Определение № 1364 от 26.05.2026, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1364 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20265220100015 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул. „Петко Мачев“ № 26, ет. 4, ап. 24 , чрез пълномощника адвокат П. М., със съдебен адрес: гр. Панагюрище, ул.

„Д-р Лонг“ № 3, против Окръжна прокуратура - Пазарджик, с адрес: гр.

Пазарджик, ул. „Хан Крум“ № 3, за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо 665,08 лева, като недължимо платена главница и законна лихва по изп. дело № 9/2024 г. по описа на ДСИ към Районен съд – Панагюрище. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че по изпълнителното дело ищецът неоснователно бил платил сумата от 582,74 лева – главница и 82,34 лева – лихва за периода от 13.09.2023 г. до 11.11.2024 г.

Посочено е, че с влязло в сила Решение по гр.д. № 319/2024 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, съдът постановил, че претендираните от ответника вземания били погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.

След констатирани нередовности на исковата молба и с последващи молби ищецът е уточнил, че недължимо платените от него суми са вследствие на наложен запор по посоченото изпълнителното дело в „УникредитБулбанк“ АД, като на ответника били преведени следни суми: 122,66 лева – на 13.05.2024 г., 111,09 лева – на 29.05.2024 г., 51,06 лева – на 26.06.2024 г., 410,93 лева – на 22.10.2024 г. и 56,94 лева – на 11.11.2024 г. Сумите включвали главница по изпълнителен лист – 582,74 лева, законна лихва за периода от 13.09.2023 г. до 11.11.2024 г. – 82,34 лева, както и държавна такса по ч.гр.д. № 650/2023 г. на Районен съд – Панагюрище, а останала сума до 752,68 лева били платени разноски по изпълнителното дело. Формулирано е искане на основание чл. 55 от ЗЗД съдът да осъди Окръжна прокуратура - Пазарджик да заплати на ищеца В. Д. Г. получените от нея суми по изп. дело № 9/2024 г. по описа на ДСИ към Районен съд – Панагюрище, както следва: 582,74 лева за главница по изпълнителен лист 344/25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 650/2023 г. по описа на Районен съд - Панагюрище и законната лихва върху тази сума за периода от 13.09.2023 г. до 11.11.2024 г. в размер на 82,34 лева, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на предявяване на исковата молба 1 в съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се признава предявените искове, но счита, че не е дал повод за завеждане на делото.

От служебно изискания препис от Решение № 76/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20245230100319 по описа за 2024 г. на Районен съд – Панагюрище, се установява, че съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 422 от ГПК от страна на Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу ищеца В. Д. Г. за сумата от общо 582,74 лева – надвзета сума за облекло за 2014 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 650/2023 г. на Районен съд – Панагюрище, поради погасяването на вземането по давност. Видно от отбелязването върху решението, че същото е влязло в законна сила на 04.06.2025 г., поради което следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът в настоящото производство не дължи сумите, които са били предмет на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело.

По аргумент от разпоредбите на чл. 422, ал. 3 и чл. 245, ал. 3 от ГПК, защитата на ищеца в тази хипотеза включва и правото да се снабди от исковия съд с обратен изпълнителен лист, когато по време на висящността на спора, принудително са били събрани суми, които след влизане на решението в сила стават недължимо получени от взискателя. В този смисъл е Определение № 633/28.07.2014 г. по ч. т. д. № 1835/2014 г. на I TO на ВКС, в което е прието, че когато изпълнението е надхвърлило рамките на установената с уважаване на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК защита, поради наличието на неоснователно получени от взискателя суми, безспорно подлежащи на връщане, след като правото му е отречено със сила на пресъдено нещо, следва да се издаде обратен изпълнителен лист за същите суми в полза на ищеца.

Съгласно трайно установената съдебна практика по въпроса, обратен изпълнителен лист се издава не само за сумите, преведени на взискателя, но и за всички такси и разноски по изпълнението, включително тези постъпили по сметка на съдебния изпълнител, следователно посоченият ред за защита е не само по-облекчен, но и с по-широк обхват, тъй като позволява на ищеца да се снабди с изпълнителен лист срещу взискателя и за получените от съдебния изпълнител такси по изпълнението. В този смисъл са и Определение № 250/10.04.2013 г. по ч. гр. д. № 54/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС, Определение № 633/28.07.2014 г. по ч. т. д. № 1835/2014 г. на І ТО на ВКС.

