Решение № 238 от 22.07.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. См., 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500226 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 268 от ГПК, във връзка с чл.17 от Закон за защита от домашно насилие.

См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба в№1076 от 16.06.2022година от З.

В. К., депозирана чрез адв.Н. М., срещу Решение №40 от 09.06.2022година,постановено по гр.д.№ 85/2022година по описа на Зл.ския районен съд, с което на основание чл.15,ал.2 ЗЗДН е издадена срещу нея заповед и са й наложени мерки за защита от домашно насилие на основание чл.5,ал.1 т.1 ЗЗДН - да се въздържа от извършване актове на домашно насилие спрямо М. В. К. с ЕГН- **********, както и е предупредена на основание чл.21,ал.З ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган е длъжен да я задържи незабавно и да уведоми органите на прокуратурата.

Със същото решение е осъдена на основание чл.5,ал.4 ЗЗДН да заплати глоба в размер на 200 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Зл., както и да заплати в полза на Районен съд гр.Зл. държавна такса в размер на 25 лева.

Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване обжалвания акт, незаконосъобразност и непълнота на доказателствения материал, като е релевирано искане въззиният съд да обезсили атакуваното съдебно решение или да го отмени изцяло, като вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли молбата за защита като неоснователна.Претендира присъждане направените оразноски по водене на делото за двете инстанции.

Според жалбоподателката решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна молба за защита и по искане, с което не е бил сезиран. Развива оплакване, че не е изпълнено съдържанието на разпоредбата на чл.9,ал.1 ЗЗДН в молбата за защита, тъй като имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован не се съдържат, както и данни относно датата, мястото, начина, други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие. Описват се други неслучили се събития и 1 то от преди години, като се започва от 2019г. когато след случай на извършено по отношение на жалбоподателката домашно насилие от съжителя й Г. П. напуснала жилището, в което живеели в гр. П. и първоначално се върнала при майка си в с.Ст. , а впоследствие се установила да живее при сестра си в гр. М. на посочения по-горе адрес.

След това се говори за някакви неслучили се събития с прекъснат ел. кабел, нарязана пътека,нанасян на молителката от нея побой по време на бременността й включително със саксия в корема, при което би трябвало да е направила спонтанен аборт (който побой трябва да е от преди повече от 2 години, като се има предвид , че според съпруга й св. К. към 27.03.2022г. детето им е било на 1 година и 5 месеца), закани за убийство,обидни думи, за които доказателства така и не се представили и се твърди, че след тези случаи не била ходила в с.Ст. близо 2 години. В молбата е посочено също така, че започнала да ходи(не се сочи кога) да мие прозорци, да пере всичко на етажа си , защото на 7-ми май смятат да се преместят, а З. като я видяла (не се сочи кога) започнала пак по същия начин да вика, да я блъска и да казва, че там работа няма, но тя не й обръщала внимание(т.е не го е възприела като домашно насилие). Твърди още, че седмица след това отишли пак с детето да откарат малко багаж , срещнала комшийката и я поканила на кафе, но тя й отказала, защото З. и майка й я предупредили , че ако някой се осмели да дойде, независимо на нея или на мъжа й на гости, ще ги убие на място. Направено е и оплакване, че никъде в молбата не се сочи датата 27-ми март,на която според съда жалбоподателката е извършила акт на домашно насилие по отношение на молителката. В противоречие с твърденията в молбата, в която датата 27-ми март изобщо не се споменава, съдът на няколко места в мотивите към решението сочи, че в молбата се съдържала конкретна дата -27 .03.2022г., на която пред фамилната къща на улица”Ел.” № 12 в с.Ст. жалбоподателката се държала агресивно и е отправяла към молителката заплахи и обидни думи, без молбата да се сочи. Излага оплаквания, че ако, за да прави изводите си, че в молбата се съдържали сочените твърдения, съдът е изходил от декларацията по чл.9,ал.З ЗЗДН, приложена към молбата, това е недопустимо, тъй като съгласно чл. 9,ал.З от ЗЗДН тя е приложение към молбата и не може да санира недостатъка на молбата,още повече че съгласно чл.13,ал.3 ЗЗДН тя се представя когато няма други доказателства, за да се издаде заповед за защита. Освен товасе твърди,че производството по ЗЗДН се движи по установената в ГПК процедура ,а съгласно чл.127,ал.1, т.4 ГПК исковата молба(в случая молбата) следва да съдържа изложение на обстоятелствна, на които се основава искът, каквиго обстоятелства за приетата от съда дата27.03.2022г. не се сочат.

