор относно наследствените права на ищците, тъй като ответниците, които също са наследници на този наследодател, не оспорват нито наследствената маса, нито правата на ищците, които са установени в процеса по гр.д.№39313/2014г. по описа на СРС. Фактът на наследяването и правата на ищците са намерили отражение в алонж №1 към временните удостоверения, легитимиращи наследниците на Н. като акционери в ответното дружество. Предявяването на иск по чл.110 ГПК е необходима предпоставка само при наличие на спор относно размера на наследствените дялове, какъвто в настоящия случай спор не съществува. Твърдят, че исковете за наследство имат за цел да установят кои са лицата, призвани да наследяват, както и какъв е обемът на техните наследствени права. Ако ищците са с оспорени права, произтичащи от членствената връзка с АД, то редът на защита е специалния иск по чл.71 ТЗ, но не и претенцията по чл.110 ГПК. Oспорваг по иска, предявен на основание чл.110 ГПК надлежна страна по делото да е ТД, в чийто капитал е имал участие наследодателя на ищците. Aко се приеме, че претенцията има основание в нормата на чл.71 ТЗ, то ответниците- ФЛ не се явяват надлежна страна по този иск. Oспорват и възможността ищците да предявят искове, с оглед нормата на чл.177 ТЗ и задължителната в тези случаи легитимация, касателно всички наследници.

По основателността на предявените искове развиват доводи за това, че в това производство не следва да се уважава искането на ищците съдът да признае по отношение на ответниците, че ищците са собственици - всеки един от тях - на посочения брой поименни налични акции, поради това, че наследяването не води да автоматично прекратяване на съсобствеността по отношение на ценните книги.Твърдят, че всеки от наследници на общия им наследодател има по 1/6 идеална част от всяка акция, притежавана от техния наследодател и тази съсобственост не е прекратена. Прекратяването и може да се извърши чрез доброволна делба, каквато в настоящия случай не е извършена. Излагат доводи за това, че фактически и правно невъзможно е автоматично прекратяване на съсобствеността по отношение на тези ценни книги, а ако се приеме, че с предявяването на тези искове ищците дирят делба на ценните книги, то това е самостоятелно основание претенциите да бъдат отхвърлени. Молят съда, ако не приеме, че исковете са недопустими, да ги отхвърли като неоснователни. И в двата случая претендират разноски.

Ответникът-търговец въвежда аналогични възражения и твърди, че се присъединява към възраженията на ответниците – физически лица.

В допълнителната искова молба ищците оспорват основателността на възраженията, касателно допустимост на предявените искове. Позовават се на постановена от ВКС съдебна практика, която допуска предявяване на искове с правно основание чл.71 ТЗ от съсобственици на акции.Твърдят, че съществуващата съсобственост не следва да се прекратява по реда на доброволното делба, а управителното тяло на ответника-търговец е компетентния орган, който следва да приведе издадените временни удостоверения в съответствие с променените обстоятелства, като разпредели акциите по номера и издаде временни удостоверения на всеки от наследниците, като впише ищците в книгата на акционерите.

В допълнителните отговори ответниците поддържат заявените тези.

С молба от 16.05.2018 година ищците внасят уточнение в своите претенции, като заявяват, че исковете с правно основание чл.110 ГПК са насочени срещу ответниците – ФЛ, имащи качество на наследници на общия им наследодател Б. Н., а исковете с правно основание чл.71 ТЗ / за защита на членствени права/ са насочени срещу търговското дружество- ответник, поради неправомерни действия на тази страна, изразяващи се в отричане на самостоятелно акционерно участие в капитала на ответника на всеки от ищците.Т.е. с тези претенции, намиращи основанието си в нормата на ТЗ са предявени установителни искове касателно самостоятелното участие на всеки от ищците в капитала на това дружество.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните - ФЛ и е видно от представените доказателства (акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение за раждане), че общият им наследодател Б.Г.Н. е починал на 14.05.2014 година и е оставил наследници, които са страни в това производство – Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********,Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********, Г.Б.Н. с ЕГН **********.

По делото не се спори и относно това, че между страните в процесуалната връзка по чл.110 ГПК е налице наследяване на притежаваните от общия им наследодател акции в капитала на ответника „П.а.“ АД, ЕИК *******.

Видно от представения алонж № 1 към книгата на акционерите на „М.П.“ АД Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********,Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********, Г.Б.Н. с ЕГН ********** притежават заедно 125 поименни налични акции (всяка с номинална стойност 100 лв.).