Обратен изпълнителен лист се издава само в изчерпателно уредени хипотези по чл. 282, ал. 2 и чл. 309, ал. 2 от ГПК, в които законодателят приема, че длъжникът не следва да води осъдителен иск срещу взискателя, тъй като последният е привиден кредитор – така и Определение № 70 от 08.02.2016 г. по ч. т. д. № 3345/2015 г. на I TO на ВКС. С разпоредбата на чл.

245, ал. 3 от ГПК, е предвидена облекчена защита на длъжника, когато с влязло в сила решение се установи, че изпълняемото право не съществува.

Обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК се издава и когато предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение за суми, които са събрани въз основа на предварително изпълнение на заповед за изпълнение, какъвто е и настоящия случай. В тези нормативно уредени хипотези законодателят приема, че длъжникът не се нуждае от 2 осъдителен иск срещу взискателя, тъй като е привиден кредитор изпълняемото право, за което е издаден изпълнителен лист не съществува. В останалите случаи длъжникът, който е претърпял незаконосъобразно принудително изпълнение разполага с иск по чл. 55 от ЗЗД за това, което е получил кредиторът по изпълнителния лист.

В т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, по задължителен за съдилищата начин се прие, че при отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, поради невъзникване на вземането, недействителност на основанието, от което произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се издава обратен изпълнителен лист, съгласно чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и до размер на тези суми. Прието е още, че компетентен да издаде обратен изпълнителен лист съгласно чл. 245, ал. 3, изр.

2 от ГПК при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, е съдът в исковото производство. В този смисъл, налице е специален ред за защита в случаите, в които по принудителен ред е събрано цялото или част от вземането, въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение, което е отменено и това е редът по чл. 245, ал. 3 от ГПК, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 422, ал. 3 от ГПК, а не чрез предявяване на иск по чл. 55 от ЗЗД.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК (в редакцията преди ЗИДГПК ДВ. бр. 86/2017 г.) може да бъде издаден обратен изпълнителен лист дори за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение. В мотивите на същото е посочено, че ищецът по неоснователния иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение, като по този начин е улеснена защитата срещу кредитор, който в действителност няма вземане, а длъжникът е освободен от необходимостта да води искове, както и че за всички вземания на длъжника, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, защото за тях има данни в изпълнителното дело, се издава обратен изпълнителен лист. Прието е още, че при отмяната на решение, по което е постановено предварително изпълнение и отхвърляне на иска, в полза на длъжника следва да се издаде обратен изпълнителен лист, както за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така и за събраните разноски в полза на взискателя в рамките на проведеното до момента изпълнително производство. В противен случай длъжникът би се поставил в по-неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. В този случай защитата на длъжника би била в отделно производство, което противоречи на идеята на разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, а именно, че на същия следва да се възстанови всичко, което е дадено от него в изпълнителното производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищецът в 3 настоящото производство има облекчен ред за защита и следва да поиска издаването на обратен изпълнителен лист за платените по изп. дело № 9/2024 г. по описа на ДСИ към Районен съд – Панагюрище, доколкото с влязлото в сила Решение № 76/07.05.2025 г., постановено по гр.д. № 20245230100319 по описа за 2024 г. на Районен съд – Панагюрище, съдът е отхвърлил изцяло предявения по реда на чл. 422 от ГПК от ответника иск, във връзка с вземанията по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 650/2023 г. на Районен съд – Панагюрище. В този смисъл, съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно. В конкретния случай ищецът няма интерес да води производство чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, тъй като разполага с облекчен ред за защита, а именно – въз основа на издадено му от ЧСИ удостоверение, от което е видно какви суми са събрани в изпълнителното производство, може се снабди с обратен изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което исковата молба следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима исковата молба с вх. № 35920/30.12.2025 г. на В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез пълномощника адвокат П. М., със съдебен адрес: ******************** , против Окръжна прокуратура - Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Хан Крум“ № 3, с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата от 582,74 лева - главница по изпълнителен лист 344/25.09.2023 г. по ч.гр.д. № 650/2023 г. по описа на Р айонен съд - Панагюрище и сумата от 82,34 лева - законна лихва върху тази сума за периода от 13.09.2023 г. до 11.11.2024 г., ведно със законната лихва върху двете суми от датата на предявяване на исковата молба в съда, получени без основание от ответника по изп. дело № 9/2024 г. по описа на ДСИ към Районен съд – Панагюрище.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20265220100015 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4