На следващо място е направено оплакване, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно. На стр.2.ред 2 от молбата се сочи, че ответникът бил брат на молителката, а тя - сестра на съпруга на молителката, което обстоятелство не е спорно затова молбата била подадена от лице, които имало право да търси защита по реда на чл.З. т.7 ЗЗДН срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Съдът сочи, че отношенията между страните били силно влошени и конфликтът между тях бил с голяма давност ,но този извод е направен единствено въз основа твърденията на молителката в молбата й, тъй като в с.з. изяснявала единствено датата 27.03.2022г., като въпросите си към свидетелите започвали с това да кажат какво се е случило на 27.03.2022г., а не дали помнят да се е случило нещо между молителката и нея и ако помнят да кажат на коя дата е било. Съдът е приел, че описаните в молбата актове, извършени на 27.03.2022г. (въпреки, че в молбата няма описани актове, извършени на 27.03.2022г. ) представляват домашно насилие по смисъла на чл.2,ал.1 ЗЗДН , изразяващо се във вербална агресия , като са отправени обидни и нецензурни думи и заплахи:"курво пак ли идваш, ще умреш курво". В молбата обаче се сочи случай на неупомената дата, на която според молителката е викала, блъскала я е и й е казвала, че там работа няма. Твърдените нецензурни думи и заплахи в молбата не се споменават.При посоченото е налице противоречие между твърденията в молбата и твърденията в декларацията, в която освен това се сочи, че е плюла детето на молителката, по което твърдение съдът развива съображения, че било субективно възприятие към кого е насочено-дали към детето на молителката или към самата нея, но същевременно не приема, да е извършила физическо насилие по отношение на молителката или на детето, плюейки нея или детето.

Неоснователно съдът изцяло се е доверил на показанията на св. К., наричан на друго място Тр. , какъвто свидетел не е разпитван, без да отчете неговата заинтересованост като съпруг на молителката със силно влошени отношения с жалбоподателката, който твърди, че на 9.05.2022г. му е създала проблем в центъра на гр.М. ,което не е вярно ,тъй като видно от изявленията й в Протокол от 11.05.2022г. на PC М. по НЧХД №5/2022г. на посочената дата детето й В. Г. П. е претърпяло инцидент в училище и тя е била там,след което на 10- ти и 2