По силата на решение № 147 от 14.10.2014 г., постановено от СРС, III ГО, 86 с-в, е допуснато приемане под опис от Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** на наследството на Б.Г.Н., част от което са акции от „М.П.“ АД, като решението е вписано в особената книга на съда.

С определение № 677 от 21.12.2016 г. по гр.д. 832/2016 г. на Костинбродския районен съд, 4 с-в, е дадено разрешение на А.П.Д. да се разпореди чрез продажба на по 20 бр. акции на всяко едно от децата си Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** от капитала на ответника „М.П.“ АД.

По силата на договор от 04.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус С.В.е рег. № 93, ищците са продали чрез законния си представител А.П.Д. на третото лице „М.А.“ ЕООД цялото си наследство от Б.Г.Н..

По делото е представена покана от „М.А.“ ЕООД до изпълнителния директор на „П.а.“ АД Г.Н. за вписване в книгата на акционерите на първия като акционер в дружеството-ответник на 26.03.2018 г. при нотариус И.И.-Ж.с рег. № 701.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Както съдът е приел в постановеното от него определение предявените искове са кумулативно съединени искове с правно основание чл.110 във връзка с чл.124 ГПК –за установяване по отношение на ответниците - ФЛ, че ищците са изключителни собственици /всеки един от тях/ на определен брой поименни налични акции, оставени в наследство от Б. Н., а също и искове по чл.71 ТЗ във връзка с чл.124 ГПК – че имат участие в капитала на ответника ТД със същия този брой акции, а остатъкът от 5 броя са неделими и съсобствени, като неподеляеми.

По искове с правно основание чл.110 във връзка с чл.124 ГПК.

Нормата на закона сочи, че исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

С оглед на постановено Определение №1 от

03.01.2019 година по гр.д.№4692/2018г., с което касационната инстанция постановява, че е налице правен интерес от разрешаване на спор между сънаследници относно на упражняване на правата върху наследените акции - дали те се упражняват съвместно от всички наследници или всеки от тях може да оперира самостоятелно с полагащия му се според наследствената квота брой акции, настоящият състав приема, че следва да разгледа предявените установителни искове с правно основание чл.110 ГПК. Този спор е вид спор за наследство по смисъла на чл. 110, ал. 1 ГПК.Съобразно посоченото по-горе определение на ВКС, предявяването на иск по чл. 71 ТЗ от част от наследниците против дружеството, не лишава от интерес иска за упражняване правата върху акциите между сънаследниците. Двата иска би следвало да се разглеждат съвместно, тъй като по този начин би била осигурена цялостна защита на правата на ищците.

Ето защо съдът приема, че следва да разгледа спорът за наследство между наследниците на Б. Н., а именно да даде отговор на въпроса дали при наследяване на поименни налични акции всеки от наследодателите получава в своята правна сфера определен брой акции, а останалите, които не могат да бъдат разпредели между тях остават в съсобственост.Интересът на този спор е изведен от касационната инстанция във връзка с упражняване правата по тези акции.Тезата на ищците е, че правата по акциите следва да се упражняват след разпределение на тези акции, съобразно наследствената квота на всеки един наследник, а тези, които не могат да се разпределят да останат под режима на чл.177 ТЗ.

При разглеждане на този спор настощият състав на съда намира, че следва изрично да се посочи, че е необходимо разграничение на правата върху акцията от правата, които инкорпорира акцията.

Традиционно въпросът относно това какво представлява акцията се разглежда в няколко насоки: 1/.акцията като част от капитала (от гледна точка на дружеството): всеки акционер участва в капитала на акционерното дружество с номиналната стойносттна акциите, които притежава; капиталът на дружеството представлява сбора от номиналните стойности на притежаваните от акционерите акции; в този смисъл акцията се определя като форма на финансиране на дружеството; 2/.като членство в АД (от гледна точка на акционера) - акцията предоставя определени права на своя притежател, който той може да упражнява спрямо акционерното дружество и спрямо останалите акционери: право на глас, право на дивидент, право на ликвидационен дял; в този смисъл акцията се определя като титул за участие в акционерното дружество; 3/.като ценна книга (от гледна точка на съдържанието), акцията удостоверява, че притежателят й участва в капитала на съответното акционерно дружество и е носител на свързаните с това членствени права; акцията като ценна книга удостоверява съществуващото между нейния притежател и дружеството членствено правоотношение.