Разпореждане № 11124 от 07.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11124 гр. С., 07.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер № 20221110209000 по описа за 2022 година като се запозна с материалите по н.ч.х.д.№ 9000/2022 год.по описа на СРС, НО, 116-ти състав намира, че тъжбата, подадена от Х. Г. срещу Л. И., не отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК – в нея липсват обстоятелства за престъпление и не са наведени факти, които достатъчно да са конкретизирани като време, място, конкретни действия, за да може съдът, който е сезиран с тъжбата, да очертае ясно предмета на производството, респективно съответното обвиняемо лице да разбере срещу какви факти следва да организира своята защита.

В частната тъжба се посочва, че Съгласно Решение N:464641 на Софийски районен съд от 31.07.2018 год. 84-ти състав по гр. дело № 11655 е определен режим на лични отношения между тъжителя и неговата дъщеря С..

Бащата имал право да взема детето при себе си всяка първи и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 17.00 часа в петъчния ден до 17:00 часа в неделния ден. Бащата имал право да взема детето при себе си 21 /двадесет и един/дни през лятната ваканция,разпределени на три периода по една седмица във всеки от месеците на ваканцията - юни, юли и август, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката.

Твърди се в тъжбата, че на 04.03.2022 год. тъжителят посетил адреса в град С., в ж.к. Факултета, улица Суходолска N: 42, на който детето живее с майката, за да го вземе в изпълнение на определения режим. Майката на С. И. и детето били на двора и ги видели, при което другото дете на тъжителя К., което тъжителят отглежда, попитало сестра си С. дали ще дойде с тях да си играят. На въпроса детето С. отвърнало "Не, Криси, другият път ще дойда.“ и се засмяло. Тъжителят посочва, че И. така е „променила“ дъщеря си, че тя не осъзнава как наранява дете, което иска да има кака. След като не могъл да вземе детето, тъжителят позвънил на тел. 112 да подаде сигнал за непредаването на детето и осуетяване на режима на личен контакт. Дошлият служител на МВР позвънил на звънеца на къщата и повикал майката на С. и 1 детето, като при идването им попитал детето дали иска да тръгне с баща си и брат си, при което С. отговорила отрицателно и се прибрали с майка си.

С разпореждане от 12.08.2022г. съдията-докладчик е дал изрични указания на тъжителя да конкретизира механизма на извършване на деянието, съставляващи "обстоятелствата на престъплението" по смисъла на чл. 81, ал. 1 от НПК, да посочи фактите, очертаващи всички елементи от състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, изразяващи се в посочване на стореното от частния тъжител усилие относно посочената дата, на която се твърди да е извършено престъпление, и начинът по който И. е осъществила престъплението, с което да очертае фактите относими към извършеното на тази конкретна дата престъпление от обективна и субективна страна.

С молба от 05.09.2022г. тъжителят е преповторил напълно в идентичен стил първоначално изложените обстоятелства от тъжбата си, без да ги конкретизира и без да допълни фактите, на които основава претенцията си. В допълнението не се излагат конкретни факти за обвинението, което е повдигнато спрямо И., съдържат се най-общи твърдения за инкриминираната дата. Тези посочени обстоятелства са до такава степен общи, оскъдни, противоречиви и недостатъчни, че не може да се приеме че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК и че същата очертава в достатъчна степен обстоятелствата на престъплението по смисъла на посочената разпоредба.

Липсва яснота какво е било поведението на И., в какво се твърди да се изразява нейното противоправно поведение по време на срещата, имало ли е отказ от нейна страна за предаване на детето, изразен в разговор непосредствено между тях на конкретните дати или по друг начин, с какви действия или бездействия обвиняемата не е изпълнила съдебното решение във връзка с режима на лично виждане на детето, или как е попречила, или осуетила изпълнението му. Изложените в тъжбата и допълнението факти са недостатъчни да се очертае фактическата страна на обвинението, още помалко да се квалифицират тези факти като елемент от фактическия състав на престъпление.

В края на допълнението се посочва, че с отказа си да предаде детето С., И. е осъществила състава на чл.182, ал.2 от НК. Видно от това изявление в тъжбата и допълнението към нея се твърди изпълнителното деяние да е осъществено чрез отказ на майката да предаде детето. Въпреки това твърдение, коренно противоречиви са обстоятелствата, изложени както в тъжбата, така и в допълнението. Видно от описаната фактическа обстановка не се твърди да е налице отказ на майката И. да предаде детето. Напротив, твърди се същата да го е придружила до края на двора, където С. е разговаряла с брат си в присъствието на тъжителя, но майката не е отказала да предаде детето, а предаване не се е осъществило поради отказа на детето да тръгне с баща си и брат си, което С. е обективирала в отговора на изричен въпрос на детето К.. Дори пред дошлия служител на МВР в тъжбата се твърди, че майката отново е извела детето, но то отново е изразило пред служителя на реда категоричен отказ да тръгне с баща си, поради което 2 предаване не се е осъществило. В този смисъл в самата тъжба липсват каквито и да било твърдения за изричен, конклудентен или по друг начин обективиран отказ на майката да предаде детето. В този смисъл в тъжбата не се констатират никакви конкретни твърдения за действие или бездействие на И., които да могат да бъдат квалифицирани като отказ на родител да изпълни съдебно решение като първа форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.182, ал.2 от НК.

