Решение № 959 от 31.07.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. Варна, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110202185 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на Г. Д. И. с ЕГН ********** чрез процесуален представител срещу НП 442а-195/24 от 07.01.2025 г. на Началник сектор ОП Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на въззивника за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е наложено наказание на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК "глоба" в размер на 1000 лв.

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно и претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. В. Ч. от АКВарна поддържа наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на НП и АУАН и претендира разноски. По същество оспорва възприетата фактическа обстановка, като посочва, че не е било установено точно къде е бил паркиран автомобилът, т.к. посочения идентификатор е с много голяма територия и правело неясно мястото на нарушението.. Посочва още, че към датата на инкриминираните събития на мястото не е имало поставена табела, която да обозначава, че се касае за защитена зона върху която не следва да се паркират леки автомобили.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител, в писмени бележки поддържа доводи за законосъобразност на обжалваното НП, като моли съда да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено 1 от фактическа страна следното:

На 16.08.2024 г. около 11: 31 в к. к. "Шкорпиловци" село Шкорпиловци, област Варна въззивникът бил паркирал собствения си лек автромобил марка "Сузуки Витара" с рег. № СВ 54 94 АК върху крайбрежната и плажна ивица и дюните в границите на морски плаж Шкорпиловци – север в поземлен имот с идент. *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на землището на село Шкорпиловци.

Нарушението било установено от служители на Общинска администрация гр.Долни Чифлик, по време на проверка на защитена зона и било документирано в констативен протокол от 16.08.2024 г. и снимков материал.

Повикан бил полицейски екип, част от който бил св. И. К. А., който издал спрямо жалбоподателя Г. Д. И. АУАН за допуснато нарушение нарушени e на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК , като впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което на Г. Д.

И. за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК му било наложено наказание по чл.

30, ал. 3 ЗУЧК "глоба" в размер на 1000 лв.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на свидетеля И. А., който беше достатъчно категоричен досежно установената и от писмените доказателства по делото фактическа обстановка и в частта, която посочва, че автомобилът действително бил паркирал на мястото посочено от АНО в АУАН.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.

Наказателното постановление на Началник сектор ОП Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна е издадено от компетентен орган.

Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описанието на нарушението.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

По отношение на възражението, че мястото на нарушението било 2 описано с планоснимачен номера на поземлен имот с много голяма площ от 26 984000 кв.м, което представлявало неяснота за мястото където бил паркиран автомобилът, съдът не споделя направеното възражение, тъй като имота индикира границите на морски плаж "Шкорпиловци – север" и не само, че не водят до объркване, а напротив описва по изискуемия начин мястото на извършване на нарушението.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото постановление, настоящият съдебен състав намери следното:

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателя Г. Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК , за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В подкрепа на горния извод са и показанията на свидетеля, които съдът изцяло кредитира, като на практика фактът на паркирането в защитената зона, не се оспорва и от жалбоподателя.

Нарушението е такова по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК : " Забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. "

Колкото до твърдението на въззивника, че не била поставена указателна табела указваща защитената територия попадаща в границите на зона "А", зона "Б", в конкретния случай защитена зона по Натура 2000, Камчийска планина, такива доказателства по делото за липсата на табели не бяха представени.

По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Нарушението, което му е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК , както и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК.

Същото е безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице, правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата санкционната разпоредба, което е в минимален размер предвиден от законодателя, а именно - 1000 лв.

3

Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК , който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. "

Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава.

Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е свързано с паркиране в зона, която според ЗУЧК е с режим на особена териториално-устройствена защита.

Територии с особена териториалноустройствена защита са защитените територии за природозащита, за културно-историческа защита, свлачищните територии, санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово снабдяване и около водоизточниците на минерални води – публична държавна собственост, както и други територии със специфична характеристика, чиито режим на устройство и контрол се уреждат в отделни закони /т. напр. високопланинските и крайграничните територии, морското крайбрежие и др. / Съответно обективираното нарушение, а именно паркирането в такава зона накърнява обществените отношения, които защитават териториалното устройство.

Основното възражение на жалбоподателя свързано с отсъствието на указателна табела в разглеждания период, дори да отговаря на истината не следва да извинява неговото поведение, доколкото същият е имал механизъм да проучи предварително какъв е обхвата на защитената зона и едва след като се убеди в това, че автомобилът му не попада в нея да го паркира.

Действително паркирането в близост до плажната алея спестява много усилия, но води до негативни ефекти върху околната среда, които не следва да се оставят без последствия и за които законодателят е предвидил да се полагат грижи, поради което и нарушението не разкрива белезите на такова с ниска обществена опасност и/или укоримост.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

4

Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

От процесуалния представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно.

В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ .

Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на юрк. по поддържане на обвинителната теза на АНО.

Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно 80 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №442а-195/24 от 07.01.2025 г. на Началник сектор ОП Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на Г. Д. И. с ЕГН ********** с адрес:гр.Стара Загора, ул. "Генерал Гурко" № 139, вх.1, ап.1 за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е наложено административно наказание на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК "глоба" в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА Г. Д. И. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5

6