Решение № 339 от 27.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Благоевград, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500504 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх.№01135/09.02.2024г., подадена от В. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр.Якоруда, ул. „***“ №45, чрез адв.А.

М., с която се иска отмяната на отказ на ПЧСИ Е.Т., при ЧСИ Г. Ц., да прекрати на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, образуваното изпълнително дело № 989/2013г., срещу В. М. Е., ЕГН **********.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакувания отказ. Навеждат се доводи за това, че по изп.д.№989/2013г. на ЧСИ Г. Ц. са настъпили поне четири перемпции в следните периоди:

26.06.2013г.- 27.06.2015г.; 22.05.2015г.-23.05.2017; 17.05.2017г.-18.05.2019г. и 11.04.2019г.-12.04.2021г. Твърди се, че са налице и двата елемента на фактическия състав на перемпцията – процесуално бездействие на взискателя и изтичане на двугодишен срок, в който продължава бездействието.

Прави се искане от жалбоподателя да бъде отменен отказа на ПЧСИ Е.Т., при ЧСИ Г. Ц. да прекрати на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК изпълнително дело №989/2013г. по описа на съдебния изпълнител.

В срока по чл. 436 ал.3 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ДИ СИ 1

ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, чрез упълномощен адвокат, с който се оспорва постъпилата жалба като частично недопустима и като неоснователна. Възразява се, че жалбата е недопустима в частта, в която жалбоподателят твърди наличието на изтекли давностни срокове по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, тъй като съдебният изпълнител не може да зачете недължимост на вземането поради изтекли давностни срокове в рамките на изпълнителното производство.

Оспорва се подадената жалба като неоснователна, тъй като се застъпва становище от представителят на взискателя, че в нито един момент от развитието на изпълнителното производство, не е имало период с продължителност повече от 2 години, в рамките на които да не са предприемани действия от страна на взискателя или в рамките на които да не са извършвани действия от ЧСИ и от длъжника, в рамките на посочения с молбата изпълнителен способ.

Поддържа се с отговора на жалбата, че между първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД и длъжника е постигнато споразумение от 11.08.2020г., с което страните по договора за кредит са се споразумели за разсрочено плащане на задължението. Поддържа се с отговора на жалбата, че през определен период от време, са постъпвали суми преведени от длъжника, по сметката на банката кредитор, с внасянето на които е била прекъсвана давността по изпълнително дело № 989/2013г., по описа на ЧСИ Г. Ц..

ЧСИ Г. Ц. в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК навежда съображения за неоснователност на подадената жалба, с аргументи, че процесният случай не попада в хипотезата на законова перемпция, като се моли за оставянето на жалбата без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената жалба по реда на чл. 435 от ГПК за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата е депозирана в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, като отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Окръжен съд - Благоевград след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК, издадени по ч.г.д. № 20131240100364 от Районен съд - гр.

Разлог на 02.04.2013г., по молба от 26.06.2013г. на взискателя „ЮРОБАНК 2

БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалилище и адрес на управление: гр.

София, район „В.“, ул. „***“ № 260, е образувано в кантората на ЧСИ Г. Ц., рег.№ 702 на КЧСИ изпълнително дело № 20137020400989 срещу В. М. Е., като взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Н а 16.07.2013 г. е издадено Постановление на ЧСИ с изх.№

9880/16.07.2013 г., с което е наложена възбрана върху УПИ, собственост на длъжника, вписана с вх. Peг. № 3156/18.07.2013г. по описа на СВ - гр. Разлог.

Н а 13.09.2013г. е издадено Постановление на ЧСИ с изх.№ 12351/13.09.2013 г., с което е наложена възбрана върху Сграда в УПИ, парцел III, собственост на длъжника, вписана с вх. Per. № 3913/17.09.201 Зг., том IV, акт № 160 по описа на СВ - гр. Разлог.

Н а 22.05.2015г. в кантората на ЧСИ Г. Ц. е депозирана Молба с вх. № 04431/22.05.2015г. от Взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез своя представител адв. Д. М., в която е посочено, че с длъжниците е сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на дълга, като в същата се указва на частния съдебен изпълнител да не предприема изпълнителни действия по делото.