Липсват каквито и да било данни за поведение на И., които да бъдат квалифицирани и като осуетяване по какъвто и да е начин на съдебно решение. От фактите, изложени в тъжбата и в допълнението, не се описват никакви конкретни действия на И., освен, че на два пъти е завела до вратата на двора дъщеря си С., които сами по себе си навеждат на извод по-скоро за опит да бъде изпълнено съдебното решение, което не се е случило поради отказа на детето, отколкото на отказ или осуетяване от страна на майката. Единствено е посочено, и то бланкетно, че И. „така е променила Софи, че тя не съзнава как наранява дете, които иска да има кака.“ От това изявление не може да се приеме, че се твърди от тъжителя И. да е създавала пречки за изпълнение на решението чрез мотивиране на С. да не се вижда с баща си. Въпреки дадените изрични указания на съда, не са посочени никакви допълнителни факти твърди ли се И. да е въздействала върху детето с цел да го отчужди от бащата, да създаде конфликт на лоялност, кога са извършени тези действия, къде, по какъв начин, за да може съдът да извърши преценка изобщо твърди ли се поведение от страна на И., което би могло да бъде съставомерно по посочената в чл.182, ал.2 от НК втора форма на изпълнителното деяние, а именно – осуетяване по какъвто и да е начин на изпълнението на съдебното решение. Съдът е дал ясни указания да се посочи твърдят ли се такива факти, но не би могъл да дава указания да се инкриминира конкретно поведение и да съдейства повече от процесуално допустимото на тъжителя при фактическото формулиране на обвинението, доколко това би го откъснало от ролята му на арбитър в производството. При положение, че с допълнителната молба не се излагат никакви нови обстоятелства, а се преповтаря дословно тъжбата, то съдът следва да приеме, че не са налице и достатъчно конкретни факти, които биха могли да бъдат квалифицирани като съставомерни по тази втора форма на изпълнителното деяние.

Както се посочи по-горе, формалното посочване на датата, времевия период, мястото на което е следвало да бъде предадено детето от майката и основанието за това, обективирано в съдебното решение на гражданския съд, не покриват минимума, за да се приеме че очертават престъплението, от което се тъжи Г., от обективна страна, и не са годни да изиграят ролята която законодателят е отредил на тъжбата по делата от частен характер, която е аналогична на обвинителния акт по делата от общ характер. При положение, че след дадените указания се депозира идентична тъжба, съдът намира, че е изчерпал способите за изправяне на нередовностите в тъжбата и делото следва да бъде прекратено.

3

Отделно от това и в допълнение на изложеното, макар и оскъдни и недостатъчни, фактите в тъжбата по своето естество не покриват нито един състав на престъпление по НК, което да се преследва по тъжба на псотрадалия.

Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдиятадокладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство, поради липса на тъжба, съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 1, т.1, вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

Изпълнителното деяние може да се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение. Неизпълнението на съдебното решение може да се осъществи чрез действие или чрез бездействие, когато субектът има задължение за действие по силата на съдебното решение, регулиращо личните отношения. В случая не се съдържат никакви твърдения за такова поведение от страна на И., даже напротив, същата е позволила на дъщеря си да разговаря с брат си и баща си, осигурила е детето на адреса, но до предаване не се е стигнало не поради отказ на майката, а защото детето изрично е отказало да тръгне с тях по данни в тъжбата. Осуетяването на изпълнението от своя страна може да се извърши чрез действие, което може да е от разнороден характер и създава пречки пред реализирането на режима на контакт. Така например е възможно отглеждащият детето родител да създава умишлено негативни представи у детето за другия родител, да го мотивира то само да откаже да се среща с него, когато има действащ режим на лични отношения. Възможно е родител или друг сродник да създава умишлено конфликт на лоялност, да въздейства върху детската психика, да играе ролята на отчуждаващ родител или по друг начин да моделира отношението на детето към другия с цел детето да формира негативни представи за него, да желае да изрази собствена воля да го отбягва, 4 да отказва срещи с него и друга форма на контакт. От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл - деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или допуска това.

Действително в тъжбата се описва на конкретната дата - 04.03.2022г. невъзможност на тъжителя да се възползва от уредения му режим на лични отношения с детето, но така описаната причина за това не съставлява престъпление и не може така описаните факти да се вменят във вина на майката И.. Както бе посочено, причината за невъзможността бащата да реализира режима се дължи изцяло на волята на детето, обективирана конкретно и словесно пред брат и тъжителя, както и впоследствие пред дошлия по сигнал служител на МВР. Съдилищата са последователни в практиката си, че липсата на желание на детето да се среща и общува с неотглеждащия родител следва да се отчита при преценка съставомерността на деянието по чл.182, ал.2 от НК. Според чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991 г., висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи, а чл. 3, т. 1 от ЗЗДет прогласява принципа на зачитане и уважение на личността на детето. В тази връзка интересите на детето в конкретните моменти са от първостепенно значение и наличието на посоченото нежелание от негова страна несъмнено е причина да не бъде осъществен посоченият в съдебното решение режим, като обратните твърдения, че волята на детето не е от значение за изпълнение на личните отношения с родител биха били абсурдни.