11-ти май 2022г. е потърсила медицинска помощ за него. Изцяло доверявайки се на показанията на св.К., съдът не е отчел обстоятелството, че ако действително на 27.03.2022г. е извършила акт на домашно насилие по отношение на молителката, то тя и съпругът й не биха се върнали в къщата им в с.Ст. през м. май 2022г. Съдът неоснователно се е доверил на показанията на св.К., без да отчете, че според него 1 месец след 27.03.2022г. , след като приготвили етажа се върнали в с.Ст., т.е върнали се към датата 26.04.2022г. При условие,че домашно насилие е извършено, не биха приготвяли етажа непосредствено след него в продължение на цял месец. Твърди още, че твърденията на св.К. не са верни е видно от това, че според него един месец след 27.03.2022г. се върнали в с.Ст., т.е към 26.04.2022г., но в същото време в противоречие на твърденията на съпругата му в молбата за закрила ,подадена на 26.04.2022г. на последната страница се твърди, че смятат да се преместят след 7-ми май,от което е видно, че към 26.04.2022г. не са били в с.Ст., както неоснователно твърди св.К.. От друга страна, според св.К., въз основа на чиито показания съдът е постановил решението си на датата 27.03.2022Г. той и съпругата му (молителката М.К.) били в с.Ст., заедно с детето си, докато според св.Т.,на чиито показания съдът неоснователно не се е доверил , те са били без детето. Според жалбоподателката съдът следва да съобрази, че според св.К. на посочената дата отишли в с.Ст., за да чистят, като тогава подредили някои неща и си тръгнали. След като в пледоарията си пълномощника на жалбоподателката адв.М. възразила, че не е възможно с невръстно дете да вършат къщна работа, молителката М.К. в противоречие със съпруга си св.К. на последната страница на протокола прави изявление, че мъжът й се разкарвал с детето, а тя подреждала дрехите. На тези противоречия в показанията на молителката и съпругът й първоинстанционният съд не е отделил никакво внимание, а те са доказателство за това, че на посочената дата не се е случил твърдения единствено в декларацията акт на домашно насилие. Без основание приемайки за субективна оценката от възприелите лица , съдът не е съобразил противоречието на твърденията в декларацията, в която се твърди, че е заплюла детето на молителката и в показанията на св.К., според който е заплюла молителката, както и на противоречието в декларацията и показанията на св. К., според които след като е изрекла обидни и нецензурни думи е започнала да заплашва и да се заканва на молителката , каквито твърдения в декларацията по чл.9,ал.2 ЗЗДН не се съдържат. Направен е извод,че при сочените по-горе противоречия съдът неоснователно се е доверил на показанията на св.К.,още повече, че той не е в добри отношения с жалбоподателката, като сочи , че дори се е оплаквал от нея на тел.112. Твърди още, че без основание съдът не се доверил на показанията на св.Ж. К. и Сл. Т.,като приема, че те си противоречали, тъй като според Ж. К. от момента, от който молителката и съпругът й напуснали къщата в с.Ст. нито веднъж не били идвали там, докато св.Т. сочела, че ги е виждала пролетта да идват от време на време. В случая съдът превратно тълкува показанията на св.К.,която сочи, че към средата на м.май двамата се върнали в Ст. и преди този момент не ги била виждала да идват(не казва, че не са идвали, а че тя не ги е виждала - това са различни неща), като сочи, че от както молителката забременяла отишли да живеят в Зл. като година и половина не са идвали в Ст.. Твърди също,че съдът не е взел предвид, че в показанията си св. К. сочи,че към м. март 2022г. детето е било на 1 година и 5 месеца, т.е на 17 месеца, че бременността продължава 9 месеца ,при което свидетелката сочейки, че не са идвали година и половина има предвид време, далеч предхождащо датата 27.03.2022г. Съдът не е взел предвид, че самата молителка в молбата си на последната страница сочи, че не били ходили в с.Ст. близо 2 години, което съответства на показанията на св.К., че не са идвали година и половина,т.е показанията й са достоверни. За да не се довери на показанията на св.Ж. К. съдът е изложил неубедителни аргументи за нейно силно пристрастие и явна заинтересованост от изхода на делото, тъй като била във влошени отношения със сина си Кр., но в какви отношения е с жалбоподателката съдът не сочи.Не е отчел също така, че тази свидетелка посочи, че синът й е бил много добро дете и с него се уважавали докато се ожени, след което се е променил и започнал да й казва, че не му е майка, а снахата й казвала (Разгонена крава, няма кой да те нагада(оправи). Съдът не е отчел и обстоятелството, че за св.К. св.К. си остава неин син ,сочейки, че той със съпругата си се върнал в Ст. и искали цялата къща, но тя има 3 деца, че тя е искала да се сдобри с Кр. , но той не иска и не й приказва, т.е въпреки неговото отношение, тя го счита за свой син и иска да се разбират и уважават както преди.