Н а 17.05.2017г. в кантората на ЧСИ Г. Ц. е депозирана молба с вх. № 6439/17.05.2017г. от Взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез своя представител адв. Д. М., с която се иска продължаване на принудителното изпълнение срещу всички длъжници по делото, като са посочени следните изпълнителни способи - налагане на запор върху банковите им сметки, вземанията по трудови възнаграждения, налагане на възбрани върху притежаваните от тях недвижими имоти и др. Върху Молбата е дадена резолюция от ЧСИ. с която се указва да се извършат поисканите действия от Взискателя, след като се заплатят дължимите такси.

Н а 23.03.2023г. в кантората на ЧСИ Г. Ц. е постъпила Молба с вх. № 02597/23.03.2023 г. от „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, с която дружеството иска да бъде конституирано като новия Взискател по изпълнителното дело, съгласно сключен Договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021г. между него и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. В Молбата Взискателя възлага на частния съдебен изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ и посочва следните изпълнителни способи, които да се предприемат срещу длъжниците - да наложи възбрана върху недвижимо имущество собственост на длъжниците, да наложи запор върху откритите им банкови сметки и върху 3 вземанията им по трудови възнаграждения при наличието на такива и др.

На 23.03.2023г. в кантората на ЧСИ Г. Ц. е депозирана Молба с вх. № 02595/23.03.2023 г. от „С.Г. ГРУП“, с която Взискателят иска изпълнителното дело № 20137020400989 да бъде присъединено към изпълнително дело № 20137020400991, като същото е сторено с Протокол на ЧСИ Г. Ц. от 23.03.2023г.

Н а 02.10.2023г. от кантората на ЧСИ Г. Ц. са изпратени Съобщения с изх.№ 18370/02.10.2023г. и с изх.№ 18374/02.10.2023г. до В. М. Е. във връзка с уведомяването за сключения Договор за прехвърляне на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „С.Г. ГРУП“ ЕАД и констутирането на последния като Взискател по делото, като същите са връчени на 08.01.2024г. при отказ от страна на И. Е. - майката на длъжника.

Н а 09.01.2024г. в кантората на ЧСИ Г. Ц. е постъпила Молба с вх. № 169/09.01.2024г. от длъжника В. М. Е., чрез адв. А. М., с която иска да се прекрати изпълнително дело № 20137020400989 на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, но с резолюция от 15.01.2024г. е постановен отказ от ПЧСИ Е. Т. при ЧСИ Г. Ц., рег.№ 702 на КЧСИ.

От представеното копие на Споразумение от 11.08.2020 г. към Договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № BL 5560/14.03.2007 г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ BL 4463/06.12.2006 г. се установява, че на 11.08.2020 г. между „Юробанк България“ АД и ЕТ „Никивас- И. Е.“ и В. М. Е. е сключено споразумение, с което страните се съгласяват, че към 11.08.2020 г. съществува непогасено изискуемо задължение в общ размер на 91777,58 лв., както следва: по Договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № BL 5560/14.03.2007 г.- присъдени главници – 44492,04 лв. и законови лихви – 25130,43 лв.; по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ BL 4463/06.12.2006 г.- присъдени главници – 16254,23 лв. и присъдени лихви – 5900,88 лв. Страните признават размера на дълга по двата договора към датата на подписване на споразумението, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното й погасяване. Страните са постигнали съгласие при изпълнение на споразумението от страна на длъжника, банката да спре всички изпълнителни действия, а при точно изпълнение- да не предприема такива.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

4

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (какъвто не е настоящият случай). В Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о., е прието, че перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Разяснено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В доктрината е застъпено становище, че правилото на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не важи, когато се изпълнява вземане за издръжка и когато взискателят е уведомил писмено съдебния изпълнител, че длъжникът прави вноски по задължението си- С., Ж., М., А., П., В., И., Р., 2012, Българско гражданско процесуално право, девето преработено и допълнено издание, София, Сиела.

В мотивната част на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Посочено е, че прекъсва давността предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от 5 взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) и в контекста на този въпрос са посочени тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за опреД.е на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При съобразяване съдържанието на приложените по изпълнителното дело документи, настоящият съдебен състав намира, че към момента на постановяване на обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело, същото не е било перемирано.